Job 13

Ето, окото ми е видяло всичко това, ухото ми е чуло и го е разбрало.

Se, alt sammen har mitt øie sett, mitt øre hørt og merket sig.

Което вие знаете, го знам и аз; не съм от вас по-долу.

Det I vet, vet også jeg; jeg står ikke tilbake for eder.

Но аз ще говоря на Всемогъщия и желая да разисквам с Бога.

Men jeg vil tale til den Allmektige, og jeg har lyst til å rettferdiggjøre mig for Gud.

А вие сте съчинители на лъжи, всички сте безполезни лекари!

Men I spinner løgn sammen, I er alle dårlige læger.

О, да бихте млъкнали съвсем, това би било мъдростта ви!

Gid I vilde tie stille! Det skulde bli regnet eder til visdom.

Слушайте сега разискването ми и чуйте оправданието на устните ми.

Hør nu på min tilrettevisning og merk på refselsene fra mine leber!

Ще говорите ли неправедно за Бога и ще говорите ли измамно за Него?

Vil I tale urett til forsvar for Gud, og vil I til hans forsvar tale svik?

За Него ли ще бъдете пристрастни? За Бога ли ще спорите?

Vil I ta hans parti, eller vil I være sakførere for Gud?

Ще бъде ли добре да ви изпита Той? Ще Го измамите ли, както се мами човек?

Vil det gå eder godt når han ransaker eder, eller vil I narre ham, som en narrer et menneske?

Той непременно ще ви изобличи, ако тайно показвате пристрастие.

Han vil tukte eder, om I i lønndom tar parti for ham.

Величието Му няма ли да ви уплаши и ужасът от Него няма ли да ви нападне?

Vil ikke hans høihet forferde eder, og redselen for ham falle over eder?

Паметните ви думи са поговорки от пепел, защитите ви са защити от кал.

Eders tankesprog er askesprog; eders skanser blir til skanser av ler.

Млъкнете, оставете ме, и ще говоря — и нека дойде върху мен, каквото ще.

Ti, la mig være, så jeg kan tale, så får det komme over mig hvad det vil!

Защо да взема плътта си в зъбите си и живота си да сложа във ръката си?

Hvorfor skulde jeg bære mitt kjøtt mellem mine tenner? Jeg vil legge mitt liv i min hånd.

И да ме убие, пак на Него се надявам, но пътищата си ще защитя пред Него.

Se, han vil drepe mig - jeg venter på ham; jeg vil bare rettferdiggjøre mine veier for hans åsyn.

И това също ще ми бъде спасение, защото лицемерен не може да дойде пред Него.

Også det skal bli mig til frelse; for ingen gudløs kommer for hans åsyn.

Чуйте, чуйте словото ми и заявлението ми нека бъде в ушите ви.

Hør da nøie på mitt ord og la min forklaring trenge inn i eders ører!

Ето сега, приготвил съм делото си; зная, че ще бъда оправдан.

Se, jeg har saken i orden; jeg vet jeg skal få rett.

Кой е онзи, който ще се съди с мен? Защото, ако сега млъкна, ще издъхна.

Hvem er den som vil gå i rette med mig? Ja, da vil jeg tie og opgi ånden.

Само две неща не ми прави — тогава няма да се крия от лицето Ти:

Bare to ting må du ikke gjøre mot mig, da skal jeg ikke skjule mig for ditt åsyn:

оттегли ръката Си от мен и нека ужасът Ти не ме плаши.

Ta din hånd bort fra mig, og la ikke dine redsler forferde mig!

Тогава повикай и аз ще отговоря; или аз ще говоря, а Ти ми отговори.

Så kall da, og jeg skal svare; eller la mig tale, og svar du mig!

Колко са моите беззакония и грехове? Изяви престъплението и греха ми.

Hvor mange misgjerninger og synder har jeg? La mig få vite min brøde og min synd!

Защо криеш лицето Си и ме считаш за Свой враг?

Hvorfor skjuler du ditt åsyn og holder mig for din fiende?

Ще плашиш ли отвеян лист и ще преследваш суха плява?

Vil du skremme et bortblåst blad og forfølge det tørre strå? -

Защото пишеш против мене горести, даваш ми да наследя на младостта си беззаконията.

siden du idømmer mig så hårde lidelser og lar mig arve min ungdoms misgjerninger

Слагаш краката ми в клада и наблюдаваш всичките мои пътеки; отбелязваш стъпалата на краката ми,

og setter mine føtter i stokken og vokter på alle mine veier og drar en ring om mine fotsåler,

докато изтлява като гнила вещ, като дреха, изядена от молец.

og dette gjør du mot en som tæres bort som makk-ett tre, som et klædebon møllet har ett.