Job 4

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

Da tok Elifas fra Teman til orde og sa:

Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори?

Om en prøvde å tale et ord til dig, vilde du da ta det ille op? Men hvem kan vel holde sine ord tilbake?

Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.

Du har selv vist mange til rette, og maktløse hender styrket du;

Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.

dine ord reiste den snublende op, og synkende knær gjorde du sterke.

А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.

Men nu, når det gjelder dig selv, blir du utålmodig, når det rammer dig, blir du forferdet.

Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти — надеждата ти?

Er ikke din gudsfrykt din tillit, din ulastelige ferd ditt håp?

Спомни си сега — кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са?

Tenk efter: Hvem omkom uskyldig, og hvor gikk rettskafne til grunne?

Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.

Efter det jeg har sett, har de som pløide urett og sådde nød, også høstet det.

От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.

De omkom for Guds ånde, og for hans vredes pust blev de til intet.

Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават.

Løvens brøl og dens fryktelige røst hørtes ikke lenger, og ungløvenes tenner blev knust.

Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват.

Løven omkom av mangel på rov, og løvinnens unger blev adspredt.

А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови.

Og til mig stjal sig et ord; det lød for mitt øre som en hvisken,

Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада,

under skiftende tanker ved nattlige syner, når dyp søvn faller på menneskene.

ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха.

Frykt og beven kom over mig, så alle mine ben tok til å skjelve.

Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха.

Og en ånd fór forbi mitt åsyn; hårene på mitt legeme reiste sig.

Застана — но аз изгледа му не познах — като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас:

Den blev stående, men jeg skjelnet ikke klart hvorledes den så ut - det var en skikkelse som stod der for mine øine; jeg hørte en stille susen og en røst:

Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си?

Er et menneske rettferdig for Gud, eller en mann ren for sin skaper?

Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява,

Se, på sine tjenere stoler han ikke, og hos sine engler finner han feil,

а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!

hvor meget mere da hos dem som bor i hus av ler, og som har sin grunnvoll i støvet - de som knuses lettere enn møll.

От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги.

Fra morgen til aften - så er de sønderslått; uten at nogen akter på det, går de til grunne for alltid.

Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.

Blir ikke teltsnoren dradd ut hos dem? De dør, men ikke i visdom.