Hebrews 6

Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се обърнем към пълната зрялост, без да полагаме отново за основа покаянието от мъртви дела и вярата в Бога,

La oss derfor gå forbi barnelærdommen om Kristus og skride frem mot det fullkomne, så vi ikke atter legger grunnvollen med omvendelse fra døde gjerninger og tro på Gud,

учението за умивания, за ръкополагане, за възкресение на мъртвите и за вечен съд.

med lære om dåp og håndspåleggelse, om dødes opstandelse og evig dom

И това ще направим, ако Бог позволи.

Og dette vil vi gjøre, om Gud gir lov til det.

Защото за тези, които веднъж са били осветлени и са опитали от небесния дар, и са станали съпричастни на Светия Дух,

For det er umulig at de som engang er blitt oplyst og har smakt den himmelske gave og fått del i den Hellige Ånd

и са опитали доброто Божие слово и силите на бъдещия век,

og har smakt Guds gode ord og den kommende verdens krefter, og så faller fra, atter kan fornyes til omvendelse,

а са отпаднали, е невъзможно да се обновят за покаяние, като отново разпъват за себе си Божия Син и Го опозоряват.

da de på ny korsfester Guds Sønn for sig og gjør ham til spott.

Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда полезни растения за тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога,

For den jord som drikker regnet som ofte faller på den, og som bærer gagnlig grøde for dem den dyrkes for, den får velsignelse fra Gud;

но ако ражда тръни и репеи, е негодна и е близко до проклятие, чийто край е изгаряне.

men bærer den torner og tistler, da er den uduelig og forbannelse nær, og enden med den er å brennes.

Но относно вас, възлюбени, макар и да говорим така, ние сме убедени в по-доброто и спасителното.

Men om eder, I elskede, er vi visse på det som bedre er, og som hører til frelse, enda vi taler således.

Защото Бог не е несправедлив, за да забрави делото ви и любовта, която показахте към Неговото Име, като послужихте и още служите на светиите.

For Gud er ikke urettferdig, så han skulde glemme eders verk og den kjærlighet I har vist mot hans navn, idet I har tjent og ennu tjener de hellige.

И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай,

Men vi ønsker at enhver av eder må vise den samme iver for den fulle visshet i håpet inntil enden,

да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията.

forat I ikke skal bli trege, men efterfølge dem som ved tro og tålmod arver løftene.

Защото, когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никой по-голям, в когото да се закълне, се закле в Себе Си, като каза:

For da Gud gav Abraham løftet, svor han ved sig selv, eftersom han ingen større hadde å sverge ved, og sa:

?Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“

Sannelig, jeg vil rikelig velsigne dig og storlig mangfoldiggjøre dig;

И така, Авраам с дълготърпение получи обещаното.

og da han således hadde ventet tålmodig, opnådde han det som var lovt.

Защото, както хората се кълнат в някой по-голям от тях и клетвата, дадена за потвърждение, е край на всеки спор за тях,

For mennesker sverger jo ved den større, og eden er dem en ende på all motsigelse, til stadfestelse.

така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

Derfor, da Gud vilde enn mere vise løftets arvinger hvor uryggelig hans vilje var, gikk han imellem med en ed,

така че чрез две неизменими неща, в които е невъзможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да сграбчим поставената пред нас надежда,

forat vi ved to uryggelige ting, hvori Gud umulig kunde lyve, skulde ha en sterk trøst, vi som har tatt vår tilflukt til å gripe det håp som venter oss,

която имаме като здрава и непоколебима котва за душата и която прониква в това, което е вътре, зад завесата,

det vi har som et anker for sjelen, et som er trygt og fast og når innenfor forhenget,

където Иисус влезе за нас като предшественик и стана Първосвещеник според Мелхиседековия чин до века.

hvor Jesus gikk inn som forløper for oss, idet han blev yppersteprest til evig tid efter Melkisedeks vis.