Job 17

Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават.

Min ånd er brutt, mine dager utslukket; bare graver har jeg for mig.

Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?

Sannelig, spott omgir mig på alle kanter, og mitt øie må dvele ved deres trettekjære ferd.

Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?

Så sett nu et pant, gå i borgen for mig hos dig selv! Hvem skulde ellers gi mig håndslag?

Защото си скрил сърцето им от разум — затова и няма да ги възвисиш.

Du har jo lukket deres hjerte for innsikt; derfor vil du ikke la dem vinne.

Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.

Den som forråder venner, så de blir til bytte, hans barns øine skal tæres bort.

Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.

Jeg er satt til et ordsprog for folk; jeg er en mann som blir spyttet i ansiktet.

Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.

Mitt øie er sløvt av gremmelse, og alle mine lemmer er som en skygge.

Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.

Rettskafne forferdes over dette, og den skyldfrie harmes over den gudløse;

А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.

men den rettferdige holder fast ved sin vei, og den som har rene hender, får enn mere kraft.

Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.

Men I - kom bare igjen alle sammen! Jeg finner dog ikke nogen vismann blandt eder.

Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.

Mine dager er faret forbi, mine planer sønderrevet - mitt hjertes eiendom!

Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.

Natt gjør de til dag, lyset, sier de, er nærmere enn det mørke som ligger like for mig.

Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.

Når jeg håper på dødsriket som mitt hus, reder i mørket mitt leie,

Към гроба викам: Ти си ми баща! — към червея: Ти — майка ми, сестра ми!

roper til graven: Du er min far, til makken: Du er min mor og min søster,

Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?

hvor er da mitt håp? Mitt håp - hvem øiner det?

Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.

Til dødsrikets bommer farer de ned, på samme tid som jeg går til hvile i støvet.