Genesis 44

После заповяда на домакина си, като му каза: Напълни чувалите на мъжете с храна, колкото могат да носят, и сложи парите на всекиго отгоре в чувала му,

Siden bød han den som forestod hans hus: Fyll mennenes sekker med korn så meget de kan føre, og legg enhvers penger øverst i hans sekk!

и сложи чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той направи според това, което каза Йосиф.

Men mitt beger, sølvbegeret, skal du legge øverst i den yngstes sekk sammen med pengene for hans korn. Og han gjorde som Josef bød ham.

На сутринта, щом съмна, изпратиха мъжете и магаретата им.

Om morgenen, da det blev lyst, lot de mennene med sine asener fare.

А когато бяха излезли от града и не се бяха отдалечили много, Йосиф каза на домакина си: Стани, тичай след мъжете и като ги стигнеш, им кажи: Защо върнахте зло за добро?

Da de hadde draget ut av byen og ennu ikke var langt kommet, sa Josef til den som forestod hans hus: Ta avsted, sett efter mennene, og når du når dem, skal du si til dem: Hvorfor har I gjengjeldt godt med ondt?

Не е ли тази чашата, с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте, като сторихте това.

Er det ikke det beger som min herre drikker av, og som han spår i? Dette var ille gjort av eder.

И домакинът ги настигна и им каза тези думи.

Og han innhentet dem og sa dette til dem.

А те му казаха: Защо говори господарят ни такива думи? Не, слугите ти няма да направят такова нещо!

Da sa de til ham: Hvorfor taler min herre således? Det være langt fra dine tjenere å gjøre noget slikt!

Ето, ние ти върнахме от ханаанската земя парите, които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато от дома на господаря ти?

Se, de penger som vi fant øverst i våre sekker, hadde vi med oss tilbake til dig fra Kana'ans land; hvorledes skulde vi da stjele sølv eller gull fra din herres hus?

Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, а също и ние нека бъдем роби на господаря ти!

Den av dine tjenere som det finnes hos, han skal dø, og vi andre skal være min herres træler.

А той каза: Нека бъде според думите ви: у когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие ще бъдете невинни.

Og han sa: Vel, la det være som I har sagt! Den som det finnes hos, skal være min træl, men I skal være uten skyld.

Тогава те бързо снеха чувалите си на земята и всеки отвори своя чувал.

Så skyndte de sig og løftet hver sin sekk ned på jorden, og enhver åpnet sin sekk.

И той претърси, като започна от най-възрастния и свърши с най-младия; и чашата се намери в чувала на Вениамин.

Og han så efter; han begynte hos den eldste og endte hos den yngste, og begeret blev funnet i Benjamins sekk.

Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки магарето си и се върнаха в града.

Da sønderrev de sine klær og lesste hver på sitt asen og vendte tilbake til byen.

И Юда и братята му дойдоха в дома на Йосиф — а той още беше там — и паднаха пред него на земята.

Og Juda og hans brødre kom til Josefs hus mens han ennu var der, og de kastet sig til jorden for ham.

И Йосиф им каза: Какво е това, което сторихте? Не знаете ли, че човек като мен може да гадае?

Da sa Josef til dem: Hvad er det for noget I har gjort? Visste I ikke at en mann som jeg kan spå?

Тогава Юда каза: Какво да кажем на господаря си? Какво да говорим и как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, слуги сме на господаря си, както ние, така и онзи, у когото се намери чашата.

Og Juda sa: Hvad skal vi svare min herre? Hvad skal vi si, og hvad skal vi rettferdiggjøre oss med? Gud har funnet dine tjeneres misgjerning; se, vi er min herres træler, både vi og den som begeret blev funnet hos.

Но Йосиф каза: Не, това няма да сторя! Онзи, у когото се намери чашата, той ще ми бъде слуга, а вие си идете с мир при баща си.

Men han sa: Det være langt fra mig å gjøre slikt! Den mann som begeret blev funnet hos, han skal være min træl, men dra I andre i fred op til eders far!

Тогава Юда се приближи до него и каза: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума в ушите на господаря си, и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като фараона.

Da gikk Juda frem til ham og sa: Hør mig, herre! La din tjener få tale et ord for min herres ører, og la ikke din vrede optendes mot din tjener; for du er som Farao selv.

Господарят ми попита слугите си, като каза: Имате ли баща или брат?

Min herre spurte sine tjenere: Har I far eller bror?

И казахме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, а неговият брат умря, така че само той остана от майка си, и баща му го обича.

Da sa vi til min herre: Vi har en gammel far, og han har en ung sønn, som er født i hans alderdom; hans bror er død, og han er alene igjen efter sin mor, og hans far har ham så kjær.

И ти каза на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.

Og du sa til dine tjenere: Før ham ned til mig, så jeg kan få se ham med mine egne øine!

И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.

Da sa vi til min herre: Gutten kan ikke forlate sin far; for hvis han forlater sin far, da vil hans far dø.

А ти каза на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма да видите вече лицето ми.

Men du sa til dine tjenere: Dersom ikke eders yngste bror kommer ned med eder, skal I ikke mere komme for mine øine.

И отидохме при слугата ти, баща ни, и му разказахме това, което беше казал моят господар.

Da vi så kom hjem til din tjener min far, fortalte vi ham hvad min herre hadde sagt

А когато баща ни каза: Идете пак, купете ни малко храна;

Og vår far sa: dra avsted igjen og kjøp litt korn til oss!

ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.

Da sa vi: Vi kan ikke dra ned, men dersom vår yngste bror er med oss, da vil vi dra ned; for vi kan ikke komme mannen for øie uten at vår yngste bror er med.

И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди двама сина:

Men din tjener min far sa til - oss: I vet at min hustru fødte mig to sønner,

Единият излезе от мен и си казах: Сигурно звяр го е разкъсал; и досега не съм го видял;

og den ene gikk bort fra mig, og jeg sa: han er visselig revet ihjel; og jeg har aldri sett ham siden.

и ако ми отнемете и този, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в Шеол.

Tar I nu også denne fra mig, og det møter ham nogen ulykke, så sender I mine grå hår med sorg ned i dødsriket.

И сега, ако отида при слугата ти, баща ни, и момчето не е с нас, понеже душата му е свързана с неговата душа,

Skal jeg nu komme hjem til din tjener min far, og gutten, som han henger ved med hele sin sjel, ikke er med oss,

като види, че момчето го няма, ще умре. И слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в Шеол.

så blir det hans død med det samme han ser at gutten ikke er med, og vi må sende din tjener vår fars grå hår med sorg ned i dødsriket.

Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за момчето, като каза: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда завинаги виновен пред баща си.

For din tjener tok på sig å svare for gutten hos min far og sa: dersom jeg ikke har ham med tilbake til dig, vil jeg være min fars skyldner alle mine dager.

И сега, моля ти се, нека слугата ти остане вместо момчето слуга на господаря ми, а момчето нека отиде с братята си.

La derfor din tjener bli i guttens sted som træl hos min herre, men la gutten dra hjem med sine brødre!

Защото как да отида аз при баща си, ако момчето не е с мен? Да не видя злото, което ще сполети баща ми!

For hvorledes skulde jeg dra hjem til min far uten at gutten var med mig? Jeg kunde ikke se på den sorg som vilde komme over min far.