Acts 25

А Фест, като дойде в областта, след три дни се изкачи от Кесария в Ерусалим.

Da nu Festus hadde tiltrådt landshøvding-embedet, drog han tre dager derefter op til Jerusalem fra Cesarea.

Тогава първосвещеникът и юдейските първенци подадоха при него жалба против Павел,

Yppersteprestene og jødenes første menn førte da klage hos ham mot Paulus og kom frem med en bønn til ham;

като търсеха собствената си изгода против него, да изпрати да го доведат в Ерусалим, като поставяха засада, за да го убият по пътя.

med ondt i sinne mot Paulus utbad de sig den nåde at han vilde la ham hente til Jerusalem; for de lå på lur for å slå ham ihjel på veien.

Но Фест отговори, че Павел трябва да се пази под стража в Кесария и че сам той скоро ще тръгне за там.

Men Festus svarte da at Paulus blev holdt i varetekt i Cesarea, og at han selv snart vilde dra dit;

Затова, каза той, нека влиятелните между вас слязат с мен и ако има нещо лошо в този човек, нека го обвинят.

de altså av eder, sa han, som har myndighet til det, kan jo dra ned med mig, om det er noget i veien med denne mann, og fremføre sin klage imot ham.

И когато прекара между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Кесария и на следващия ден седна на съдийския стол и заповяда да доведат Павел.

Efterat han nu hadde vært bare åtte eller ti dager hos dem, drog han ned til Cesarea; dagen efter satte han sig på sitt dommersete og bød at Paulus skulde føres frem.

И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и го обвиняваха с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат,

Da han var kommet, stilte de jøder som var kommet fra Jerusalem, sig rundt omkring ham og førte mange svære klager imot ham; men de var ikke i stand til å bevise dem,

но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против императора съм извършил някакво престъпление.

da Paulus forsvarte sig og sa: Hverken mot jødenes lov eller mot templet eller mot keiseren har jeg syndet i noget stykke.

Но Фест, понеже искаше да угоди на юдеите, в отговор на Павел каза: Искаш ли да се изкачиш в Ерусалим и там да се съдиш за това пред мен?

Men da Festus gjerne vilde vinne takk av jødene, svarte han Paulus og sa: Er du villig til å dra op til Jerusalem og der få dom av mig i denne sak?

А Павел каза: Аз стоя пред императорското съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти много добре знаеш.

Da sa Paulus: Jeg står for keiserens domstol, og der er det min rett å dømmes. Mot jødene har jeg ingen urett gjort, som også du godt vet.

Защото, ако съм злодей и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако нито едно от нещата, за които ме обвиняват тези, не е вярно, никой не може да ме предаде на тях. Отнасям се до императора!

Har jeg urett, og har jeg gjort noget som fortjener døden, da ber jeg mig ikke fri for å dø; men er det ikke noget i det som disse fører klagemål imot mig for, da kan ingen overgi mig til dem bare for å gjøre dem til lags; jeg innanker min sak for keiseren.

Тогава Фест, след като обсъди въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до императора — при императора ще отидеш.

Festus talte da med sitt råd, og sa så: For keiseren har du innanket din sak; til keiseren skal du fare.

А след няколко дни цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария, за да поздравят Фест.

Men da nogen dager var til ende, kom kong Agrippa og Berenike til Cesarea for å hilse på Festus.

И като престояха там доста време, Фест представи делото на Павел пред царя, като каза: Има един човек, оставен от Феликс в окови,

Da de nu hadde vært der i flere dager, fortalte Festus kongen om Paulus og sa: Her er en mann, efterlatt av Feliks som fange;

за когото подадоха жалба главните свещеници и юдейските старейшини, когато бях в Ерусалим, и искаха да го осъдя.

da jeg kom til Jerusalem, førte yppersteprestene og jødenes eldste klage imot ham og bad om straff over ham.

Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек (на смърт), преди обвиняемият да е бил поставен лице в лице с обвинителите си и да му е дадена възможност да говори в своя защита относно обвинението.

Jeg svarte dem da at det ikke er sedvane hos romerne å utlevere et menneske for å gjøre nogen til lags; men den som klagen gjelder, må først stilles frem for sine anklagere og få adgang til å forsvare sig mot klagemålet.

И така, когато те се събраха тук, на следващия ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.

Da de så var kommet sammen her, utsatte jeg ikke saken, men satte mig næste dag på dommersetet og bød at mannen skulde føres frem.

Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела, за които аз предполагах,

Men da anklagerne stod omkring ham, fremførte de ikke nogen klage for slikt som jeg hadde tenkt;

а имаха против него спорове за техните си вярвания и за някой си Иисус, който бил умрял, за когото Павел твърдеше, че е жив.

men de hadde nogen stridsspørsmål med ham om sin egen gudsdyrkelse og om en ved navn Jesus, som var død, men som Paulus sa var i live.

И понеже аз не бях сигурен как да разследвам тези въпроси, попитах дали иска да отиде в Ерусалим и там да се съди за това.

Da jeg nu var rådvill og ikke visste hvorledes denne sak burde undersøkes, spurte jeg om han vilde reise til Jerusalem og der få dom i saken.

Но понеже Павел пожела да бъде оставен на решението на Август, заповядах да го пазят, докато го изпратя при императора.

Men da Paulus innanket sin sak for å bli holdt i varetekt til keiserens dom, bød jeg at han skulde holdes i varetekt inntil jeg kan sende ham til keiseren.

Тогава Агрипа каза на Фест: Искаше ми се и на мен да чуя този човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

Agrippa sa da til Festus: Jeg vilde også gjerne høre denne mann. Han svarte: Imorgen skal du få høre ham.

На следващия ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната зала с хилядниците и по-видните граждани, по заповед на Фест доведоха Павел.

Dagen efter kom da Agrippa og Berenike med stor prakt og gikk inn i salen sammen med de øverste høvedsmenn og de gjæveste menn i byen, og på Festus' bud blev Paulus ført frem.

Тогава Фест каза: Царю Агрипа и всички вие, които присъствате тук с нас, ето човекът, за когото цялото юдейско множество ми представи жалба – и в Ерусалим, и тук – като крещяха, че той не трябва повече да живее.

Festus sier da: Kong Agrippa og alle I menn som her er samlet med oss! Her ser I den om hvem hele jødenes hop søkte mig både i Jerusalem og her, og ropte på at han ikke burde få leve lenger.

Но аз намерих, че не е сторил нищо, достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Август, реших да го изпратя.

Men da jeg kom efter at han ikke har gjort noget som fortjener døden, og da han også selv innanket sin sak for keiseren, satte jeg mig fore å sende ham dit.

А за него нямам нищо сигурно да пиша на господаря си, затова го изведох пред вас, и особено пред теб, царю Агрипа, така че след разследването да имам какво да пиша.

Noget pålitelig å skrive til min herre om ham har jeg ikke; derfor førte jeg ham frem for eder, og mest for dig, kong Agrippa, forat jeg kan ha noget å skrive når han er blitt forhørt.

Защото ми се вижда неразумно да изпращам затворник, без да излагам обвиненията срещу него.

For det tykkes mig meningsløst, når jeg sender en fange, da ikke å gi oplysning om klagene mot ham.