James 1

Яков, слуга на Бога и на Господ Иисус Христос, до дванадесетте пръснати племена: Поздрав!

Jakob, Guds og den Herre Jesu Kristi tjener, hilser de tolv stammer som er spredt omkring i landene.

Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изкушения,

Akt det for bare glede, mine brødre, når I kommer i allehånde fristelser,

като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

da I vet at prøvelsen av eders tro virker tålmodighet;

А твърдостта нека има съвършено дело, за да бъдете съвършени и завършени, без никакъв недостатък.

men tålmodigheten må føre til fullkommen gjerning, forat I kan være fullkomne og hele og ikke mangle noget.

Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, който дава на всички щедро и без да упреква, и ще му се даде.

Men dersom nogen av eder mangler visdom, da bede han Gud, han som gir alle villig og uten onde ord, og den skal gis ham.

Но да моли с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, която се тласка и блъска от ветровете.

Men han bede i tro, uten å tvile; for den som tviler, ligner havsbølgen, som drives og kastes av vinden.

Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

For ikke må det menneske tro at han skal få noget av Herren,

защото колебливият е непостоянен във всичките си пътища.

slik en tvesinnet mann, ustø på alle sine veier.

Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали в своето възвишаване,

Men den ringe bror rose sig av sin høihet,

а богатият – в смиряването си, защото ще прецъфти като цвета на тревата.

og den rike av sin ringhet; for han skal forgå som blomst på gress;

Защото слънцето изгря със зноя си, тревата изсъхна, цветът й окапа и красотата на изгледа й загина; така и богатият ще повехне в пътищата си.

solen gikk op med sin brand og tørket gresset bort, og blomsten på det falt av, og dets fagre skikkelse blev ødelagt; således skal og den rike visne bort på sine veier.

Блажен онзи човек, който издържа изкушение; защото, като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, който Господ е обещал на онези, които Го любят.

Salig er den mann som holder ut i fristelse; for når han har stått sin prøve, skal han få livsens krone, som Gud har lovt dem som elsker ham.

Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава.

Ingen si når han fristes: Jeg fristes av Gud. For Gud fristes ikke av det onde, og selv frister han ingen.

А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст;

Men hver fristes idet han drages og lokkes av sin egen lyst;

и тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.

derefter, når lysten har undfanget, føder den synd; men når synden er blitt fullmoden, føder den død.

Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя,

Far ikke vill, mine elskede brødre!

всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от горе и слиза от Отца на светлините, в когото няма изменение, нито сянка от промяна.

All god gave og all fullkommen gave kommer ovenfra, fra lysenes Fader, hos hvem det ikke er forandring eller skiftende skygge.

От Собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.

Efter sin vilje har han født oss ved sannhets ord, forat vi skal være en førstegrøde av hans skapninger.

И така, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

I vet det jo, mine elskede brødre! Men hvert menneske være snar til å høre, sen til å tale, sen til vrede;

защото човешкият гняв не върши Божията правда.

for manns vrede virker ikke det som er rett for Gud.

Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.

Avlegg derfor all urenhet og all levning av ondskap, og ta med saktmodighet imot det ord som er innplantet i eder, og som er mektig til å frelse eders sjeler!

Бъдете обаче изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си.

Men vær ordets gjørere, og ikke bare dets hørere, idet I dårer eder selv.

Защото, ако някой е слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото,

For dersom en er ordets hører og ikke dets gjører, da ligner han en mann som ser på sitt naturlige åsyn i et speil:

понеже се оглежда и си отива, и веднага забравя какъв е бил.

han så på sig selv og gikk bort, og glemte straks hvordan han så ut.

Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, който не е забравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в това, което прави.

Men den som skuer inn i frihetens fullkomne lov og holder ved med det, så han ikke blir en glemsom hører, men gjerningens gjører, han skal være salig i sin gjerning.

Ако някой счита себе си за благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

Dersom en mener at han er en gudsdyrker, og ikke holder sin tunge i tømme, men dårer sitt eget hjerte, hans gudsdyrkelse er forgjeves.

Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това – да наглежда човек сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.

En ren og usmittet gudsdyrkelse for Gud og Faderen er dette: å se til farløse og enker i deres trengsel, å holde sig selv uplettet av verden.