Mark 8

През онези дни, когато пак се беше събрало голямо множество и нямаха какво да ядат, Иисус повика учениците Си и им каза:

I de samme dager, da det atter var meget folk, og de ikke hadde noget å ete, kalte han sine disipler til sig og sa til dem:

Жал Ми е за множеството, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат.

Jeg ynkes inderlig over folket; for de har alt vært hos mig i tre dager, og de har ikke noget å ete;

Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.

og lar jeg dem fare fastende hjem, vil de vansmekte på veien; nogen av dem er jo kommet langveisfra.

А учениците Му отговориха: Откъде ще може някой да насити тези хора с хляб тук, в това уединено място?

Og hans disipler svarte ham: Hvorfra kan nogen få brød nok til å mette disse her i ørkenen?

А Той ги попита: Колко хляба имате? И те казаха: Седем.

Og han spurte dem: Hvor mange brød har I? De sa: Syv.

Тогава Той заповяда на множеството да насядат на земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даде на учениците Си, за да ги сложат. И те ги сложиха пред множеството.

Da bød han folket sette sig ned på jorden, og han tok de syv brød, takket og brøt dem og gav dem til sine disipler, forat de skulde dele dem ut; og de delte ut til folket.

Имаха и няколко малки риби; и като благослови, заповяда да сложат и тях.

Og de hadde nogen få småfisker, og han velsignet dem og bød at også de skulde deles ut.

И ядоха и се наситиха. И вдигнаха седем кошници с останали къшеи.

Og de åt og blev mette; og de tok op det som blev tilovers av stykkene, syv kurver.

А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна.

Men de var omkring fire tusen. Og han lot dem fare.

И веднага се качи в кораба с учениците Си и дойде в Далманутанските области.

Og straks gikk han ut i båten med sine disipler, og kom til landet ved Dalmanuta.

И фарисеите излязоха и започнаха да спорят с Него. И като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.

Og fariseerne kom der ut og begynte å tviste med ham, idet de krevde et tegn fra himmelen av ham for å friste ham.

А Той въздъхна дълбоко в духа Си и каза: Защо този род иска знамение? Истина ви казвам: на този род няма да се даде знамение.

Og han sukket i sin ånd og sa: Hvorfor krever denne slekt tegn? Sannelig sier jeg eder: Ikke skal det gis denne slekt noget tegn.

И ги остави, като пак се качи в кораба и мина на отвъдната страна.

Og han forlot dem og gikk atter i båten, og fór over til hin side.

А учениците Му забравиха да вземат хляб и нямаха при себе си в кораба повече от един хляб.

Og de hadde glemt å ta brød med, og hadde ikke mere enn et eneste brød med sig i båten.

И Той им заръча, като каза: Внимавайте! Пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод.

Og han bød dem: Se eder for, ta eder i vare for fariseernes surdeig og for Herodes' surdeig!

И те разискваха помежду си, като говореха: Това е защото нямаме хляб.

Og de talte sig imellem: Det er fordi vi ikke har brød med.

А Иисус, като разбра това, им каза: Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не разбирате, и не съзнавате? Още ли е закоравяло сърцето ви?

Og da han merket det, sa han til dem: Hvorfor taler I med hverandre om at I ikke har brød med? Skjønner og forstår I ennu ikke? Er eders hjerte forherdet?

Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?

Har I øine og ser ikke, har I ører og hører ikke? Kommer I ikke i hu

Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко коша пълни с къшеи вдигнахте? Казаха Му: Дванадесет.

da jeg brøt de fem brød til de fem tusen, hvor mange kurver fulle av stykker I da tok op? De sa til ham: Tolv.

А когато разчупих седемте на четирите хиляди души, колко кошници пълни с къшеи вдигнахте? Казаха Му: Седем.

Og da jeg brøt de syv til de fire tusen, hvor mange kurver fulle av stykker tok I da op? De sa: Syv.

И им каза: Още ли не разбирате?

Og han sa til dem: Hvorledes går det da til at I ennu ikke forstår?

След това дойдоха във Витсаида. И доведоха при Него един сляп и Му се молиха да се докосне до него.

Og de kom til Betsaida. Og de førte en blind til ham og bad ham røre ved ham.

А Той хвана слепия за ръка и го изведе вън от селото; и като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

Og han tok den blinde ved hånden og førte ham utenfor byen, og han spyttet i hans øine og la sine hender på ham, og spurte ham om han så noget.

А той, като повдигна очи, каза: Виждам хората; защото виждам неща като дървета, които ходят.

Og han så op og sa: Jeg kan se mennesker; for jeg ser folk gå omkring likesom trær.

После пак положи ръце на очите му и той втренчи очите си, оздравя и виждаше всичко ясно.

Så la han atter sine hender på hans øine, og han så klart, og han blev helbredet og kunde se alt tydelig på frastand.

И го изпрати у дома му, като каза: Не влизай в селото, (нито казвай това на някого от селото).

Og han sendte ham hjem til hans hus og sa: Du skal ikke gå inn i byen eller si det til nogen i byen.

И Иисус излезе с учениците Си по селата на Кесария Филипова. И по пътя попита учениците Си, като им каза: Какво казват хората, кой съм Аз?

Og Jesus og hans disipler gikk ut til byene omkring Cesarea Filippi; og på veien spurte han sine disipler og sa til dem: Hvem sier folk at jeg er?

А те в отговор Му казаха: Йоан Кръстител; други – Илия; а други – един от пророците.

De svarte ham: Nogen sier døperen Johannes, og andre Elias, andre igjen en av profetene.

Тогава ги попита: А вие какво казвате, кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.

Og han spurte dem: Men I, hvem sier I at jeg er? Peter svarte og sa til ham: Du er Messias.

И Той им заръча да не казват на никого за Него.

Og han bød dem strengt at de ikke skulde si dette om ham til nogen.

И започна да ги учи, че Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините и главните свещеници, и книжниците и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.

Og han begynte å lære dem at Menneskesønnen skulde lide meget og forkastes av de eldste og yppersteprestene og de skriftlærde og ihjelslåes og opstå tre dager efter.

И открито говореше това слово. А Петър Го взе настрана и започна да Го мъмри.

Og han talte rent ut om det. Da tok Peter ham til side og begynte å irettesette ham.

А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмри Петър, като каза: Махни се, Сатана, и иди зад Мен, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.

Men han vendte sig om og så på sine disipler og irettesatte Peter og sa: Vik bak mig, Satan! for du har ikke sans for det som hører Gud til, men bare for det som hører menneskene til.

И повика множеството заедно с учениците Си и им каза: Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вземе кръста си и нека Ме следва.

Og han kalte folket til sig tillikemed sine disipler og sa til dem: Den som vil følge efter mig, han må fornekte sig selv og ta sitt kors op og følge mig.

Защото, който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради Мен и заради благовестието, ще го спаси.

For den som vil berge sitt liv, skal miste det; men den som mister sitt liv for min skyld og for evangeliets skyld, han skal berge det.

Понеже какво се ползва човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си?

For hvad gagner det et menneske om han vinner den hele verden og tar skade på sin sjel?

Защото, какво би дал човек в замяна на живота си?

For hvad kan vel et menneske gi til vederlag for sin sjel?

Защото, ако се срамува някой заради Мен и заради Моите думи в този прелюбодеен и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Своя Отец със светите ангели.

For den som skammer sig ved mig og mine ord i denne utro og syndige slekt, ham skal også Menneskesønnen skamme sig ved når han kommer i sin Faders herlighet med de hellige engler.