Job 18

Тогава шуахецът Валдад отговори и каза:

Da tok Bildad fra Suah til orde og sa:

Кога ще свършите думите? Първо разберете, и после ще говорим.

Når vil I dog engang sette en grense for eders ord? Bli først forstandige, så kan vi tale sammen.

Защо сме считани за скотове, за глупци в очите ви?

Hvorfor er vi aktet som fe? Hvorfor er vi urene i eders øine?

Ти, който се разкъсваш сам в гнева си, да се напусне ли заради теб земята, да се помести ли скала от мястото си?

Å du som sønderriver dig selv din vrede! Mon jorden for din skyld skal lates øde, og en klippe rokkes fra sitt sted?

Наистина светликът на безбожния угасва, не свети пламъкът на огъня му.

Like fullt skal den ugudeliges lys utslukkes, og hans ilds lue skal ikke skinne.

Светлината в шатрата му мрак е, светилникът му, що над него е, угасва.

Lyset skal formørkes i hans telt og hans lampe utslukkes over ham.

Стъпките на силата му се стесняват и собственият му замисъл го поваля.

Hans kraftige skritt skal bli innsnevret, og hans eget råd styrte ham;

Собствените му крака във мрежа го отвеждат и ходи върху примки.

for han kommer inn i et garn med sine føtter, og han vandrer på et nett.

Примка го улавя за петата, капан над него се затваря.

En snare griper om hans hæl, et rep tar fatt i ham.

Въжето му е скрито във земята, капанът му — в пътеката.

Skjult i jorden er det garn han fanges i, og fellen ligger på hans vei.

Отвсякъде го стряскат ужаси, тормозят го на всяка стъпка.

Redsler forferder ham rundt om og jager ham hvor han setter sin fot.

Силата му от глад ще погине и погибел е готова до реброто му.

Av sult blir hans kraft fortært, og ulykke står ferdig ved hans side.

Части от кожата му поглъща, частите му поглъща първородният на смъртта.

Hans hud fortæres stykke for stykke, dødens førstefødte fortærer hans lemmer.

Той е изкоренен от шатрата си — неговото упование — и пред царя на ужасите го откарват.

Han rives bort fra sitt telt, som han setter sin lit til, og du lar ham dra avsted til redslenes konge.

Който не е негов, ще обитава в шатрата му, върху жилището му ще се разпръсне сяра.

Folk som ikke hører ham til, bor i hans telt; det strøes svovel over hans bosted.

Корените му изсъхват долу, клоните му се отсичат горе.

Nedentil tørkes hans røtter bort, og oventil visner hans grener.

Споменът за него изчезва от земята и в улиците няма име.

Hans minne er blitt borte i landet, og hans navn nevnes ikke mere ute på marken.

Закарват го от светлината в тъмнина и го изгонват от света.

Han støtes fra lys ut i mørke, han jages bort fra jorderike.

Няма нито син, нито потомство сред народа си, нито в жилищата му е някой оцелял.

Han har ikke barn og ikke efterkommere blandt sitt folk, og det finnes ingen i hans boliger som har sloppet unda.

Родените после ще се удивляват на деня му, както се ужасяваха родените преди това.

Over hans dag forferdes de som bor i Vesten, og de som bor i Østen, gripes av redsel.

Наистина такива са жилищата на беззаконния, и това е мястото на онзи, който не познава Бога.

Just således går det med den urettferdiges boliger, og således med hjemmet til den som ikke kjenner Gud.