Ecclesiastes 6

Има зло, което видях под слънцето и е много сред хората:

Det er en ulykke som jeg har sett under solen, og som hviler tungt på mennesket:

човек, на когото Бог е дал богатство и имот, и почест и нищо не му липсва от всичко, което пожелава; но Бог не му дава власт да яде от тях, а ги яде чужденец. Това е суета и лоша болест.

Når Gud gir en mann rikdom og skatter og ære, så han for sin del ikke fattes noget som han attrår, men Gud ikke setter ham i stand til å nyte godt av det, men en fremmed mann får nyte det, så er det tomhet og en ond lidelse.

Ако човек роди сто деца и живее много години, и дните на годините му станат много, а душата му не се насити с благо, и той дори няма прилично погребение, казвам, че мъртвороденото е по-добре от него,

Om en mann får hundre barn og lever i mange år, så tallet på hans levedager blir stort, men hans sjel ikke mettes av det gode, og han heller ikke får nogen jordeferd, da sier jeg: Et ufullbåret foster er bedre faren enn han.

защото то идва в нищожност и отива в тъмнина, и името му се покрива с тъмнина,

For som et intet kom det til verden, og i mørke går det bort, og med mørke blir dets navn skjult,

и не е видяло слънцето и не е познало нищо. То има повече покой, отколкото онзи човек.

og det har hverken sett eller kjent solen; det har mere ro enn han.

Дори да живее два пъти по хиляда години, без да види добро — не отиват ли всички на едно място?

Og om han så hadde levd tusen år to ganger, men ikke nytt noget godt - går ikke alt til ett sted?

Целият труд на човека е за устата му — душата му обаче не се насища.

Alt menneskets strev er for hans munn, og allikevel blir hans attrå aldri tilfredsstilt;

Защото какво предимство има мъдрият пред безумния и какво — сиромахът, който знае как да живее между живите?

for hvad fortrin har den vise fremfor dåren? Hvad fortrin har den fattige som vet å skikke sig blandt de levende?

По-добре да виждаш нещо с очите си, отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър.

Bedre er det at øinene dveler ved det en har, enn at sjelen farer urolig om; også det er tomhet og jag efter vind.

Каквото и да съществува, вече си има име, и се знае какво е човек; и той не може да се съди с по-могъщия от него.

Hvad der er blitt til, er for lenge siden nevnt med navn, og det er kjent hvad et menneske skal bli; han kan ikke gå i rette med den som er sterkere enn han;

Понеже има много неща, които умножават суетата — каква полза има човек от това?

for der er mange ord som bare øker tomheten - hvad gagn har mennesket av det?

Защото кой знае какво е добро за човека в живота през малкото години на суетния му живот, които той прекарва като сянка? Защото кой ще каже на човека какво ще бъде след него под слънцето?

For hvem vet hvad som gagner et menneske i livet, i alle hans tomme levedager, dem han tilbringer som en skygge? For hvem kan si et menneske hvad som skal hende under solen efter hans tid?