Matthew 14

А в онова време четверовластникът Ирод чу слуха за Иисус

På den tid fikk fjerdingsfyrsten Herodes høre ryktet om Jesus,

и каза на слугите си: Това е Йоан Кръстител – той е възкръснал от мъртвите и затова тези сили действат чрез него.

og han sa til sine tjenere: Dette er døperen Johannes; han er opstanden fra de døde, og derfor er det disse krefter er virksomme i ham.

Защото Ирод беше хванал Йоан и го беше вързал и хвърлил в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип;

Herodes hadde grepet Johannes og bundet ham og kastet ham i fengsel for Herodias' skyld, som var hans bror Filips hustru.

понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.

For Johannes hadde sagt til ham: Det er dig ikke tillatt å ha henne.

И Ирод искаше да го убие, но се боеше от множеството, защото го считаха за пророк.

Og han vilde gjerne slå ham ihjel, men fryktet for folket; for de holdt ham for en profet.

А когато празнуваха рождения ден на Ирод, дъщерята на Иродиада танцува по средата и угоди на Ирод.

Men da det var Herodes' fødselsdag, danset Herodias' datter for dem, og Herodes syntes om henne;

Затова той с клетва й обеща да й даде каквото и да му поиска.

derfor lovte han med ed å gi henne hvad hun vilde be om.

А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тук, на блюдо, главата на Йоан Кръстител.

Men hun sa efter sin mors råd: Gi mig hit døperen Johannes' hode på et fat!

Царят се наскърби, но заради клетвата си и заради седящите с него заповяда да й се даде;

Og kongen blev ille til mote, men for sine eders og for gjestenes skyld bød han at det skulde gis henne,

и прати да обезглавят Йоан в тъмницата.

og han sendte sine folk avsted og lot Johannes halshugge i fengslet.

И донесоха главата му на блюдо и я дадоха на момичето, а то я занесе на майка си.

Og de kom med hans hode på et fat og gav det til piken, og hun bar det til sin mor.

А учениците му, като дойдоха, взеха тялото и го погребаха; после дойдоха и казаха на Иисус.

Og hans disipler kom til og tok hans legeme og begravde det; og de gikk og fortalte det til Jesus.

Когато Иисус чу това, се оттегли оттам с кораб на едно уединено място настрана. А множествата, като чуха, Го последваха пеша от градовете.

Da Jesus hørte det, drog han derfra i en båt avsides til et øde sted, og da folket fikk høre det, fulgte de efter ham til fots fra byene.

И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се над тях и изцели болните им.

Og da han gikk i land, så han meget folk, og han ynkedes inderlig over dem og helbredet deres syke.

А като се свечери, учениците дойдоха при Него и казаха: Мястото е уединено и времето е вече напреднало; разпусни множествата да отидат по селата и да си купят храна.

Men da det var blitt aften, gikk hans disipler til ham og sa: Stedet er øde, og det er alt sent på dagen; la derfor folket fare, så det kan gå bort i byene og kjøpe sig mat!

А Иисус им каза: Няма нужда да отиват – дайте им вие да ядат.

Men Jesus sa til dem: De har ikke nødig å gå bort; gi I dem å ete!

А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

De sa til ham: Vi har ikke mere her enn fem brød og to fisker.

А Той каза: Донесете ги тук при Мен.

Men han sa: Hent dem hit til mig!

Тогава, като заповяда на множествата да насядат на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, ги даде на учениците, а учениците – на хората.

Og han bød at folket skulde sette sig ned i gresset, tok de fem brød og de to fisker, så op mot himmelen og velsignet dem; og han brøt brødene og gav dem til disiplene, og disiplene gav dem til folket.

И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша.

Og de åt alle og blev mette; og de tok op det som blev tilovers av stykkene, tolv kurver fulle.

А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жените и децата.

Men de som hadde ett, var omkring fem tusen menn foruten kvinner og barn.

И начаса Иисус накара учениците да влязат в кораба и да отидат преди Него на другата страна, докато разпусне множествата.

Og straks nødde han sine disipler til å gå i båten og sette over til hin side før ham, inntil han hadde latt folket fare.

И като разпусна множествата, се изкачи на хълма да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.

Og da han hadde latt folket fare, gikk han avsides op i fjellet for å bede; og da det var blitt aften, var han der alene.

А корабът беше вече в средата на езерото, блъскан от вълните, защото вятърът беше насрещен.

Men båten var alt midt ute på sjøen og arbeidet hårdt mot bølgene, for vinden var imot.

А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

Men i den fjerde nattevakt kom han til dem, vandrende på sjøen.

И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, се изплашиха, мислейки, че е призрак, и извикаха от страх.

Og da disiplene så ham vandre på sjøen, blev de forferdet og sa: Det er et spøkelse, og de skrek av redsel.

А Иисус веднага им проговори, като каза: Дерзайте! Аз съм; не се бойте.

Men Jesus talte straks til dem og sa: Vær frimodige; det er mig, frykt ikke!

А Петър в отговор Му каза: Господи, ако си Ти, заповядай ми да дойда при Теб по водата.

Da svarte Peter ham og sa: Herre! er det dig, da byd mig komme til dig på vannet!

А Той каза: Ела. И Петър слезе от кораба и вървеше по водата, за да отиде при Иисус.

Han sa: Kom! Og Peter steg ut av båten og gikk bortover vannet for å komme til Jesus.

Но като видя (силния) вятър, се уплаши и като потъваше, извика: Господи, спаси ме!

Men da han så det hårde vær, blev han redd og begynte å synke; da ropte han: Herre, frels mig!

И Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?

Og Jesus rakte straks hånden ut og tok fatt i ham og sa til ham: Du lite troende! hvorfor tvilte du?

И като влязоха в кораба, вятърът утихна.

Og da de steg i båten, la vinden sig.

А онези, които бяха в кораба, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божи Син!

Men de som var i båten, kom og falt ned for ham og sa: Sannelig, du er Guds Sønn!

И като преминаха езерото, дойдоха в Генисаретската земя.

Og da de var faret over, kom de til Gennesarets land.

И когато тамошните мъже Го познаха, разпратиха по цялата онази околност и доведоха при Него всичките болни;

Og da folket på dette sted kjente ham igjen, sendte de bud i hele landet deromkring, og de førte til ham alle dem som hadde ondt,

и Го молеха да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, оздравяха.

og bad ham at de bare måtte få røre ved det ytterste av hans klædebon; og alle de som rørte ved det, blev helbredet.