Proverbs 9

Мъдростта съгради дома си, издяла седемте си стълба,

Visdommen har bygget sitt hus, hun har hugget til sine syv stolper.

закла което имаше за клане, размеси виното си и сложи трапезата си.

Hun har slaktet sitt slaktefe, blandet sin vin og dekket sitt bord;

Изпрати слугините си и кани от височините на града:

hun har sendt ut sine piker, hun roper oppe fra byens høider:

Който е прост, нека се отбие тук! И на неразумния казва:

Den som er enfoldig, han vende sig hit! Til den som er uten forstand, sier hun:

Елате, яжте от хляба ми и пийте от виното, което размесих.

Kom, et av mitt brød og drikk av den vin jeg har blandet!

Оставете невежеството и живейте, и ходете по пътя на разума.

Opgi eders uforstand, så skal I leve, og gå bent frem på forstandens vei!

Който поучава присмивателя, си докарва позор; и който изобличава безбожния, си лепва петно.

Den som refser en spotter, henter sig selv vanære, og den som viser en ugudelig til rette, får skam av det.

Не изобличавай присмивателя, за да не те намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне.

Vis ikke spotteren til rette, forat han ikke skal hate dig! Vis den vise til rette, så skal han elske dig.

Давай съвет на мъдрия и той ще стане още по-мъдър; учй праведния и той ще увеличи знание.

Lær den vise, så blir han ennu visere, lær den rettferdige, så går han frem i lærdom.

Страхът от ГОСПОДА е начало на мъдростта и познаването на Светия е разум.

Å frykte Herren er begynnelsen til visdom, og å kjenne den Hellige er forstand.

Защото чрез мен ще се умножат дните ти и ще ти се прибавят години на живот.

For ved mig skal dine dager bli mange, og leveår skal gis dig i rikt mål.

Ако си мъдър, си мъдър за себе си; и ако се присмееш, сам ще си го понесеш.

Er du vis, så er du vis til ditt eget gagn, og er du en spotter, skal du alene lide for det.

Глупостта е като жена бъбрива — глупава и не знае нищо.

Dårskapen er en kåt kvinne, bare uforstand og uvitenhet.

И седи при вратата на къщата си, на стол по височините на града;

Hun sitter foran døren til sitt hus på en trone på en høide i byen

и кани минаващите по пътя, които вървят право в пътеките си:

for å rope til dem som går forbi på veien, som vandrer bent frem på sine stier:

Който е прост, нека се отбие тук. А на неразумния казва:

Den som er enfoldig, han vende sig hit! Til den som er uten forstand, sier hun:

Крадената вода е сладка и хляб, който се яде тайно, е вкусен.

Stjålet vann er søtt, og brød som etes i lønndom, smaker herlig.

Но той не знае, че там са сенките, че поканените й са в дълбините на Шеол.

Men han vet ikke at der bor dødningene, at hennes gjester er i dødsrikets dyp.