Mark 6

И Той излезе оттам и дойде в Своето родно място; и учениците Му Го следваха.

Og han gikk ut derfra og kom til sitt hjemsted, og hans disipler fulgte ham.

И когато дойде съботата, започна да поучава в синагогата. И мнозина, като Го слушаха, се чудеха и говореха: Откъде е на Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези чудеса, извършени от ръцете Му?

Og da sabbaten kom, begynte han å lære i synagogen. Og mange som hørte ham, var slått av forundring og sa: Hvorfra har han dette, og hvad er det for en visdom som er ham gitt? Og slike kraftige gjerninger som skjer ved hans hender!

Не е ли Той дърводелецът, син на Мария и брат на Яков, Йосия, Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се отвърнаха от Него.

Er ikke dette tømmermannen, Marias sønn og bror til Jakob og Joses og Judas og Simon, og er ikke hans søstre her hos oss? Og de tok anstøt av ham.

А Иисус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своето родно място, сред своите роднини и в своя дом.

Og Jesus sa til dem: En profet blir ikke foraktet annensteds enn på sitt hjemsted og blandt sine slektninger og i sitt hus.

И не можеше да извърши там никакво чудо, освен че положи ръце на няколко болни и ги изцели.

Og han kunde ikke gjøre nogen kraftig gjerning der, undtagen at han la sine hender på nogen få syke og helbredet dem;

И се чудеше на тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

og han undret sig over deres vantro. Og han gikk omkring i byene og lærte.

И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове.

Og han kalte de tolv til sig og begynte å sende dem ut, to og to, og gav dem makt over de urene ånder.

И им заповяда да не вземат нищо за из път освен една тояга – нито хляб, нито торба, нито пари в пояса;

Og han bød dem at de ikke skulde ta noget med på veien, uten bare en stav, ikke brød, ikke skreppe, ikke kobber i beltet,

а да се обуват със сандали. И каза: И не се обличайте с две дрехи.

men ha sko på, og ikke to kjortler.

И им каза: В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам.

Og han sa til dem: Hvor I kommer inn i et hus, der skal I bli til I drar videre fra det sted.

И ако в някое място не ви приемат и не ви послушат, като излизате оттам, изтърсете праха изпод краката си като свидетелство против тях.

Og hvor de ikke tar imot eder og ikke hører på eder, der skal I gå ut fra det sted og ryste av støvet under eders føtter til et vidnesbyrd mot dem.

И те излязоха и проповядваха, че хората трябва да се покаят.

Og de gikk ut og forkynte for folket at de skulde omvende sig,

И изгонваха много демони и помазваха с масло мнозина болни, и ги изцеляваха.

og de drev ut mange onde ånder og salvet mange syke med olje og helbredet dem.

И цар Ирод чу за Иисус, защото Името Му стана известно, и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез него.

Og kong Herodes fikk høre om dette - for Jesu navn blev kjent vidt og bredt - og han sa: Døperen Johannes er opstanden fra de døde, og derfor er det disse krefter er virksomme i ham.

А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк като един от пророците.

Andre sa: Det er Elias; andre igjen sa: Det er en profet, som en av profetene.

Но Ирод, като чу за Него, каза: Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал.

Men da Herodes hørte det, sa han: Johannes, som jeg lot halshugge, han er opstanden fra de døde.

Защото този Ирод беше изпратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип, понеже я беше взел за жена.

For Herodes hadde selv sendt folk avsted og grepet Johannes og lagt ham i bånd og kastet ham i fengsel for Herodias' skyld, som var hans bror Filips hustru; for han hadde giftet sig med henne.

Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш жената на брат си!

Men Johannes hadde sagt til Herodes: Det er dig ikke tillatt å ha din brors hustru.

А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

Og Herodias bar hat til ham og vilde gjerne slå ham ihjel, men kunde ikke utvirke det.

защото Ирод се страхуваше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.

For Herodes fryktet Johannes, fordi han kjente ham som en rettferdig og hellig mann, og han holdt sin hånd over ham, og når han hørte ham, var han i tvil om mangt og meget, og han hørte ham gjerne.

И като дойде подходящ ден, когато Ирод даде вечеря за рождения си ден на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини,

Så kom det en beleilig dag, da Herodes gjorde et gjestebud på sin fødselsdag for sine stormenn og krigshøvdingene og de fornemste i Galilea,

самата дъщеря на Иродиада влезе и танцува, и угоди на Ирод и на седящите с него; и царят каза на момичето: Искай от мен, каквото желаеш, и ще ти го дам!

og Herodias' datter kom inn og danset, og Herodes og de som satt til bords med ham, syntes om henne. Og kongen sa til piken: Be mig om hvad du vil, og jeg vil gi dig det!

И й се закле: Каквото и да поискаш от мен, ще ти дам, даже до половината на царството ми.

Og han svor henne til: Hvad du ber mig om, det vil jeg gi dig, om det så var halvdelen av mitt rike.

А тя излезе и каза на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител.

Hun gikk da ut og sa til sin mor: Hvad skal jeg be om? Hun sa: Om døperen Johannes' hode.

И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега на блюдо главата на Йоан Кръстител.

Og straks skyndte hun sig inn til kongen og bad ham og sa: Jeg vil at du straks skal gi mig døperen Johannes' hode på et fat.

И царят много се наскърби, но пак заради клетвите си и заради седящите с него не пожела да й откаже.

Og kongen blev meget bedrøvet; men for sine eders skyld og for deres skyld som satt til bords, vilde han ikke si nei til henne.

И царят прати веднага един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата

Og straks sendte kongen en av sin livvakt avsted og bød ham hente hans hode.

и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето, а момичето я даде на майка си.

Han gikk da avsted og halshugget ham i fengslet, og kom med hans hode på et fat og gav det til piken, og piken gav det til sin mor.

А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му, и го положиха в гроб.

Og da hans disipler hørte det, kom de og tok hans legeme og la det i en grav.

И апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали.

Og apostlene samlet sig igjen hos Jesus, og fortalte ham alt det de hadde gjort og lært.

И Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха, а те нямаха време даже да ядат.

Og han sa til dem: Kom nu I med mig avsides til et øde sted og hvil eder litt ut! For det var mange som gikk til og fra, og det blev ikke engang tid for dem til å få sig mat.

И отидоха с кораба на уединено място насаме.

Så drog de avsted i båten til et øde sted for sig selv.

А като отиваха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха.

Og folk så dem dra bort, og mange kjente dem; og fra alle byene løp de til fots dit og kom før dem.

И Иисус, като излезе, видя едно голямо множество и ги съжали, защото бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща.

Og da han gikk i land, så han meget folk, og han ynkedes inderlig over dem; for de var lik får som ikke har hyrde; og han begynte å lære dem meget.

И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно.

Og da det alt var sent på dagen, gikk hans disipler til ham og sa: Stedet er øde, og det er alt sent på dagen;

Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат нищо за ядене.

la dem fare, så de kan gå bort i bygdene og byene heromkring og kjøpe sig noget å ete!

А Той в отговор им каза: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат?

Men han svarte og sa til dem: Gi I dem å ete! Og de sa til ham: Skal vi gå bort og kjøpe brød for to hundre penninger og gi dem å ete?

А Той им каза: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби.

Men han sa til dem: Hvor mange brød har I? Gå bort og se efter! Og da de hadde sett efter, sa de: Fem, og to fisker.

И им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева.

Og han bød dem å la alle sette sig ned i det grønne gress, lag ved lag.

И те насядаха в редици – по сто и по петдесет.

Og de satte sig ned, hop ved hop, somme på hundre og somme på femti.

И като взе петте хляба и двете риби, Иисус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да ги слагат пред тях; и двете риби раздели на всичките.

Og han tok de fem brød og de to fisker, så op mot himmelen og velsignet dem; og han brøt brødene og gav dem til disiplene, forat de skulde dele ut til folket, og de to fisker delte han imellem dem alle.

И всичките ядоха и се наситиха.

Og de åt alle og blev mette;

И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи, а така също и от рибите.

og de tok op tolv kurver fulle av stykker, og likeså av fiskene.

А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

Og de som hadde ett brødene, var fem tusen menn.

И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докато Той разпусне множеството.

Og straks nødde han sine disipler til å gå i båten og fare i forveien over til hin side, til Betsaida, mens han selv sendte folket avsted.

И след като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли.

Og da han skiltes fra dem, gikk han op i fjellet for å bede.

А като се свечери, корабът беше в средата на езерото, а Той – сам на сушата.

Og da det var blitt aften, var båten midt på sjøen, og han var alene på land.

И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото вятърът им беше насрещен, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

Og da han så at de var i nød mens de rodde - for vinden var imot - kom han til dem ved den fjerde nattevakt, vandrende på sjøen, og han vilde gå forbi dem.

А те, като Го видяха да ходи по езерото, си помислиха, че е призрак, и извикаха;

Men da de så ham vandre på sjøen, trodde de at det var et spøkelse, og de skrek;

защото всички Го видяха и се изплашиха. А Той веднага им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм. Не се бойте!

for de så ham alle sammen og blev forferdet. Men han talte straks til dem og sa: Vær frimodige; det er mig, frykt ikke!

И влезе при тях в кораба и вятърът утихна. А те много се изумиха и учудиха в себе си,

Og han steg inn i båten til dem, og vinden la sig; og de blev ute av sig selv av forundring.

защото не се бяха вразумили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло.

For de hadde ikke fått forstand av det som var skjedd med brødene; men deres hjerte var forherdet.

И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.

Og da de hadde faret over, kom de til Gennesarets land og la til der.

И когато излязоха от кораба, хората веднага Го познаха;

Og da de gikk ut av båten, kjente folket ham straks igjen,

и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят болните на легла там, където чуеха, че се намирал Той.

og de løp omkring i alt landet der, og de begynte å føre de syke omkring i sine senger dit hvor de hørte at han var.

И където и да влизаше, в села или в градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха те да се допрат поне до полите на дрехите Му. И колкото души се допираха, се изцеляваха.

Og hvor han gikk inn i landsbyer eller byer eller gårder, der la de sine syke på torvene og bad ham at de måtte få røre, om det så bare var ved det ytterste av hans klædebon; og alle de som rørte ved ham, blev helbredet.