Job 41

Можеш ли да изтеглиш с въдица левиатан, или да притиснеш езика му с въже?

Ingen er så djerv at han tør tirre den; hvem tør da sette sig op imot mig?

Можеш ли сложиш оглавник на носа му, да пробиеш челюстта му с кука?

Hvem gav mig noget først, så jeg skulde gi ham vederlag? Alt under himmelen hører mig til.

Ще отправи ли към тебе множество молби, ще ти говори ли със нежни думи?

Jeg vil ikke tie om dens lemmer, om dens store styrke og dens fagre bygning.

Ще направи ли с теб договор да го вземеш за слуга до века?

Hvem har dradd dens klædning av? Hvem tør komme innenfor dens dobbelte rad av tenner?

Ще си играеш ли с него като с птица, или ще го вържеш за забава на момичетата си?

Hvem har åpnet dens kjevers dør? Rundt om dens tenner er redsel.

Съдружниците ти ще се пазарят ли за него? Ще го разделят ли между търговците?

Stolte er skjoldenes rader; hvert av dem er tillukket som med et fast segl.

Можеш ли да изпълниш кожата му със стрели или главата му с рибарски копия?

De ligger tett innpå hverandre, og ingen luft trenger inn imellem dem.

Сложи ръката си на него; спомни си боя, и не го повтаряй!

Det ene skjold henger fast ved det andre; de griper inn i hverandre og skilles ikke at.

Ето, надеждата за него се осуети; не пада ли човек само от вида му?

Når den nyser, stråler det frem lys, og dens øine er som morgenrødens øielokk.

Никой не дръзва да го раздразни. Тогава кой би застанал пред Мен?

Bluss farer ut av dens gap, gnister spruter frem.

Кой Ми е дал най-напред, че да му се отплатя? Всичко под цялото небе е Мое.

Fra dens nesebor kommer røk som av en gryte som koker over siv.

Няма да мълча за частите му, нито за могъщата му сила, нито за хубавото му устройство.

Dens ånde tender kull i brand, og luer går ut av dens gap.

Кой външната му дреха ще свали? Кой в двойните му челюсти ще влезе?

På dens hals har styrken sin bolig, og angsten springer foran den.

Кой ще отвори вратите на лицето му? Около зъбите му има ужас.

Dens doglapper sitter fast; de er som støpt på den og rører sig ikke.

Наредените му люспи са неговата гордост, прилепени като запечатани;

Dens hjerte er fast som sten, fast som den underste kvernsten.

едната до другата е толкоз близо, че въздух между тях не влиза.

Når den hever sig, gruer helter; av redsel mister de sans og samling.

Една за друга свързани са; държат се заедно и не се разделят.

Rammes den med sverd, så biter det ikke på den, heller ikke lanse, pil eller kastespyd.

Кихането му излъчва светлина, очите му са като лъчите на утрото.

Den akter jern som strå, kobber som ormstukket tre.

От устата му излизат факли, изскачат огнени искри.

Buens sønn jager den ikke på flukt; slyngens stener blir som halm for den.

От ноздрите му дим струи, като от врящо гърне и котел.

Stridsklubber aktes som halm, og den ler av det susende spyd.

Дъхът му въглища запалва и от устата му излиза пламък.

På dens buk sitter skarpe skår, den gjør spor i dyndet som efter en treskeslede.

В шията му обитава сила и ужас танцува пред него.

Den får dypet til å koke som en gryte; den får havet til å skumme som en salvekokers kjele.

Слоевете на плътта му са слепени, твърди са на него и не се поклащат.

Efter den lyser dens sti; dypet synes å ha sølvhår.

Сърцето му е твърдо като камък, твърдо като долен воденичен камък.

Det er intet på jorden som er herre over den; den er skapt til ikke å reddes.

От надигането му могъщите се ужасяват, стъписват се от страх.

Alt som er høit, ser den i øiet; den er en konge over alle stolte dyr.

Мечът на този, който излиза насреща му, не устоява, нито копие, нито стрела, нито броня.

Той счита желязото за слама, и бронза — за гнило дърво.

Стрелата не може да го обърне във бяг, камъните на прашката стават на слама за него.

Стрелите се считат за слама и той се смее на дрънченето на копието.

Долните му части са като остри кремъчни отломъци; разпростира следи като от диканя по тинята.

Прави бездната да ври като котел, прави морето като съд за масло.

Дирята след него свети, човек би помислил, че дълбочините са като сиви коси побелели.

На земята няма никой като него, направен да няма страх.

Той гледа всяко високо нещо; цар е над всички синове на гордостта.