Proverbs 5

Сине мой, внимавай в мъдростта ми, приклони ухото си към разума ми,

Min sønn! Akt på min visdom, bøi ditt øre til min forstand,

за да запазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.

så du kan gjemme kloke råd og dine leber bevare kunnskap!

Защото от устните на чуждата жена капе мед и говорът й е по-мек от маслинено масло,

For en fremmed kvinnes leber drypper av honning, og glattere enn olje er hennes tunge;

но последствията й са горчиви като пелин, остри като двуостър меч.

men til sist er hun besk som malurt, hvass som et tveegget sverd.

Краката й слизат в смъртта, стъпките й водят към Шеол.

Hennes føtter går nedover til døden; hennes skritt fører like til dødsriket.

За да не разсъдиш за пътя на живота, пътищата й са непостоянни, и ти не ги знаеш.

På livets sti vil hun ikke vandre; hennes veier går hit og dit, uten at hun vet det.

И така, синове, слушайте ме и не отстъпвайте от думите на устата ми.

Så hør nu på mig, mine barn, og vik ikke fra min munns ord!

Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата й,

La din vei være langt fra henne, og kom ikke nær til døren på hennes hus,

за да не дадеш честта си на други и годините си на жестокия;

forat du ikke skal gi andre din pryd og en grusom herre dine år,

да не се наситят чужди с имота ти и трудовете ти да отидат в дома на чужденец;

forat ikke fremmede skal mettes av din eiendom, og frukten av din møie komme i en annen manns hus,

а ти да стенеш в края си, когато плътта ти и тялото ти излинеят,

så du må stønne i din siste stund, når din kropp og ditt kjøtt tæres bort,

и да казваш: Как намразих поучението и сърцето ми презря изобличението,

Og du må si: Hvorledes har jeg kunnet hate tukt, og hvorledes har mitt hjerte kunnet forakte tilrettevisning,

и не послушах гласа на учителите си и не приклоних ухото си към наставниците си!

så jeg ikke hørte på dem som lærte mig, og ikke bøide mitt øre til dem som veiledet mig!

Без малко щях да изпадна във всяко зло сред събранието и обществото.

Nær var jeg kommet i den største ulykke midt i forsamlingen og menigheten.

Пий вода от своята си щерна и която извира от твоя си кладенец.

Drikk av din egen brønn, drikk rinnende vann av din egen kilde!

Навън ще се изливат изворите ти, водните потоци — по улиците.

Skulde vel dine kilder strømme ut på gaten, dine bekker på torvene?

Нека бъдат само твои, а не и на чужди заедно с теб.

La dem være for dig alene og ikke for fremmede sammen med dig!

Да бъде благословен твоят извор и весели се с жената на младостта си —

Din kilde være velsignet, gled dig i din ungdoms hustru!

любяща кошута и изящна сърна — нека нейните гърди те опиват по всяко време и винаги се възхищавай от нейната любов.

Den elskelige hind og den yndefulle stengjet! Hennes barm kvege dig til enhver tid, av hennes kjærlighet være du alltid drukken!

И защо, сине мой, да се възхищаваш от чужда и да прегръщаш обятията на чужда?

Hvorfor, min sønn, skulde du da være drukken av attrå efter en annen manns hustru og favne en fremmed kvinnes barm?

Защото пътищата на човека са пред очите на ГОСПОДА и Той измерва всичките му пътеки.

For en manns veier ligger åpne for Herrens øine, og Herren jevner alle hans stier.

Безбожният ще бъде уловен от своите си беззакония и ще бъде държан с въжетата на своя грях.

Den ugudelige fanges i sine egne misgjerninger, og han holdes fast i sin egen synds snarer.

Той ще умре от липса на поука и в голямото си безумие ще се заблуди.

Han må dø, fordi han ikke lot sig tukte, og for sin store dårskaps skyld tumler han og faller.