Job 28

Наистина има рудници за сребро и място за пречистване на злато.

Sølvet har jo sin grube, og gullet, som renses, sitt finnested;

От земята се взема желязо и от камък мед се топи.

jern hentes frem av jorden, og sten smeltes til kobber.

Човек е сложил край на тъмнината и издирва скалите докрай в мрака и смъртната сянка.

De gjør ende på mørket, og inn i de innerste kroker gransker de stener som ligger i det sorte mørke;

Отваря шахта далеч от човешко жилище, в места, забравени от човешки крак, висят и се люлеят, от хората далеч.

de bryter en sjakt langt borte fra menneskers bolig; der ferdes de glemt, dypt under menneskers føtter; der henger de og svever langt borte fra mennesker.

Земята — от нея идва хлябът, а се разравя като огън.

Av jorden kommer det brød; men inne i den blir alt veltet om som av ild.

Скалите й са източника на сапфири и в нея има златен прах —

Safiren har sin bolig i dens stener, og gullklumper finnes der.

път, който хищна птица не познава, нито око на сокол е видяло;

Ingen rovfugl kjenner stien dit ned, og intet falkeøie har sett den;

гордите зверове не са стъпвали по него, нито лъвът е минавал над него.

stolte rovdyr har ikke trådt på den, ingen løve har skredet frem over den.

На кремъка слага ръка, преобръща планините из основи.

På den hårde sten legger de sin hånd, de velter hele fjell om fra grunnen av.

Разсича проломи в скалите, всякакви скъпоценности гледа окото му.

I berget sprenger de ganger, og allehånde kostelige ting får de se.

Заприщва водните жили да не сълзят и изважда скритото на светлина.

De demmer for dryppet av vannårene og fører skjulte ting frem i lyset.

Но мъдростта къде се добива? И къде е мястото на разума?

Men visdommen hvor skal den finnes? Og hvor har forstanden sin bolig?

Човекът не познава стойността й и тя не се намира в земята на живите.

Intet menneske kjenner dens verd, og den finnes ikke i de levendes land.

Бездната казва: Не е в мен. И морето казва: Не е при мен.

Dypet sier: I mig er den ikke, og havet sier: Den er ikke hos mig.

Не може да се даде за нея пречистено злато, ни сребро да се претегли като нейна цена.

Den kan ikke kjøpes for kostelig gull, og dens pris ikke opveies med sølv.

Не може се оцени с офирско злато, със скъпоценен оникс и сапфир.

Den opveies ikke med Ofirs gull, med den dyre onyks og safir.

Злато или кристал не могат с нея да се мерят, нито да се размени с произведения от чисто злато.

Gull og glass kommer ikke op imot den, og en kan ikke bytte den til sig for kar av fint gull.

Корали и кристали няма даже да се споменат, защото стойността на мъдростта е повече от скъпоценни камъни.

Koraller og krystall kan ikke engang nevnes, og det å eie visdom er bedre enn perler.

Етиопският топаз не може с нея да се мери, нито може да се оцени тя с чисто злато.

Etiopias topas kommer ikke op imot den; den kan ikke opveies med det reneste gull.

Откъде тогава идва мъдростта? И къде е мястото на разума?

Hvor kommer da visdommen fra? Og hvor har forstanden sin bolig?

Тя е укрита от очите на всички живи и е скрита от небесните птици.

Den er dulgt for alle levendes øine, den er skjult for himmelens fugler;

Авадон и смъртта казват: С ушите си сме чули слух за нея.

avgrunnen og døden sier: Bare et frasagn om den er kommet oss for øre.

Бог разбира пътя й, Той мястото й знае.

Gud kjenner veien til den, og han vet hvor den har sin bolig.

Понеже Той гледа до краищата на земята и вижда под цялото небе.

For hans øie når til jordens ender; allting under himmelen ser han.

Щом определи тегло на ветровете и претегли с мярка водите,

Da han fastsatte vindens vekt og gav vannet dets mål,

когато направи закон за дъжда и пътека за светкавицата на гърма,

da han satte en lov for regnet og en vei for lynstrålen,

тогава Той я видя и я обяви; установи я и също я изследва.

da så han visdommen og åpenbarte den, da lot han den stå frem og utforsket den.

И каза на човека: Ето, страхът от Господа, това е мъдрост, отдалечаване от зло е разум.

Og han sa til mennesket: Se, å frykte Herren, det er visdom, og å fly det onde er forstand.