Psalms 146

(По слав. 145) Алилуя! Хвали ГОСПОДА, душо моя!

Halleluja! Min sjel, lov Herren!

Ще хваля ГОСПОДА докато съм жив, ще пея хваления на моя Бог, докато съм!

Jeg vil love Herren så lenge jeg lever; jeg vil lovsynge min Gud så lenge jeg er til.

Не се уповавайте на князе, нито на човешки син, в когото няма спасение.

Sett ikke eders lit til fyrster, til et menneskebarn, hos hvem det ikke er frelse!

Духът му излиза, той се връща в земята си и в същия този ден намеренията му загиват.

Farer hans ånd ut, så vender han tilbake til sin jord; på den samme dag er det forbi med hans tankes råd.

Блажен онзи, чиято помощ е Богът на Яков, чиято надежда е в ГОСПОДА, неговия Бог,

Salig er den hvis hjelp er Jakobs Gud, hvis håp står til Herren, hans Gud,

който е направил небето и земята, морето и всичко, което е в тях, който пази вярност до века,

som gjorde himmel og jord, havet og alt hvad i dem er, som er trofast til evig tid,

който извършва правосъдие за угнетените, който дава храна на гладните. ГОСПОД развързва вързаните.

som hjelper de undertrykte til deres rett, som gir de hungrige brød. Herren løser de bundne,

ГОСПОД отваря очите на слепите. ГОСПОД изправя приведените. ГОСПОД обича праведните.

Herren åpner de blindes øine, Herren opreiser de nedbøiede, Herren elsker de rettferdige,

ГОСПОД пази чужденците. Той подкрепя сирачето и вдовицата, а пътя на безбожните обръща.

Herren bevarer de fremmede; farløse og enker holder han oppe, men de ugudeliges vei gjør han kroket.

ГОСПОД ще царува до века, Твоят Бог, Сионе — за всички поколения! Алилуя!

Herren skal være konge evindelig, din Gud, Sion, fra slekt til slekt. Halleluja!