Luke 1

Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено известните между нас събития,

Eftersom mange har tatt sig fore å sette op en fortelling om de ting som er fullbyrdet iblandt oss,

както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото,

således som de som fra først av var øienvidner og blev ordets tjenere, har overgitt oss det,

видя се добре и на мен, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред, почтени Теофиле,

så har også jeg foresatt mig, efterat jeg nøie har gransket alt sammen fra først av, å nedskrive det i sammenheng for dig, gjæveste Teofilus,

за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.

forat du kan lære å kjenne hvor pålitelige de lærdommer er som du er oplært i.

В дните на юдейския цар Ирод имаше един свещеник от отряда на Авия на име Захария. Жена му беше от дъщерите на Аарон и се наричаше Елисавета.

I de dager da Herodes var konge i Jødeland, var det en prest ved navn Sakarias, av Abias skifte, og han hadde en hustru av Arons døtre, og hennes navn var Elisabet.

Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.

De var begge rettferdige for Gud, og vandret ulastelig i alle Herrens bud og forskrifter.

Но нямаха дете, защото Елисавета беше безплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.

Og de hadde ikke barn; for Elisabet var ufruktbar, og de var begge kommet langt ut i årene.

И когато той изпълняваше свещеническата си служба пред Бога по реда на своя отряд,

Men det skjedde mens han gjorde prestetjeneste for Gud, da raden var kommet til hans skifte,

според свещеническия обичай на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да кади.

at det efter preste-tjenestens sedvane tilfalt ham å gå inn i Herrens tempel og ofre røkelse;

А в часа на каденето цялото множество от народа се молеше навън.

og hele folkemengden stod utenfor og bad i røkofferets stund.

И тогава му се яви Господен ангел, като стоеше отдясно на кадилния олтар.

Da åpenbarte en Herrens engel sig for ham og stod på høire side av røkoffer-alteret.

А когато Захария го видя, се смути и го обзе страх.

Og da Sakarias så ham, blev han forferdet, og frykt falt på ham.

Но ангелът му каза: Не се бой, Захария, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан.

Men engelen sa til ham: Frykt ikke, Sakarias! din bønn er hørt, og din hustru Elisabet skal føde dig en sønn, og du skal kalle ham Johannes;

Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото раждане.

og han skal bli dig til glede og fryd, og mange skal glede sig over hans fødsel.

Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Свети Дух още в майчината си утроба.

For han skal være stor for Herren, og han skal ikke drikke vin og sterk drikk, og han skal fylles med den Hellige Ånd like fra mors liv;

И ще обърне мнозина от израилевите синове към Господа, техния Бог.

og han skal omvende mange av Israels barn til Herren deres Gud,

Той ще върви пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните – към мъдростта на праведните, за да приготви за Господа подготвен народ.

og han skal gå i forveien for ham i Elias' ånd og kraft, for å vende fedres hjerter til barn og ulydige til rettferdiges sinnelag, for å berede Herren et velskikket folk.

А Захария каза на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст.

Og Sakarias sa til engelen: Hvorav skal jeg vite dette? Jeg er jo en gammel mann, og min hustru er langt ute i årene.

Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога, и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.

Og engelen svarte ham: Jeg er Gabriel, som står for Guds åsyn, og jeg er utsendt for å tale til dig og forkynne dig dette glade budskap;

И ето, ти ще онемееш и няма да можеш да говориш до деня, когато всичко това се сбъдне, защото не повярва на думите ми, които ще се изпълнят своевременно.

og se, du skal bli målløs, og ikke kunne tale før den dag da dette skjer, fordi du ikke trodde mine ord, som skal fullbyrdes i sin tid.

А народът чакаше Захария и се чудеше защо се бави в храма.

Og folket stod og ventet på Sakarias, og de undredes over at han blev så lenge i templet.

А когато излезе, той не можеше да им говори; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знаци и оставаше ням.

Men da han kom ut, kunde han ikke tale til dem, og de skjønte at han hadde sett et syn i templet, og han nikket til dem, og var og blev stum.

И когато свършиха дните на службата му, той си отиде у дома.

Og det skjedde da hans tjenestedager var til ende, da drog han hjem til sitt hus.

А след тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като казваше:

Men efter disse dager blev hans hustru Elisabet fruktsommelig, og hun trakk sig tilbake i ensomhet i fem måneder, og sa:

Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да премахне пред хората причината да ме корят.

Så har Herren gjort med mig i de dager da han så til mig for å bortta min vanære iblandt menneskene.

А в шестия месец ангел Гавриил беше изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет,

Men i den sjette måned blev engelen Gabriel sendt fra Gud til en by i Galilea som heter Nasaret,

при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата беше Мария.

til en jomfru som var trolovet med en mann ved navn Josef, av Davids hus, og jomfruens navn var Maria.

И когато ангелът дойде при нея, каза: Здравей, благодатна! Господ е с теб, (благословена си ти между жените).

Og engelen kom inn til henne og sa: Vær hilset, du benådede! Herren er med dig; velsignet er du blandt kvinner!

А тя много се смути от думите му и недоумяваше какъв ли ще е този поздрав.

Men hun blev forferdet over hans ord, og grundet på hvad dette skulde være for en hilsen.

И ангелът й каза: Не се бой, Мария, защото си придобила Божията благодат.

Og engelen sa til henne: Frykt ikke, Maria! for du har funnet nåde hos Gud;

И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, когото ще наречеш Иисус.

og se, du skal bli fruktsommelig og føde en sønn, og du skal kalle ham Jesus.

Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид.

Han skal være stor og kalles den Høiestes Sønn, og Gud Herren skal gi ham hans far Davids trone,

Ще царува над якововия дом до века; и царството Му не ще има край.

og han skal være konge over Jakobs hus evindelig, og det skal ikke være ende på hans kongedømme.

А Мария каза на ангела: Как ще бъде това, тъй като не познавам мъж?

Men Maria sa til engelen: Hvorledes skal dette gå til, da jeg ikke vet av mann?

И ангелът в отговор й каза: Светият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Онова Святото, което ще се роди от теб, ще се нарече Божият Син.

Og engelen svarte henne: Den Hellige Ånd skal komme over dig, og den Høiestes kraft skal overskygge dig; derfor skal også det hellige som fødes, kalles Guds Sønn.

Ето, и твоята роднина Елисавета, за която се казваше, че е безплодна, и тя в старините си е заченала син и е вече в шестия месец.

Og se, Elisabet, din slektning, har også undfanget en sønn i sin alderdom, og hun, som kaltes ufruktbar, er nu i sin sjette måned.

Защото за Бога няма нищо невъзможно.

For ingen ting er umulig for Gud.

А Мария каза: Ето Господната слугиня; нека ми бъде, както ти си казал. И ангелът си отиде от нея.

Da sa Maria: Se, jeg er Herrens tjenerinne; mig skje efter ditt ord! Og engelen skiltes fra henne.

През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един юдейски град,

Men Maria stod op i de dager og skyndte sig til fjellbygdene, til en by i Juda,

и влезе в къщата на Захария и поздрави Елисавета.

og hun kom inn i Sakarias' hus og hilste på Elisabet.

А когато Елисавета чу поздрава на Мария, бебето в утробата й заигра; и Елисавета се изпълни със Светия Дух,

Og det skjedde da Elisabet hørte Marias hilsen, da sprang fosteret i hennes liv, og Elisabet blev fylt med den Hellige Ånd

и като извика със силен глас, каза: Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба!

og ropte med høi røst og sa: Velsignet er du blandt kvinner, og velsignet er ditt livs frukt!

И откъде ми е това – да дойде при мен майката на моя Господ?

Og hvorledes times mig dette, at min Herres mor kommer til mig?

Защото ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, бебето заигра радостно в утробата ми.

For se, da lyden av din hilsen nådde mitt øre, sprang fosteret i mitt liv med fryd.

И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа.

Og salig er hun som trodde; for fullbyrdes skal det som er sagt henne av Herren.

И Мария каза: Величае душата ми Господа

Da sa Maria: Min sjel ophøier Herren,

и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой.

og min ånd fryder sig i Gud, min frelser,

Защото погледна на ниското положение на Своята слугиня; и ето, отсега нататък ще ме облажават всички родове.

han som har sett til sin tjenerinnes ringhet. For se, fra nu av skal alle slekter prise mig salig,

Защото Силният извърши за мен велики дела и свято е Неговото Име.

fordi han har gjort store ting imot mig, han, den mektige, og hellig er hans navn,

И от родове в родове Неговата милост е върху онези, които Му се боят.

og hans miskunn er fra slekt til slekt over dem som frykter ham.

Той извърши силни дела със Своята мишца. Разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си.

Han gjorde veldig verk med sin arm, han adspredte dem som var overmodige i sitt hjertes tanke;

Свали владетели от престолите им и издигна смирени.

han støtte stormenn fra deres høiseter og ophøiet de små;

Гладни напълни с блага, а богати отпрати празни.

hungrige mettet han med gode gaver, og rikmenn lot han gå bort med tomme hender.

Помогна на слугата Си Израил, за да напомни за Своята милост,

Han tok sig av Israel, sin tjener, for å komme miskunn i hu

както бе говорил на бащите ни, към Авраам и към неговото потомство до века.

- således som han talte til våre fedre - mot Abraham og hans ætt til evig tid.

И Мария, след като стоя при нея около три месеца, се върна у дома си.

Og Maria blev hos henne omkring tre måneder, og vendte så hjem igjen til sitt hus.

А на Елисавета се навърши времето да роди и тя роди син.

Men for Elisabet kom tiden da hun skulde føde, og hun fødte en sønn,

И когато съседите и роднините й чуха, че Господ показал към нея велика милост, се радваха заедно с нея.

og hennes granner og frender fikk høre at Herren hadde gjort sin miskunn stor mot henne, og de gledet sig med henne.

И на осмия ден дойдоха, за да обрежат детенцето и щяха да го нарекат Захария, по името на баща му.

Og det skjedde på den åttende dag, da kom de for å omskjære barnet, og de vilde kalle ham Sakarias efter hans far.

Но майка му в отговор каза: Не, той ще се нарече Йоан.

Da tok hans mor til orde og sa: Nei, han skal hete Johannes.

А те й рекоха: Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име.

Og de sa til henne: Men det er jo ingen i din ætt som har dette navn.

Тогава запитаха баща му със знаци как би искал той да го нарекат.

De gjorde da tegn til hans far for å få vite hvad han vilde han skulde hete.

А той поиска дъсчица и написа: Йоан Е името му. И те всички се зачудиха.

Og han bad om en tavle og skrev disse ord: Johannes er hans navn. Og de undret sig alle.

И веднага устата му се отвори и езикът му се развърза, и той проговори, и благославяше Бога.

Men straks blev hans munn oplatt og hans tunge løst, og han talte og lovet Gud.

И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста земя на Юдея.

Og det kom frykt på alle dem som bodde deromkring, og i alle Judeas fjellbygder talte de med hverandre om alle disse ting,

И всички, които чуха това, го пазеха в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това дете? И ръката на Господа беше с него.

og alle som hørte det, la det på hjerte og sa: Hvad skal det da bli av dette barn? For Herrens hånd var med ham.

Тогава баща му Захария се изпълни със Свети Дух и пророкува, казвайки:

Og hans far Sakarias blev fylt med den Hellige Ånd og talte profetiske ord og sa:

Благословен Господ, Израилевият Бог, защото посети Своя народ и извърши изкупление за него.

Lovet være Herren, Israels Gud, han som så til sitt folk og forløste det!

И въздигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давид,

Og han opreiste oss et frelsens horn i sin tjener Davids hus,

както е говорил чрез устата на светите Си пророци от вековете,

således som han talte gjennem sine hellige profeters munn fra fordums tid av,

спасение от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят;

en frelse fra våre fiender og fra alle deres hånd som hater oss,

да покаже милост към бащите ни и да си спомни Своя свят завет,

for å gjøre miskunn mot våre fedre og komme sin hellige pakt i hu,

клетвата, с която се закле на баща ни Авраам:

den ed han svor Abraham, vår far,

да ни даде, на нас, които сме освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх,

for å fri oss av våre fienders hånd og gi oss å tjene ham uten frykt

в святост и правда пред Него през всичките си дни.

i hellighet og rettferdighet for hans åsyn alle våre dager.

Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш пътищата за Него,

Men også du, barn, skal kalles den Høiestes profet; for du skal gå frem for Herrens åsyn for å rydde hans veier,

за да дадеш на Неговия народ да познае спасение чрез прощаване на греховете им,

for å lære hans folk frelse å kjenne ved deres synders forlatelse

поради милосърдието на нашия Бог, с което ни посети Зора отгоре,

for vår Guds miskunnelige hjertelags skyld, som lot solopgang fra det høie gjeste oss,

за да осияе седящите в тъмнина и в сянка на смъртта; и да насочи краката ни в пътя на мира.

for å lyse for dem som sitter i mørke og dødsskygge, for å styre våre føtter inn på fredens vei.

А детето растеше и укрепваше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израил.

Men barnet vokste og blev sterkt i ånden, og han var i ødemarkene til den dag da han blev ført frem for Israel.