Psalms 120

(По слав. 119) Песен на изкачванията. В скръбта си извиках към ГОСПОДА и Той ми отговори.

En sang ved festreisene. Til Herren ropte jeg i min nød, og han svarte mig.

ГОСПОДИ, избави душата ми от лъжливи устни и от измамен език!

Herre, fri min sjel fra en løgnaktig lebe, fra en falsk tunge!

Какво ще ти се даде или какво ще ти се прибави, на теб, измамни езиче?

Hvad vil han gi dig, og hvad mere vil han gi dig, du falske tunge?

Остри стрели на силния с дървени въглища от хвойна.

Voldsmannens skarpe piler og glør av gyvelbusken.

Горко ми, защото странствам в Мосох, защото обитавам в шатрите на Кидар!

Ve mig, at jeg lever som fremmed iblandt Mesek, at jeg bor ved Kedars telt!

Душата ми живя много време с онези, които мразят мира.

Lenge nok har min sjel bodd hos dem som hater fred.

Аз съм за мир, но когато говоря, те са за война.

Jeg er bare fred, men når jeg taler, er de ferdige til krig.