Proverbs 8

Мъдростта не вика ли? Разумът не издига ли гласа си?

Hør, visdommen roper, og forstanden lar sin røst høre.

Тя стои по върха на височините край пътя, там, където се срещат пътеките;

Oppe på hauger ved veien står hun, der hvor stiene møtes;

вика при портите, при входа на града, при входа на вратите:

ved siden av portene, ved byens utgang, i inngangen til portene roper hun høit:

Към вас, мъже, викам и гласът ми е към човешките синове.

Til eder, I menn, roper jeg, og min røst lyder til menneskenes barn.

Вие, прости, разберете благоразумие! И вие, безумни, придобийте разумно сърце.

Lær klokskap, I enfoldige, og lær forstand, I uforstandige!

Послушайте, защото ще говоря превъзходни неща и ще отворя устните си за правда.

Hør! Om store ting taler jeg, og jeg oplater mine leber med rettvishet;

Защото устата ми ще изговори истина и безбожието е мерзост за устните ми.

min tunge taler sannhet, og ugudelighet er en vederstyggelighet for mine leber.

Всичките думи на устата ми са в правота, в тях няма нищо лукаво или криво.

Alle min munns ord er rette, det er intet falskt eller vrangt i dem.

Те всички са ясни за разумния човек и прави за тези, които намират знание.

De er alle sammen likefremme for den forstandige og rette for dem som har funnet kunnskap.

Приемете поучението ми, а не сребро; и по-добре знание, отколкото избрано злато,

Ta imot min tilrettevisning istedenfor sølv, og ta imot kunnskap fremfor utsøkt gull!

защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и всичко, което човек би пожелал, не се сравнява с нея.

For visdom er bedre enn perler, og ingen skatt kan lignes med den.

Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието и издирвам разсъдливо знание.

Jeg, visdommen, har klokskap i eie, og jeg forstår å finne kloke råd.

Страхът от ГОСПОДА е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високомерие, и зъл път, и уста лъжлива.

Å frykte Herren er å hate ondt; stolthet og overmot, ond ferd og en falsk munn hater jeg.

Мои са съветът и истинската мъдрост; аз съм разум, моя е силата.

Mig tilhører råd og sann innsikt, jeg er forstand, mig hører styrke til.

Чрез мен царуват царете и управниците постановяват правда.

Ved mig regjerer kongene, og ved mig fastsetter fyrstene hvad rett er.

Чрез мен владеят князете и благородните, и всички земни съдии.

Ved mig styrer herskerne og høvdingene, alle dommere på jorden.

Аз обичам тези, които ме обичат, и които ме търсят, ще ме намерят.

Jeg elsker dem som elsker mig, og de som søker mig, skal finne mig.

При мен са богатствата и честта, трайните богатства и правдата.

Hos mig er rikdom og ære, gammelt arvegods og rettferdighet.

Плодът ми е по-добър от злато и от чисто злато, и доходът ми — от отбрано сребро.

Min frukt er bedre enn gull, ja det fineste gull, og den vinning jeg gir, er bedre enn utsøkt sølv.

Аз ходя по пътеката на правдата, сред пътеките на правосъдието,

På rettferds vei vandrer jeg, midt på rettens stier;

за да направя да наследят имот тези, които ме обичат, и да напълня съкровищниците им.

derfor gir jeg dem som elsker mig, sann rikdom til arv og fyller deres forrådskammere.

ГОСПОД ме имаше като начало на пътя Си, преди древните Си дела.

Herren skapte mig som sitt første verk, før sine andre gjerninger, i fordums tid.

От вечността бях поставена, от началото, още преди създаването на земята.

Fra evighet er jeg blitt til, fra først av, før jorden var.

Родих се, когато ги нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилстващи с вода.

Da avgrunnene ennu ikke var til, blev jeg født, da der ennu ikke fantes kilder fylt med vann.

Преди да бъдат разположени планините, преди хълмовете се родих,

Før fjellene blev senket ned, før haugene blev til, blev jeg født,

докато Той още не беше направил нито земята, нито полята, нито първите прашинки на вселената.

før han hadde skapt jord og mark og jorderikes første muldklump.

Когато приготвяше небесата, аз бях там. Когато начерта кръг над лицето на бездната,

Da han bygget himmelen, var jeg der, da han slo hvelving over avgrunnen.

когато утвърждаваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната,

Da han festet skyene oventil, da han bandt avgrunnens kilder,

когато определяше на морето границата му, така че водите да не престъпват Неговата заповед, когато полагаше основите на земята —

da han satte grense for havet, så vannene ikke går lenger enn han byder, da han la jordens grunnvoller -

тогава аз бях майсторски работник при Него, бях Негова наслада ден след ден, веселях се винаги пред Него,

da var jeg verksmester hos ham, og jeg var hans lyst dag efter dag, jeg lekte alltid for hans åsyn;

веселях се на земния Му кръг и насладата ми беше с човешките синове.

jeg lekte på hele hans vide jord, og min lyst hadde jeg i menneskenes barn.

И така, синове, послушайте ме, защото блажени са онези, които пазят моите пътища.

Og nu, barn, hør på mig! Salige er de som følger mine veier.

Послушайте поука и бъдете мъдри, и не я отхвърляйте.

Hør på min tilrettevisning og bli vise og forakt den ikke!

Блажен човекът, който ме слуша, като бди при портите ми ден след ден и пази при стълбовете на вратите ми,

Salig er det menneske som hører på mig, så han våker ved mine dører dag efter dag og vokter mine dørstolper.

защото, който ме намери, намира живот и придобива благоволение пред ГОСПОДА,

For den som finner mig, finner livet og får nåde hos Herren.

а който ме пропуска, вреди на душата си. Всички, които ме мразят, обичат смъртта.

Men den som ikke finner mig, skader sig selv; alle de som hater mig, elsker døden.