Job 15

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

Da tok Elifas fra Teman til orde og sa:

Мъдър човек отговаря ли с вятърничаво знание и пълни ли корема си с източния вятър?

Svarer vel en vis mann med en kunnskap som bare er vind, og fyller han sitt indre med stormvær?

Спори ли със приказки, които не помагат, или с речи, от които няма полза?

Vil han vel forsvare sin sak med ord som ikke nytter, og med tale hvormed han intet utretter?

Наистина ти унищожаваш страха от Бога и възпираш молитвата със размишление пред Бога,

Du nedbryter endog gudsfrykten og svekker andakten for Guds åsyn;

защото вината ти поучава устата ти и ти избираш езика на коварните.

for din synd legger ordene i din munn, og du velger falske menns tale.

Устата ти те осъжда, а не аз; да, устните ти против теб свидетелстват.

Din egen munn domfeller dig, ikke jeg; dine leber vidner mot dig.

Ти ли си първият роден човек? Или си създаден преди хълмовете?

Blev du født først av alle mennesker, eller kom du til verden før alle haugene var til?

Чул ли си Божия таен съвет? Или в себе си заключваш мъдростта?

Har du vært tilhører i Guds lønnlige råd og der tilranet dig visdom?

Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разбираш ти, което в нас го няма?

Hvad vet du som vi ikke vet? Hvad forstår du som er ukjent for oss?

Между нас са както белокосите, така и старците, по-богати на дни от баща ти.

Det er blandt oss en som er både gammel og gråhåret, rikere på dager enn din far.

Божиите утешения и меките към тебе думи малко ли са ти?

Er Guds trøsteord for lite for dig, og et ord som er talt i saktmodighet til dig?

Какво те блазни сърцето ти и защо святкат очите ти,

Hvorfor lar du dig rive med av ditt hjerte, og hvorfor gnistrer dine øine? -

за да обръщаш духа си против Бога и да изпускаш такива думи от устата си?

siden du vender din vrede mot Gud og lar ordene strømme fra din munn.

Какво е човек, че да е чист, и роденият от жена, че да е праведен?

Hvad er et menneske, at han skulde være ren, og en som er født av en kvinne, at han skulde være rettferdig?

Ето, Той не се доверява на светите Си и небесата не са чисти в очите Му —

Endog på sine hellige stoler han ikke, og himlene er ikke rene i hans øine,

колко по-малко гнусният и непотребният човек, който пие неправда като вода!

langt mindre da en vederstyggelig, en fordervet, en mann som drikker urett som vann.

Аз ще ти кажа, послушай ме; каквото съм видял, ще ти разкажа,

Jeg vil kunngjøre dig noget, hør på mig! Hvad jeg har sett, det vil jeg fortelle,

което мъдрите оповестиха и не скриха още от бащите си;

det som vise menn forkynner og ikke har dulgt, det som de mottok fra sine fedre,

на тях единствено бе дадена земята и чужденец не мина между тях.

til hvem landet alene var gitt, og blandt hvem ingen fremmed hadde draget igjennem.

Безбожният се мъчи през всичките си дни, години преброени се пазят за насилника.

En ugudelig lever i angst alle sine dager, og få i tall er de år som er gjemt for voldsmannen.

Глас на ужаси звучи в ушите му и в мир унищожителят го връхлетява.

Redselstoner lyder i hans ører; midt i freden kommer ødeleggeren over ham.

Не вярва, че от мрака ще се върне; за меча е определен.

Han tror ikke han skal komme tilbake fra mørket, og han er utsett til å falle for sverdet.

За хляб се скита — но къде е? Знае, че денят на мрак за него е готов.

Han flakker om efter brød og spør: Hvor er det å finne? Han vet at en mørkets dag står ferdig ved hans side .

Теснота и страх го ужасяват, и като цар, готов за бой, го побеждават,

Nød og trengsel forferder ham; den overvelder ham, lik en stridsrustet konge,

понеже против Бога той ръката си простира и срещу Всемогъщия се сили;

fordi han rakte ut sin hånd mot Gud og våget å trosse den Allmektige,

спуска се с корав врат против Него, с дебелите гърбици на щита си;

stormet frem mot ham med opreist nakke, med sine skjolds tette tak,

понеже с тлъстината си покри лицето си, на слабините си натрупа лой;

fordi han dekket sitt ansikt med sin fedme og la fett på sin lend

и в запустели градове живее, в необитаеми къщи, готови за събаряне.

og bodde i ødelagte byer, i hus hvor ingen skulde bo, og som var bestemt til å bli grusdynger.

Той няма да забогатее, нито имотът му ще устои, и изобилието му няма да се разпростре по земята.

Han blir ikke rik, og hans gods varer ikke ved, og hans grøde luter ikke mot jorden.

Няма да избяга от тъмнината, пламъкът ще изсуши издънките му и той ще премине от дъха на устата Му.

Han slipper ikke ut av mørket; ildslue skal tørke hans kvister, og han skal komme bort ved hans munns ånde.

Нека не се доверява на суета, измамен, защото суета ще бъде и отплатата му.

Ei sette han sin lit til det som forgjengelig er! Da narrer han sig selv, for bare forgjengelighet blir hans vederlag.

Денят му още не е дошъл и вече се е изпълнил; и клонът му не ще раззеленее.

Før hans dag kommer, blir det opfylt, og hans gren grønnes ikke.

Като лозата ще изрони неузрялото си грозде и като маслината цвета си ще захвърли;

Han blir som et vintre som mister sine druer før de er modne, og som et oljetre som feller sine blomster;

защото събранието на лицемерите е безплодно и огън ще погълне шатрите на подкупничеството.

for den gudløses hus er ufruktbart, og ild fortærer deres telter som lar sig underkjøpe.

Те зачеват зло и раждат грях, и сърцето им подготвя измама.

De undfanger ulykke og føder nød, og deres morsliv fostrer svik.