Habakkuk 1

Наложеното пророчество, което пророк Авакум видя:

Dette er det utsagn som profeten Habakuk skuet.

Докога, ГОСПОДИ, ще викам, а Ти няма да чуваш? Викам към Теб: Насилие! — но не спасяваш.

Hvor lenge, Herre, skal jeg ennu rope uten at du hører! Jeg klager for dig over vold - og du frelser ikke.

Защо ме оставяш да виждам беззаконие и гледаш нещастие? И опустошение и насилие има пред мен, и възниква караница и се надига раздор.

Hvorfor lar du mig skue urett, og hvorledes kan du selv se på slik elendighet? Ødeleggelse og vold har jeg for mine øine; det yppes kiv og opstår tretter.

Затова законът е безсилен и правосъдието вечно не излиза към победа, защото безбожният обкръжава праведния и правосъдието излиза изкривено.

Derfor er loven maktesløs, og retten kommer aldri frem; for ugudelige omringer den rettferdige, derfor kommer retten frem forvendt.

Погледнете между народите и вижте, и се почудете много, защото върша едно дело във вашите дни — няма да повярвате дори да ви се разкаже.

Se eder omkring blandt folkene, se og bli forferdet, ja forferdet! For en gjerning gjør jeg i eders dager - I skulde ikke tro den når den blev fortalt.

Защото, ето, Аз надигам халдейците — жесток и необуздан народ, който ходи по земната шир, за да завладее селища, които не са негови.

For se, jeg lar kaldeerne reise sig, det ville og voldsomme folk, som farer frem så vide som jorden når, for å ta i eie boliger som ikke hører det til.

Страшен и ужасен е той, правото му и достойнството му излизат от самия него.

Fryktelig og forferdelig er det; fra sig selv henter det sin rett og sin høihet.

По-бързи от леопарди са конете му и по-свирепи от вълци вечер; конниците му препускат, конниците му идват отдалеч, долитат като орел, който се спуска към храната.

Dets hester er raskere enn leoparder og skarpere til å springe enn ulver om aftenen; dets ryttere sprenger frem, dets ryttere kommer langt borte fra, de flyver som en ørn når den styrter sig over sitt rov.

Те всички идват за насилие, лицата им са устремени напред и той събира пленници като пясък.

Alle kommer de for å gjøre voldsverk, de stirrer stridslystne fremad, og de samler fanger som sand.

Присмива се на царете и князете са му за присмех; на всяка крепост той се смее, натрупва пръст и я превзема.

De spotter konger, og fyrster er til latter for dem; de ler av hver festning, de dynger jord op mot den og tar den.

Тогава преминава като вятър и продължава, но ще бъде счетен за виновен — силата му е негов бог.

Så stryker de avsted som en vind og farer frem og drar skyld over sig; deres kraft er deres gud.

Не си ли Ти от начало, ГОСПОДИ, Боже мой, Свети мой! Няма да умрем. ГОСПОДИ, за съд си ги поставил; Силни, за наказание си ги определил.

Er du ikke fra fordums tid Herren min Gud, min Hellige? Vi skal ikke dø. Herre! Til å fullbyrde dom har du satt dem. Du vår klippe! Til å straffe har du gitt dem fullmakt.

Очите Ти са твърде чисти, за да гледаш злото и не можеш да погледнеш нещастие. Защо гледаш на коварните и мълчиш, когато безбожният поглъща по-праведния от него,

Du som er ren av øine, så du ikke kan se på ondt og ikke er i stand til å skue på elendighet! Hvorfor ser du på troløse, hvorfor tier du når den ugudelige tilintetgjør den som er rettferdigere enn han?

и правиш хората като морските риби, като гадините, които си нямат владетел?

Du har jo gjort med menneskene som med havets fisker, som med krypet, som ingen herre har!

Той изтегля всички с въдица, влачи ги в мрежата си и ги събира в рибарската си мрежа, затова се радва и се весели.

Dem alle drar de op med krok, samler dem i sin not og sanker dem i sitt garn; derfor gleder de sig og jubler.

Затова жертва на мрежата си и кади на рибарската си мрежа, защото чрез тях делът му е тлъст и ястието му — избрано.

Derfor ofrer de til sin not og brenner røkelse for sitt garn; for de gir dem deres fete lodd og deres kraftige mat.

Дали затова ще изпразни мрежата си и постоянно ще избива народи без милост?

Men skal de derfor fremdeles få tømme sin not og uavlatelig slå folkeslag ihjel uten skånsel?