Job 16

Тогава Йов отговори и каза:

Da tok Job til orde og sa:

Много такива съм слушал; окаяни утешители сте всички вие!

Jeg har hørt meget som dette; I er plagsomme trøstere alle sammen.

Имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда да отговаряш?

Blir det aldri ende på de vindige ord? Eller hvad egger dig til å svare?

Аз също можех да говоря като вас, да бе душата ви на мястото на моята душа. Можех думи против вас да трупам и глава да клатя срещу вас.

Også jeg kunde tale som I; om I var i mitt sted, kunde jeg sette ord sammen mot eder, og jeg kunde ryste på hodet over eder;

Аз бих ви укрепил с устата си и утехата на устните ми би донесла облекчение.

jeg kunde styrke eder med min munn, og mine lebers medynk kunde stille eders smerte.

Ако говоря, болката ми не олеква, ако мълча, какво ме облекчава?

Om jeg taler, stilles ikke min smerte, og lar jeg det være, hvad lindring får jeg da?

Но Той сега ме изтощи. Ти цялото ми домочадие опустоши.

Ja, nu har han trettet mig ut; du har ødelagt hele mitt hus.

Сграбчил си ме и това е за свидетелство; мършавостта ми се изправя против мен и свидетелства в лицето ми.

Og du grep mig fatt - det blev et vidne mot mig; min magerhet stod op imot mig, like i mitt åsyn vidnet den mot mig.

Гневът Му ме разкъсва и преследва, със зъби скърца против мен, като противник остри против мен очите си.

Hans vrede sønderrev mig og forfulgte mig; han skar tenner imot mig; som min motstander hvesset han sine øine mot mig.

Отварят против мен устата си, по бузата ме удрят със презрение и против мен събират се.

De spilet op sin munn mot mig, med hån slo de mine kinnben; alle slo de sig sammen mot mig.

Бог ме предава на неправедния, в ръцете на безбожните ме хвърля.

Gud gir mig i urettferdige folks vold og styrter mig i ugudelige menneskers hender.

Бях в покой — Той ме разтърси, за врата ме хвана и разби ме, за Свой прицел ме постави.

Jeg levde i ro; da sønderbrøt han mig, han grep mig i nakken og sønderknuste mig, han satte mig op til skive for sig.

Стрелците Му ме обикалят — пронизва без пощада бъбреците ми, излива жлъчката ми на земята.

Hans skyttere kringsatte mig, han kløvde mine nyrer uten barmhjertighet; han øste ut min galle på jorden.

Разцепва ме със пролом върху пролом, връх мен се спуска като великан.

Han rev i mig rift på rift; han stormet mot mig som en kjempe.

Върху кожата си вретище уших и рога си в пръстта окалях.

Jeg har sydd sekk om min hud og stukket mitt horn i støvet;

Лицето ми от плач подпухна и смъртна сянка е върху клепачите ми,

mitt ansikt er rødt av gråt, og over mine øielokk ligger det dødsskygge.

макар в ръцете ми насилие да няма и да е чиста моята молитва.

Og dog er det ingen urett i mine hender, og min bønn er ren.

О, земьо, не покривай ти кръвта ми и нека няма място за вика ми!

Å jord, dekk ikke mitt blod, og måtte det ikke være noget sted hvor mitt skrik stanser!

Ето, и сега свидетелят ми е в небето и този, що свидетелства за мен — във висините.

Selv nu har jeg mitt vidne i himmelen og i det høie en som kan stadfeste mine ord.

Приятелите ми ми се присмиват. Окото ми рони сълзи към Бога,

Stadig spotter mine venner mig; mot Gud skuer gråtende mitt øie,

за да защити правото на човек пред Бога и на човешки син — пред ближния му.

at han må la mannen få rett i hans strid med Gud og menneskebarnet rett mot hans næste;

Защото преброените години отминават и аз ще отида на път, от който няма да се върна.

for få år vil det gå før jeg vandrer den vei som jeg ikke vender tilbake.