Lamentations 5

Спомни си, ГОСПОДИ, какво ни стана! Погледни и виж позора ни.

Kom i hu, Herre, det som har hendt oss, sku og se hvor vi blir hånet!

Наследството ни премина на чужди, къщите ни — на чужденци.

Vår arv er gått over til fremmede, våre hus til utlendinger.

Сирачета сме, без баща; майките ни са като вдовици.

Vi er blitt farløse, har ingen far; våre mødre er som enker.

Пием водата си срещу сребро, дървата ни идват срещу заплащане.

Vi må kjøpe det vann vi drikker, vår ved må vi betale.

Преследвачите ни са на шията ни, трудим се и не ни се дава почивка.

Våre forfølgere er på nakken av oss; vi er trette, vi får ingen hvile.

На Египет подадохме ръка, на Асирия, за да се наситим с хляб.

Til Egypten har vi overgitt oss, og til Assyria, for å bli mettet med brød.

Бащите ни съгрешиха и ги няма, а ние носим беззаконията им.

Våre fedre har syndet, de er ikke mere; vi bærer deres misgjerninger.

Слуги владеят над нас, няма кой да ни изтръгне от ръката им.

Træler hersker over oss; ingen river oss ut av deres hånd.

Придобиваме хляба си с опасност за живота си заради меча, който ни заплашва в пустинята.

Med fare for vårt liv henter vi vårt brød, truet av ørkenens sverd.

Кожата ни почерня като пещ от ужасния глад.

Vår hud brenner som en ovn av hungerens luer.

Изнасилваха жени в Сион, девиците — в юдовите градове.

Kvinner har de krenket i Sion, jomfruer i Judas byer.

С техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почетени.

Fyrster har de hengt, de gamles åsyn har de ikke hedret.

Младежи носят воденични камъни, децата падат под товара на дървата.

Unge menn bar kvernen, og gutter segnet under vedbøren.

Старейшините не седят вече в портите, младежите се отказаха от песните си.

De gamle sitter ikke mere i porten, de unge menn ikke mere ved sin strengelek.

Престана радостта на сърцето ни, хорото ни се обърна на жалеене.

Med vårt hjertes glede er det forbi, vår dans er omskiftet til sorg.

Венецът падна от главата ни. О, горко ни, защото съгрешихме!

Kronen er falt av vårt hode; ve oss, vi har syndet.

Заради това чезне сърцето ни, заради тези неща потъмняха очите ни,

Derfor er vårt hjerte sykt, derfor er våre øine blitt dimme,

заради хълма Сион, който е опустошен; лисици ходят по него.

for Sions bergs skyld, som er øde; rever løper om på det.

Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш до века, Твоят престол е от поколение в поколение.

Du, Herre, troner til evig tid, din trone blir fra slekt til slekt.

Защо ни забравяш навеки, оставяш ни за дълго време?

Hvorfor skulde du glemme oss evig, forlate oss for så lang en tid?

Върни ни, ГОСПОДИ, при Себе Си, за да се върнем; обнови дните ни както преди.

Herre, før oss atter til dig, så vi kan komme tilbake! Forny våre dager, så de blir som i fordums tid!

Или ще ни отхвърлиш съвсем, ще ни се разгневиш напълно?

For skulde du rent ha forkastet oss? Skulde du være så storlig vred på oss?