Isaiah 10

Горко на тези, които нареждат наредби за зло, и на писачите, които пишат за насилие,

Ve dem som gir urettferdige lover og utsteder fordervelige skrivelser

за да лишат бедните от правосъдие и да отнемат правото на сиромасите от народа Ми, за да им станат плячка вдовиците и да ограбят сирачетата!

for å trenge småfolk bort fra domstolen og for å frarane de fattige i mitt folk deres rett, for å gjøre enker til sitt bytte og for å plyndre de farløse.

А какво ще направите в деня на наказанието и в опустошението, което ще дойде отдалеч? Към кого ще прибегнете за помощ и къде ще оставите славата си?

Men hvad vil I gjøre på hjemsøkelsens dag, når ødeleggelsen kommer fra det fjerne? Til hvem vil I fly for å få hjelp, og hvor vil I gjøre av eders skatter?

Без Мен ще се наведат между пленниците и ще паднат под убитите. При всичко това гневът Му не се отвърна и ръката Му е още простряна.

Den som ikke synker i kne blandt fangene, skal falle blandt de drepte. Men med alt dette vender hans vrede ikke tilbake, og ennu er hans hånd rakt ut.

Горко на асириеца, жезъла на яростта Ми, тоягата в ръката му е Моят гняв!

Ve Assur, min vredes ris! Min harme er staven i hans hånd.

Ще го изпратя против народ лицемерен и ще му дам заповед против народа, на който се гневя, за да плячкоса плячка и да ограби грабеж, и да го предаде на тъпкане като уличната кал.

Mot et gudløst folk sender jeg ham, mot et folk jeg er vred på, byder jeg ham fare for å røve og plyndre og trå det ned som skarn på gatene.

Но той не мисли така и не смята така сърцето му, а в сърцето му е да изтреби и да отсече не малко народи.

Men så mener ikke han, og i sitt hjerte tenker han ikke så; men til å ødelegge står hans hu og til å utrydde folk i mengde.

Защото казва: Князете ми не са ли всички заедно царе?

For han sier: Er ikke mine høvdinger konger alle sammen?

Халне не е ли като Кархамис? Емат не е ли като Арфад? Самария не е ли като Дамаск?

Er det ikke gått Kalno som Karkemis? Er det ikke gått Hamat som Arpad? Er det ikke gått Samaria som Damaskus?

Както ръката ми стигна царствата на идолите, а техните изваяни идоли бяха повече от ерусалимските и самарийските,

Likesom min hånd har nådd de andre guders riker, enda deres utskårne billeder overgikk Jerusalems og Samarias,

както направих на Самария и на нейните идоли, няма ли да направя на Ерусалим и на неговите образи на идоли?

skulde jeg da ikke kunne gjøre det samme med Jerusalem og dets gudebilleder som jeg har gjort med Samaria og dets guder?

Затова, когато завърши Господ цялото Си дело над хълма Сион и над Ерусалим, ще накажа, казва Той, плода на надменното сърце на асирийския цар и гордостта на високо вдигнатите му очи.

Men når Herren har fullført hele sin gjerning på Sions berg og i Jerusalem, da vil jeg hjemsøke Assurs konge for frukten av hans hjertes overmot og hans stolte øines tross.

Защото каза: Със силата на своята ръка извърших това и с мъдростта си, понеже съм разумен. Преместих границите на народите, разграбих техните съкровища и като силен свалих седящите нависоко.

For han sier: Ved min hånds kraft har jeg gjort det og ved min visdom, for jeg er forstandig; jeg flyttet folkeslags landemerker, og deres skatter har jeg plyndret, og i mitt velde støtte jeg ned dem som satt i høisetet,

И ръката ми намери богатството на народите като гнездо; и както се събират изоставени яйца, така аз събрах целия свят и никой не поклати крило, не отвори човка и не изцвърча.

og min hånd grep efter folkenes gods som efter et fuglerede, og som en sanker forlatte egg, har jeg sanket alle land på jorden, og det var ingen som rørte en vinge eller åpnet sitt nebb og pep.

Ще се похвали ли секирата против този, който сече с нея? Ще се големее ли трионът против този, който го движи? Като че ли жезълът би поклатил тези, които го вдигат, или тоягата би вдигнала онзи, който не е дърво!

Roser vel øksen sig mot den som hugger med den, eller gjør sagen sig stor mot den som drar den? Rett som om staven svinget den som løfter den, som om kjeppen løftet den som ikke er av tre!

Затова Господ, ГОСПОД на Войнствата ще прати на тлъстите му мършавост и под славата му ще се запали пожар като пожар от огън.

Derfor skal Herren, Israels Gud, hærskarenes Gud, sende tærende sott blandt hans kraftfulle menn, og under hans herlighet skal det brenne en brand som luende ild.

Светлината на Израил ще бъде за огън и Светият Негов за пламък; и ще изгори и пояде бодилите му и тръните му в един ден.

Israels lys skal bli til en ild, og dets Hellige til en lue, og den skal brenne og fortære hans torn og tistel, alt på en dag.

Ще погуби и славата на гората му и на плодородното му поле от душа до плът; и ще бъде както болен, когато изнемощява.

Og han skal gjøre ende på hans skogs og hans fruktbare marks herlighet, både rubb og stubb, og det skal gå som når en syk visner bort.

А останалите дървета от гората му ще бъдат малко, ще може дете да ги запише.

De trær som blir levnet av hans skog, skal lett kunne telles; et barn kan skrive dem op.

И в онзи ден остатъкът на Израил и спасените от дома на Яков няма да продължават да се облягат на този, който ги порази, а ще се облягат с истина на ГОСПОДА, Светия Израилев.

På den tid skal levningen av Israel og de undkomne av Jakobs hus ikke mere bli ved å stole på ham som slo det, men de skal trofast stole på Herren, Israels Hellige.

Ще се върне остатък, остатък от Яков към могъщия Бог.

En levning skal omvende sig, levningen av Jakob, til Gud den veldige.

Защото, ако и да е народът ти, Израилю, като морския пясък, само остатък от него ще се върне. Решено е изтребление, прелива от правда.

For om ditt folk, Israel, er som havets sand, skal bare en levning av det omvende sig; tilintetgjørelse er fast besluttet, en flom av rettferdighet.

Защото изтребление, и то решено, ще извърши Господ, ГОСПОД на Войнствата сред цялата земя.

For tilintetgjørelse og fast besluttet dom fullbyrder Herren, Israels Gud, hærskarenes Gud, over all jorden.

Затова, така казва Господ, ГОСПОД на Войнствата: Народе Мой, който живееш в Сион, не се бой от асириеца, ако те удари с пръчка и вдигне против теб тояга, както направи Египет.

Derfor sier Herren, Israels Gud, hærskarenes Gud, så: Frykt ikke, du mitt folk som bor i Sion, for Assur, når han slår dig med kjeppen og løfter sin stav over dig, således som de gjorde i Egypten!

Защото още много малко и яростта ще престане, и гневът Ми ще се обърне за тяхна погибел.

For bare en liten stund til, så er min harme til ende, og min vrede vender sig til deres ødeleggelse.

И ГОСПОД на Войнствата ще вдигне срещу него бич, както при поражението на Мадиам при канарата Орив; и жезълът Му ще бъде над морето и ще го издигне, както направи в Египет.

Og Herren, hærskarenes Gud, skal svinge en svepe over ham, som da han slo Midian ved Orebs klippe, og hans stav skal være rakt ut over havet, og han skal løfte den på samme vis som i Egypten.

И в онзи ден товарът му ще се отмахне от плещите ти и яремът му — от врата ти; и яремът ще се строши от тлъстина.

På den tid skal hans byrde bli tatt bort fra din skulder, og hans åk fra din hals, og åket skal sprenges av dens fedme.

Дойде срещу Гаят, премина през Мигрон, в Михмас ще разтовари вещите си,

Han kommer over Ajat, drar frem gjennem Migron; i Mikmas lar han sitt tren bli igjen.

минаха през прохода — ще нощуваме в Гава. Рама се разтрепери, Гавая Саулова се разбяга.

De drar gjennem skaret. I Geba sier de vil vi bli natten over. Rama bever, Sauls Gibea flyr.

Издигни гласа си, Галимова дъще! Внимавай, Лаисе! Бедни Анатоте!

Skrik høit, du Gallims datter! Gi akt, Laisa! Arme Anatot!

Мадмина се разбяга, жителите на Гевим побягнаха.

Madmena flyr; Gebims innbyggere flytter sitt gods i hast.

Още днес ще спре в Ноб, ще помаха с ръката си към хълма на сионската дъщеря, към възвишението на Ерусалим.

Allerede samme dag står han i Nob; da svinger han sin hånd mot Sions datters berg, mot Jerusalem-haugen.

Ето, Господ, ГОСПОД на Войнствата ще окастри клоните със страшна сила. Високо израсналите ще се отсекат и издигнатите ще се снишат.

Se, Herren, Israels Gud, hærskarenes Gud, hugger av de løvrike grener med forferdelig kraft, og de ranke, kneisende trær hugges ned, og de høie blir lave,

Ще изсече с желязо горските гъсталаци и Ливан ще падне чрез Могъщия.

og den tette skog hugges ned med øksen, og Libanon faller for den Veldige.