Luke 24

А в първия ден на седмицата, много рано сутринта, те дойдоха на гроба, като носеха благоуханните масла, които бяха приготвили.

Men på den første dag i uken, tidlig i dagningen, kom de til graven, og hadde med sig de velluktende urter som de hadde tilberedt.

И намериха камъка преместен от гроба.

Men de fant stenen veltet fra graven,

И като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус.

og da de gikk inn i den, fant de ikke den Herre Jesu legeme.

И когато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с блестящи дрехи.

Og det skjedde mens de stod rådville ved dette, se, da stod to menn hos dem i skinnende klædebon;

И както бяха обзети от страх и навели лицата си към земята, мъжете им казаха: Защо търсите живия между мъртвите?

og da de blev forferdet og bøide sitt ansikt mot jorden, sa de til dem: Hvorfor søker I den levende blandt de døde?

Няма Го тук, а възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

Han er ikke her, han er opstanden; kom i hu hvorledes han talte til eder mens han ennu var i Galilea, da han sa

като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни хора, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.

at Menneskesønnen skulde overgis i syndige menneskers hender og korsfestes og opstå på den tredje dag!

И те си спомниха думите Му.

Da kom de hans ord i hu.

И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други.

Og de vendte tilbake fra graven, og fortalte alt dette til de elleve og til alle de andre.

Това бяха Мария Магдалена и Йоана, и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите.

Det var Maria Magdalena og Johanna og Maria, Jakobs mor, og de andre kvinner med dem. De sa dette til apostlene,

А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха.

og deres ord syntes dem å være løs tale, og de trodde dem ikke.

А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя да лежат само саваните; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

Men Peter stod op og løp til graven, og da han bøide sig ned, så han bare liksvøpet; og han gikk hjem og undret sig over det som var skjedd.

И ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, на шестдесет стадия далеч от Ерусалим.

Og se, to av dem gikk samme dag til en by som ligger seksti stadier fra Jerusalem, og som heter Emmaus,

И те се разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.

og de talte med hverandre om alt dette som hadde hendt.

И като се разговаряха и разсъждаваха, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;

Og det skjedde mens de talte sammen og spurte hverandre, da kom Jesus selv nær til dem og vandret sammen med dem;

но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят.

men deres øine blev holdt igjen, så de ikke kjente ham.

И им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.

Han sa til dem: Hvad er dette for tale som I fører med hverandre på veien? Og de stod stille med sorgfullt åsyn.

И един от тях на име Клеопа в отговор Му каза: Само Ти ли си пришълец в Ерусалим и не знаеш това, което стана там тези дни?

Men en av dem, som hette Kleopas, tok til orde og sa til ham: Er du alene fremmed i Jerusalem og vet ikke det som er skjedd der i disse dager?

И им каза: Кое? А те Му казаха: Това, което стана с Иисус Назарянина, който беше Пророк, силен в дело и в слово пред Бога и целия народ;

Han sa til dem: Hvad da? Og de sa til ham: Det med Jesus fra Nasaret, som var en profet, mektig i gjerning og ord for Gud og alt folket,

как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.

og hvorledes våre yppersteprester og rådsherrer har overgitt ham til dødsdom og korsfestet ham.

А ние се надявахме, че Той е Онзи, който ще избави Израил. И освен всичко това, вече е третият ден, откакто стана това.

Men vi håpet at han var den som skulde forløse Israel. Og dog - med alt dette er det idag den tredje dag siden dette skjedde.

При това и някои жени измежду нас ни смаяха, които, като отишли рано сутринта на гроба

Men så har og nogen av våre kvinner forferdet oss; de kom tidlig imorges til graven,

и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение от ангели, които казали, че Той бил жив.

og da de ikke fant hans legeme, kom de og sa at de hadde sett et syn av engler, som sa at han lever;

И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха така, както казаха жените; но Него не видели.

og nogen av dem som var med oss, gikk bort til graven og fant det så som kvinnene hadde sagt; men ham så de ikke.

Тогава Той им каза: О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!

Da sa han til dem: I dårer og senhjertede til å tro alt det profetene har talt!

Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?

Måtte ikke Messias lide dette og så gå inn til sin herlighet?

И като започна от Мойсей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.

Og han begynte fra Moses og fra alle profetene og utla for dem i alle skriftene det som er skrevet om ham.

И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.

Og de var nær ved byen som de gikk til, og han lot som han vilde gå videre.

Но те Го принуждаваха, като казваха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да отседне с тях.

Da nødde de ham og sa: Bli hos oss; for det stunder til aften, og dagen heller! Og han gikk inn og blev hos dem.

И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде.

Og det skjedde da han satt til bords med dem, da tok han brødet og velsignet det, og brøt det og gav dem;

Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; но Той стана невидим за тях.

da blev deres øine åpnet, og de kjente ham; og han blev usynlig for dem.

И те си казаха един на друг: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?

Og de sa til hverandre: Brente ikke vårt hjerte i oss da han talte til oss på veien og oplot skriftene for oss?

И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,

Og de stod op i samme stund og vendte tilbake til Jerusalem, og de fant de elleve samlet, og dem som var med dem, og disse sa:

да казват: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.

Herren er sannelig opstanden, og er sett av Simon!

А те разказаха за случилото се по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

Og de fortalte hvad som var skjedd på veien, og hvorledes han blev kjent av dem da han brøt brødet.

И когато говореха за това, Сам Иисус застана между тях и им каза: Мир вам!

Mens de talte om dette, stod han selv midt iblandt dem og sa til dem: Fred være med eder!

А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

Men de blev forferdet og fulle av frykt, og trodde at de så en ånd.

И Той им каза: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

Og han sa til dem: Hvorfor er I forferdet, og hvorfor opstiger tvilende tanker i eders hjerte?

Погледнете ръцете Ми и краката Ми – че Аз съм същият; попипайте Ме и вижте, защото духът няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.

Se mine hender og mine føtter, og se at det er mig selv! Kjenn på mig og se! En ånd har jo ikke kjøtt og ben, som I ser at jeg har.

И като каза това, им показа ръцете и краката Си.

Og da han hadde sagt dette, viste han dem sine hender og sine føtter.

Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене?

Men da de ennu ikke trodde for glede, og undret sig, sa han til dem: Har I her noget å ete?

И Му дадоха парче печена риба (и парче медна пита).

Da gav de ham et stykke av en stekt fisk og noget av en honningkake,

И взе и яде пред тях.

og han tok det og åt for deres øine.

И им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мен в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите.

Og han sa til dem: Dette er mine ord som jeg talte til eder mens jeg ennu var hos eder, at alt det måtte opfylles som er skrevet i Mose lov og profetene og salmene om mig.

Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията.

Da oplot han deres forstand, så de kunde forstå skriftene.

И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,

Og han sa til dem: Så står skrevet, at Messias skal lide og opstå fra de døde på den tredje dag,

и че трябва да се проповядва покаяние и прощение на греховете в Негово Име на всички народи, като се започне от Ерусалим.

og at i hans navn skal omvendelse og syndenes forlatelse forkynnes for alle folkeslag, fra Jerusalem av.

Вие сте свидетели на това.

I er vidner om dette.

И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града (Ерусалим), докато се облечете със сила от горе.

Og jeg sender over eder det som min Fader har lovt; men I skal bli i byen inntil I blir iklædd kraft fra det høie.

И ги заведе до едно място срещу Витания и вдигна ръцете Си и ги благослови.

Og han førte dem ut imot Betania, og han løftet op sine hender og velsignet dem;

И като ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе на небето.

og det skjedde da han velsignet dem, at han skiltes fra dem og blev optatt til himmelen.

И те Му се поклониха и се върнаха в Ерусалим с голяма радост;

Og de tilbad ham og vendte tilbake til Jerusalem med stor glede,

и бяха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога. (Амин.)

Og de var alltid i templet og lovet og priste Gud.