Ezekiel 15

И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:

Og Herrens ord kom til mig, og det lød så:

Сине човешки, какво повече е дървото на лозата от всяко друго дърво или лозовата пръчка, която е сред горските дървета?

Menneskesønn! Hvad har veden av vintreet forut for annen ved, det vintreskudd som er vokset op blandt skogens trær?

Взима ли се от него дърво, за да се употреби за някаква работа? Или ще вземат ли от него колче, за да окачат на него някой съд?

Tar en vel ved av det for å bruke den til noget arbeid? Eller gjør nogen en nagle av den til å henge noget redskap på?

Ето, в огъня се хвърля за гориво. Огънят пояжда и двата му края, и средата му изгаря. Ще бъде ли полезно за някаква работа?

Nei, en gir ilden den til føde; ilden fortærer begge endene, og midten blir forbrent; duer den vel da til å gjøre noget arbeid med?

Ето, когато беше цяло, не вършеше работа, а колко по-малко ще върши още някаква работа, когато огънят го е поял и е изгоряло!

Mens den ennu var hel, bruktes den ikke til noget arbeid; hvor meget mindre når ilden har fortært den, og den er forbrent! Kan den enda brukes til å gjøre noget arbeid med?

Затова, така казва Господ БОГ: Както е дървото на лозата сред горските дървета, което предадох на огън да го пояде, така предавам жителите на Ерусалим.

Derfor sier Herren, Israels Gud, så: Som det går med veden av vintreet blandt skogens trær, den som jeg gir ilden til føde, således gjør jeg med Jerusalems innbyggere.

И ще насоча лицето Си против тях, от огъня ще излязат и огънят ще ги пояде. И когато насоча лицето Си против тях, ще познаете, че Аз съм ГОСПОД.

Jeg vil sette mitt åsyn imot dem; de har sloppet ut av ilden, men ilden skal fortære dem, og I skal kjenne at jeg er Herren, når jeg setter mitt åsyn imot dem.

И ще направя земята на пустош, защото бяха неверни, заявява Господ БОГ.

Og jeg vil gjøre landet til en ørken, fordi de har gjort sig skyldige i troløshet, sier Herren, Israels Gud.