Psalms 123

(По слав. 122) Песен на изкачванията. Към Теб повдигам очите си — Ти, който обитаваш в небесата!

En sang ved festreisene. Til dig løfter jeg mine øine, du som troner i himmelen!

Ето, както очите на слугите гледат към ръката на господаря им, както очите на слугинята гледат към ръката на господарката й, така и нашите очи гледат към ГОСПОДА, нашия Бог, докато се смили над нас.

Se, likesom tjeneres øine følger deres herrers hånd, likesom en tjenestepikes øine følger hennes frues hånd, således følger våre øine Herren vår Gud, inntil han blir oss nådig.

Смили се над нас, ГОСПОДИ, смили се над нас, защото се преситихме от презрение.

Vær oss nådig, Herre, vær oss nådig! For vi er rikelig mettet med forakt;

Душата ни се пресити от подигравките на безгрижните, от презрението на горделивите.

rikelig mettet er vår sjel blitt med spott fra de trygge, med forakt fra de overmodige.