Isaiah 26

В онзи ден тази песен ще се изпее в юдовата земя: Имаме укрепен град; спасение ще постави Бог за стени и окоп.

På den dag skal denne sang synges i Juda land: En sterk by har vi, frelse setter han til mur og vern.

Отворете портите, за да влезе праведният народ, който пази истината.

Lat op portene, så et rettferdig folk kan gå inn, et folk som holder fast ved sin troskap.

Ще опазиш в съвършен мир здравия по дух, защото на Теб се уповава.

Den som har et grunnfestet sinn, ham lar du alltid ha fred, for til dig setter han sin lit.

Уповавайте се на ГОСПОДА навеки, защото Господ БОГ е вечна канара.

Sett eders lit til Herren til alle tider! For i Herren, Israels Gud, har vi en evig klippe.

Защото събори живеещите нависоко, снижи високостоящия град, снижи го чак до земята, хвърли го дори в пръстта.

For han har nedbøiet dem som bodde i det høie, den kneisende stad; han støtte den ned, ja støtte den ned til jorden, slo den ned i støvet.

Крак ще го потъпче, краката на сиромаха, стъпките на бедния.

Den blev trådt under føtter, under de elendiges føtter, de ringes steg.

Пътят на праведния е равен. Ти изравняваш пътеката на праведния.

Den rettferdiges sti er jevn; du jevner den rettferdiges vei.

Да, в пътя на Твоите присъди, ГОСПОДИ, Те чакахме; към Твоето Име и към Твоя спомен е желанието на душата ни.

På dine dommers vei, Herre, ventet vi dig også; til ditt navn og ditt minne stod vår sjels attrå.

С душата си копнея за Теб нощем; да, и с дълбочината на духа си Те търся в зори, защото, когато Твоите присъди се вършат на земята, жителите на света се учат на правда.

Med min sjel lengtes jeg efter dig om natten, og med min ånd søkte jeg dig. For så snart dine dommer rammer jorden, lærer jordboerne rettferdighet.

Ако се окаже милост на безбожния, той пак няма да се научи на правда; в земята на правотата ще постъпва неправедно и няма да погледне на величието на ГОСПОДА.

Dersom den ugudelige får nåde, så lærer han ikke rettferdighet; i rettvishets land gjør han urett, og han ser ikke Herrens høihet.

ГОСПОДИ, ръката Ти е издигната, но те не виждат; ще видят ревността за народа и ще се засрамят; да, огън ще погълне враговете Ти.

Herre! Høit opløftet var din hånd, men de så det ikke; de fikk se din nidkjærhet for folket og blev til skamme; ja, ild fortærte dine fiender.

ГОСПОДИ, Ти ще отредиш мир за нас, защото и всичките ни дела си извършил за нас.

Herre! Du skal hjelpe oss til fred; for alt det vi har gjort, har du utrettet for oss.

ГОСПОДИ, Боже наш, други господари освен Теб са владели над нас — само чрез Теб ще изповядваме Твоето Име!

Herre vår Gud! Andre herrer enn du har hersket over oss; ved dig alene priser vi ditt navn.

Мъртвите няма да живеят, сенките няма да станат; затова Ти си ги наказал и изтребил, и си изличил всеки спомен за тях.

Døde blir ikke levende, dødninger står ikke op; derfor hjemsøker og ødelegger du dem og gjør hvert minne om dem til intet.

Умножил си народа, ГОСПОДИ, умножил си народа, прославил си Се, разширил си всичките граници на страната.

Du øker folket, Herre! Du øker folket og viser din herlighet; du flytter alle landets grenser langt ut.

ГОСПОДИ, в скръбта Те потърсиха, изляха молитвен шепот, когато наказанието Ти беше върху тях.

Herre! I nøden søkte de dig; de opsendte stille bønner da din tukt kom over dem.

Както бременна жена, когато наближава да роди, се превива и вика в болките си, такива станахме и ние пред Теб, ГОСПОДИ.

Likesom en fruktsommelig kvinne vrir sig og skriker i sine veer når hun skal føde, således gikk det oss for din vredes skyld, Herre!

Станахме бременни, превивахме се, но като че ли вятър родихме — не извършихме спасение за земята и не се родиха жители на света.

Vi var fruktsommelige, vi vred oss; men da vi fødte, var det bare vind; frelse gav vi ikke landet, og ingen blev født til å bo på jorden.

Ще оживеят мъртвите ти, моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, защото росата ти е като росата на тревите и земята ще роди мъртвите.

Dine døde skal bli levende, mine lik skal opstå; våkn op og juble, I som bor i støvet! For dugg over grønne urter er din dugg, og jorden gir dødninger tilbake til livet.

Иди, народе Мой, влез в скришните си стаи, и затвори вратите си след себе си; скрий се за един малък миг, докато премине гневът.

Gå, mitt folk, gå inn i dine kammer og lukk dørene efter dig! Skjul dig et lite øieblikk, inntil vreden går over!

Защото, ето, ГОСПОД излиза от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им. И земята ще открие кървите си и няма вече да покрива убитите си.

For se, Herren går ut fra sitt sted for å hjemsøke jordboerne for deres misgjerning, og jorden skal la det blod som er utøst på den, komme for dagen og ikke mere dekke sine drepte.