II Kings 4

И една жена от жените на учениците на пророците извика към Елисей и каза: Слугата ти, мъжът ми, умря; а ти знаеш, че слугата ти се боеше от ГОСПОДА; и заемодавецът дойде да си вземе двамата ми сина за роби.

En kvinne som var hustru til en av profetenes disipler, ropte til Elisa og sa: Din tjener, min mann, er død, og du vet at din tjener fryktet Herren; og nu kommer en som han stod i gjeld til, og vil ta begge mine sønner til træler.

И Елисей й каза: Какво да направя за теб? Кажи ми какво имаш вкъщи? А тя каза: Слугинята ти няма нищо вкъщи освен един съд с маслинено масло.

Elisa sa til henne: Hvad kan jeg gjøre for dig? Si mig: Hvad har du i huset? Hun svarte: Din tjenerinne har intet annet i huset enn en krukke med salve-olje.

И той й каза: Иди, поискай отвън съдове от всичките си съседи, празни съдове, вземи не малко!

Da sa han: Gå til alle dine naboer og be om å få låne hjem nogen tomme kar, bare ikke for få!

После влез и затвори вратата зад себе си и зад синовете си, и наливай от маслото във всички тези съдове, и което е пълно, го слагай настрана.

Gå så inn og lukk døren efter dig og dine sønner og hell oljen i alle karene, og efter hvert som de blir fulle, skal du sette dem bort.

И тя си отиде от него и затвори вратата зад себе си и зад синовете си. И те й подаваха съдовете, а тя наливаше.

Og hun gikk fra ham og lukket døren efter sig og sine sønner; de bar karene frem til henne, og hun helte i.

И като се напълниха съдовете, тя каза на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той й каза: Няма друг съд. И маслото престана.

Og da karene var fulle, sa hun til sin sønn: Bær ennu et kar frem til mig! Men han svarte: Det er ikke flere kar. Da stanset oljen.

И тя дойде и разказа на Божия човек. И той каза: Иди, продай маслото и плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти.

Så kom hun og fortalte det til den Guds mann, og han sa: Gå og selg oljen og betal din gjeld; så kan du og dine sønner leve av det som blir tilovers.

И един ден Елисей отиде в Сунам. И там имаше една богата жена и тя го принуди да яде хляб. И колкото пъти минаваше оттам, той се отбиваше, за да яде хляб.

En dag gikk Elisa over til Sunem; en velstående kvinne som bodde der, nødde ham til å ete hos sig; og så ofte han siden drog der forbi, tok han inn der og fikk sig mat.

И тя каза на мъжа си: Ето сега, разбирам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божи човек.

Engang sa hun til sin mann: Hør her, jeg vet at han som jevnlig drar forbi oss, er en hellig Guds mann.

Моля те, нека направим една малка горна стаичка на стената и да му сложим в нея легло и маса, и стол, и светилник, за да се отбива там, когато идва при нас.

La oss gjøre et lite tak-kammer med murvegger og sette inn der en seng for ham og et bord og en stol og en lysestake; når han så kommer til oss, kan han ta inn der.

И един ден той дойде там и се отби в стаичката, и спа там.

Så kom han dit en dag og tok inn i tak-kammeret og la sig der.

И каза на слугата си Гиезий: Повикай тази сунамка. И той я повика и тя застана пред него.

Og han sa til sin dreng Gehasi: Kall på den sunamittiske kone som bor her! Så kalte han på henne, og hun trådte frem for ham.

И той каза на Гиезий: Кажи й сега: Ето, ти си положила всички тези грижи за нас. Какво да направим за теб? Искаш ли да се говори за теб на царя или на военачалника? А тя отговори: Аз живея сред своя народ.

Han hadde sagt til ham: Si til henne: Nu har du hatt all denne uro for vår skyld; hvad kan jeg gjøre for dig? Er det noget jeg kan tale til kongen om for dig eller til hærføreren? Hun svarte: Jeg bor jo her midt iblandt mitt folk.

И той каза: Какво тогава да направим за нея? А Гиезий отговори: Виж, тя няма син, а мъжът й е стар.

Så sa han: Hvad kan jeg da gjøre for henne? Gehasi svarte: Jo, hun har ingen sønn, og hennes mann er gammel.

И той каза: Повикай я. И той я повика и тя застана при вратата.

Da sa han: Kall på henne! Så kalte han på henne, og hun trådte frem i døren.

И Елисей й каза: Догодина по това време ще имаш син в обятията си. А тя каза: Не, господарю мой, Божи човече, не лъжи слугинята си!

Da sa han: Til næste år ved denne tid skal du holde en sønn i dine armer. Men hun sa: Nei, min herre, du som er en Guds mann! Lyv ikke for din tjenerinne!

И жената забременя и роди син на другата година по това време, което й беше казал Елисей.

Og kvinnen blev fruktsommelig og fødte en sønn det følgende år nettop på den tid som Elisa hadde sagt henne.

И когато детето порасна, един ден излезе при баща си при жетварите.

Da barnet blev større, hendte det en dag at han gikk ut til sin far, som var ute hos høstfolkene.

И каза на баща си: Главата ми! Главата ми! А той каза на слугата: Занеси го при майка му.

Og han sa til sin far: Mitt hode! Mitt hode! Da sa faren til sin dreng: Bær ham hjem til hans mor!

И той го взе и го занесе при майка му; и детето седя на коленете й до пладне и умря.

Og han tok ham og bar ham hjem til hans mor, og han satt på hennes kne til om middagen; da døde han.

И тя се качи и го положи на леглото на Божия човек, затвори вратата след него и излезе.

Hun gikk op og la ham på den Guds manns seng og lukket efter ham og gikk ut.

И повика мъжа си и каза: Моля те, изпрати ми един от слугите и една от магариците и аз ще изтичам при Божия човек и ще се върна.

Så kalte hun på sin mann og sa: Send en av drengene til mig med en aseninne! Så vil jeg skynde mig avsted til den Guds mann og så komme tilbake.

А той каза: Защо ще ходиш днес при него? Не е нито новолуние, нито събота. А тя каза: Бъди спокоен.

Han sa: Hvorfor vil du gå til ham idag? Det er jo hverken nymåne eller sabbat. Men hun sa: La mig bare gå!

И оседла магарицата и каза на слугата си: Карай бързо! Не забавяй язденето заради мен, освен ако не ти заповядам!

Så lot hun aseninnen sale og sa til sin dreng: Led den og gå avsted, stans mig ikke mens jeg rider, uten jeg sier dig til!

И така отиде и дойде при Божия човек на планината Кармил. А когато Божият човек я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезий: Ето, това там е сунамката!

Så drog hun avsted og kom til den Guds mann på Karmel-fjellet. Da den Guds mann så henne et stykke borte, sa han til sin dreng Gehasi: Se, der kommer konen fra Sunem.

Изтичай, моля те, да я посрещнеш и й кажи: Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.

Spring henne nu i møte og si til henne: Står det vel til med dig og med din mann og med barnet? Hun svarte: Ja, det står vel til.

И дойде при Божия човек на планината и се хвана за краката му, а Гиезий се приближи, за да я отблъсне. Но Божият човек каза: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея, а ГОСПОД е скрил причината от мен и не ми я е изявил.

Men da hun kom op på fjellet til den Guds mann, omfavnet hun hans føtter; da gikk Gehasi frem og vilde støte henne bort, men den Guds mann sa: La henne være! For hun har en stor hjertesorg; men Herren har skjult det for mig og ikke latt mig få vite det.

А тя каза: Искала ли съм син от господаря си? Не казах ли: Не ме лъжи?

Hun sa: Har jeg vel bedt min herre om en sønn? Sa jeg ikke: Du må ikke narre mig?

Тогава Елисей каза на Гиезий: Препаши слабините си и вземи тоягата ми в ръка, и иди. Ако срещнеш някого, не го поздравявай и ако някой те поздрави, не му отговаряй. И положи тоягата ми върху лицето на момчето.

Da sa han til Gehasi: Omgjord dine lender og ta min stav i hånden og gå avsted! Møter du nogen, så hils ikke på ham, og hilser nogen på dig, så svar ham ikke, og legg min stav på guttens ansikt.

А майката на детето каза: Жив е ГОСПОД и жива душата ти — няма да те оставя! Тогава той стана и отиде след нея.

Men guttens mor sa: Så sant Herren lever, og så sant du selv lever: Jeg forlater dig ikke. Da stod han op og fulgte med henne.

А Гиезий беше отишъл пред тях и беше положил тоягата върху лицето на момчето, но нямаше нито глас, нито слушане. И той се върна да го посрещне и му съобщи и каза: Момчето не се събуди.

Gehasi gikk i forveien og la staven på guttens ansikt; men det hørtes ikke en lyd og viste sig ikke noget tegn til at han merket noget. Så vendte han tilbake og gikk Elisa i møte og fortalte ham det og sa: Gutten våknet ikke.

И когато Елисей влезе в къщата, ето, момчето умряло, положено на леглото му.

Og da Elisa kom til huset, fikk han se at gutten lå død på hans seng.

И той влезе и затвори вратата зад тях двамата, и се помоли на ГОСПОДА.

Så gikk han inn og lukket døren til og bad til Herren.

После се качи на леглото и легна върху детето и сложи устата си върху неговата уста и очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце, и се простря върху него. И тялото на детето се стопли.

Derefter steg han op og la sig over barnet med sin munn mot dets munn og sine øine mot dets øine og sine hender på dets hender, og da han således bøide sig over barnet, blev dets legeme varmt.

После се върна и отиде веднъж насам и веднъж натам в къщата, и пак се качи и се простря върху него. И момчето кихна седем пъти и момчето отвори очите си.

Så stod han op igjen og gikk en gang frem og tilbake i kammeret; derefter steg han atter op og bøide sig over gutten; da nøs gutten syv ganger og slo øinene op.

И той извика Гиезий и каза: Повикай тази сунамка. И той я повика и когато влезе при него, й каза: Вземи сина си.

Da kalte han på Gehasi og sa: Kall på den sunamittiske kone! Han kalte på henne, og da hun kom inn til ham, sa han: Ta din sønn!

И тя дойде, падна в краката му и се поклони до земята, и взе сина си и излезе.

Og hun kom og falt ned for hans føtter og bøide sig til jorden; så tok hun sin sønn og gikk ut.

А Елисей се върна в Галгал. А в земята имаше глад. И учениците на пророците седяха пред него. И той каза на слугата си: Сложи големия котел и сготви ядене за учениците на пророците.

Elisa vendte tilbake til Gilgal; det var dengang hungersnød i landet, og da profetenes disipler engang satt der hos ham, sa han til sin dreng: Sett den store gryte over og kok en rett mat for profetenes disipler!

И един излезе на полето да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички, и напълни дрехата си. И като се върна, ги наряза в котела с яденето, понеже не знаеха, че са отровни.

Da gikk en av dem ut på marken for å sanke urter, og han fant en vill slyngplante og sanket av den ville gresskar, sin kappe full, og da han kom inn, skar han dem op i matgryten; for de kjente ikke til dem.

После сипаха на мъжете да ядат. А като ядоха от яденето, извикаха и казаха: Божи човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат от него.

Så øste de op for mennene forat de skulde ete; men da de begynte å ete av retten, skrek de op og ropte: Det er død i gryten, du Guds mann! Og de kunde ikke ete.

А той каза: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела, каза: Сипи на хората да ядат. И в котела нямаше вече нищо вредно.

Da sa han: Hent noget mel! Og han kastet det i gryten og sa: Øs op for folket, så de kan få ete! Og da var det ikke mere noget skadelig i gryten.

И дойде един човек от Ваалсалиса и донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемични хляба и пресни житни класове в торбата си. И той каза: Дай на хората да ядат.

Engang kom det en mann fra Ba'al-Salisa og han hadde med til den Guds mann brød som var bakt av førstegrøden, tyve byggbrød, og nyhøstet korn i sin pose. Da sa Elisa: Gi det til folket, så de kan få ete!

А слугата му каза: Как да сложа това пред сто души? А той каза: Дай на хората да ядат, защото така казва ГОСПОД: Ще ядат и ще остане излишък.

Men hans tjener sa: Hvorledes kan jeg sette dette frem for hundre mann? Han svarte: Gi det til folket, så de kan få ete! For så sier Herren: De skal ete og få tilovers.

Тогава той сложи пред тях и ядоха, и остана излишък, според словото на ГОСПОДА.

Så satte han det frem for dem, og de åt og fikk tilovers efter Herrens ord.