II Chronicles 32

След тези дела и тази вярност дойде асирийският цар Сенахирим. Той нахлу в Юда и разположи стана си против укрепените градове, като намисли да ги покори за себе си.

Nogen tid efterat Esekias hadde utført dette og vist sådan troskap, kom kongen i Assyria Sankerib og drog inn i Juda; han kringsatte de faste byer og tenkte han skulde få dem i sin makt.

И когато Езекия видя, че Сенахирим дойде с намерение да воюва против Ерусалим,

Da Esekias fikk vite at Sankerib var kommet og hadde i sinne å angripe Jerusalem,

той се съветва с началниците си и силните си мъже да запуши водните извори, които бяха извън града. И те го подкрепиха.

rådslo han med sine høvdinger og sine ypperste stridsmenn om å tilstoppe vannet i kildene utenfor byen; og de hjalp ham.

И се събра много народ и запушиха всичките извори и потока, който тече сред земята, защото казаха: Защо, като дойдат асирийските царе, да намерят много вода?

Det samlet sig da meget folk, og de tilstoppet alle kildene og den bekk som rant midt igjennem landet; for de sa: Hvorfor skulde assyrerkongene komme og finne rikelig vann?

И Езекия се насърчи и построи цялата стена, където беше съборена, направи кулите й по-високи, построи и другата стена отвън, и укрепи Мило на Давидовия град; направи и много копия и щитове.

Så tok han mot til sig og bygget op igjen hele den mur som var revet ned, og førte den helt op til tårnene, og utenfor bygget han en annen mur; han satte også Millo i Davids stad i fast stand og lot gjøre kastevåben i mengde og skjold.

И постави военачалници над народа, и като ги събра при себе си на площада при градската порта, им говори на сърцата им и каза:

Og han satte krigshøvedsmenn over folket og samlet dem hos sig på plasser ved byporten og talte til dem for å vekke deres mot og sa:

Бъдете силни и храбри, не се бойте и не се плашете от асирийския цар и пред голямото множество, което е с него, защото с нас е Един по-велик отколкото с него.

Vær frimodige og sterke, frykt ikke og reddes ikke for kongen i Assyria og hele den hær han har med sig! For med oss er der en større enn der er med ham;

С него е ръка от плът, а с нас е ГОСПОД, нашият Бог, за да ни помага и да воюва в боевете ни. И народът се довери на думите на юдовия цар Езекия.

med ham er en arm av kjød, men med oss er Herren vår Gud, og han skal hjelpe oss og føre våre kriger. Og folket stolte på Esekias' Judas konges ord.

След това асирийският цар Сенахирим изпрати слугите си в Ерусалим — а той беше пред Лахис и цялата му сила с него — до юдовия цар Езекия и до целия Юда, който беше в Ерусалим, да кажат:

Derefter sendte kongen i Assyria Sankerib, som selv lå for Lakis med hele sin krigsmakt, sine tjenere til Jerusalem, til Judas konge Esekias og til alle dem av Juda som var i Jerusalem, og lot si:

Така казва асирийският цар Сенахирим: На какво се надявате, че стоите в обсада в Ерусалим?

Så sier Sankerib, kongen i Assyria: Hvad er det I setter eders lit til, siden I blir sittende innestengt i Jerusalem!

Не ви ли мами Езекия, за да ви предаде на смърт от глад и жажда, като казва: ГОСПОД, нашият Бог, ще ни избави от ръката на асирийския цар?

Esekias forfører eder bare for å la eder dø av hunger og tørst, når han sier: Herren vår Gud skal redde oss av assyrerkongens hånd.

Не е ли Езекия, който премахна Неговите високи места и Неговите жертвеници и заповяда на Юда и на Ерусалим, като каза: Само пред един олтар да се покланяте и върху него да кадите?

Har ikke denne Esekias tatt hans offerhauger og hans altere bort og sagt til Juda og Jerusalem: Bare foran ett alter skal I tilbede, og på det skal I brenne røkelse?

Не знаете ли какво направихме аз и бащите ми на всичките народи на страните? Можаха ли боговете на народите на страните да избавят някак страните си от ръката ми?

Vet I ikke hvad jeg har gjort, jeg og mine fedre, med alle folkene rundt om i landene? Har vel de guder som dyrkes av folkene rundt om i landene, maktet å redde sine land av min hånd?

Кой от всичките богове на онези народи, които бащите ми изтребиха, можа да избави народа си от ръката ми, че да може вашият Бог да ви избави от ръката ми?

Hvem av alle gudene hos disse folk som mine fedre har utryddet, er det som har maktet å redde sitt folk av min hånd, og så skulde eders Gud makte å redde eder av min hånd?

И сега, да не ви мами Езекия и да не ви подвежда по този начин! Не му вярвайте, защото никой бог на който и да било народ или царство не е могъл да избави народа си от ръката ми и от ръката на бащите ми — колко по-малко вашият Бог ще ви избави от ръката ми!

Så la nu ikke Esekias få narret eder! La ham ikke således forføre eder! Tro ham ikke! For ingen gud hos noget folk eller rike har maktet å redde sitt folk av min hånd eller av mine fedres hånd; hvor meget mindre vil da eders guder kunne redde eder av min hånd!

И слугите му говориха още повече против ГОСПОДА, Бога, и против слугата Му Езекия.

Og ennu flere ord talte hans tjenere mot Gud Herren og mot hans tjener Esekias.

Той писа и писма да хвърля позор върху ГОСПОДА, Израилевия Бог, и да говори против Него, като казваше: Както боговете на народите на страните не избавиха народа си от ръката ми, така и Богът на Езекия няма да избави Своя народ от ръката ми.

Han skrev også et brev for å håne Herren, Israels Gud, og tale mot ham; i det stod det: Likesom folkenes guder rundt om i landene ikke har reddet sine folk av min hånd, således skal heller ikke Esekias' Gud redde sitt folk av min hånd.

И викаха със силен глас на юдейски на народа от Ерусалим, който беше на стената, за да го уплашат и да го смутят, за да превземат града.

Og de ropte med høi røst på jødisk til folket i Jerusalem som stod på muren, for å skremme og forferde dem, så de kunde innta byen;

И говориха за Бога на Ерусалим както за боговете на народите на земята, които са дело на човешки ръце.

og de talte om Jerusalems Gud på samme vis som om folkenes guder på jorden, de som er et verk av menneskehender.

Затова цар Езекия и пророк Исая, синът на Амос, се молиха и викаха към небето.

Da kong Esekias og profeten Esaias, Amos' sønn hørte dette, bad de og ropte til himmelen.

Тогава ГОСПОД изпрати ангел, който погуби всичките силни и храбри мъже и първенците, и началниците в стана на асирийския цар. Така той се върна в земята си с посрамено лице. И когато влезе в дома на бога си, тези, които бяха излезли от тялото му, го повалиха там с меч.

Og Herren sendte en engel som tilintetgjorde alle de djerve stridsmenn og fyrstene og høvedsmennene i assyrerkongens leir, så han med skam måtte vende tilbake til sitt land. Og da han engang gikk inn i sin guds hus, kom nogen av hans egne sønner og hugg ham ned der med sverdet.

Така ГОСПОД избави Езекия и жителите на Ерусалим от ръката на асирийския цар Сенахирим и от ръката на всички други, и ги пазеше отвсякъде.

Således frelste Herren Esekias og Jerusalems innbyggere av assyrerkongen Sankeribs hånd og av alle andre fienders hånd og vernet dem til alle sider.

И мнозина донесоха дарове на ГОСПОДА в Ерусалим и скъпоценности на юдовия цар Езекия. И оттогава нататък той се възвеличи пред всичките народи.

Det var mange som kom til Jerusalem med gaver til Herren og med kostbare ting til Judas konge Esekias; og han blev efter dette høit æret blandt alle folk.

В това време Езекия се разболя до смърт и се помоли на ГОСПОДА, и Той му говори и му даде знамение.

Ved den tid blev Esekias dødssyk; da bad han til Herren, og Herren svarte ham og gav ham et underfullt tegn.

Но Езекия не отдаде слава според благодеянието, което му беше сторено, защото сърцето му се надигна; и гняв беше върху него и Юда, и Ерусалим.

Men Esekias gjengjeldte ikke den velgjerning som var vist ham; han blev overmodig i sitt hjerte, og det kom vrede over ham og over Juda og Jerusalem.

Но Езекия се смири за надигането на сърцето си, той и жителите на Ерусалим, и гневът на ГОСПОДА не дойде върху тях в дните на Езекия.

Da ydmyket Esekias sig, fordi han hadde vært overmodig i sitt hjerte, og det samme gjorde Jerusalems innbyggere; derfor kom Herrens vrede ikke over dem så lenge Esekias levde.

Езекия имаше много голямо богатство и слава и направи съкровищници за сребро и злато, и скъпоценни камъни, и за аромати, и за щитове, и за всякакви избрани вещи,

Esekias hadde overmåte stor rikdom og ære; han gjorde sig skattkammere, hvor han gjemte sølv og gull og dyre stener og krydderier og skjold og alle slags kostbare ting;

а също и житници за добива от жито, от вино и от маслинено масло, и обори за всякакъв добитък и стада в кошари.

og han gjorde sig forrådshus for det som blev avlet av korn og most og olje, og fjøs for alle slags fe, og han la sig til buskap for sine fjøs.

Той си направи градове и придоби много стада от дребен добитък и говеда, защото Бог му даде много голям имот.

Likeledes bygget han byer og fikk sig en mengde med småfe og storfe; for Gud hadde gitt ham overmåte meget gods.

Същият този Езекия запуши горния извор на водата на Гион, и я отведе долу на запад към Давидовия град. И Езекия имаше успех във всичките си дела.

Det var også Esekias som tilstoppet det øvre utløp av Gihonvannet og ledet det ned vestenfor Davids stad. I alt det han tok sig fore, hadde han lykke med sig,

И в случая с посланиците, които вавилонските началници изпратиха до него да разпитат за чудото, което беше станало в страната, Бог го остави, за да го изпита, за да познае всичко, което беше в сърцето му.

således også da sendemennene kom fra Babels fyrster, som sendte bud til ham for å spørre om det underfulle tegn som var skjedd i landet; Gud forlot ham bare for å sette ham på prøve og for å kjenne alt hvad som var i hans hjerte.

А останалите дела на Езекия и добрините му, ето, записани са във видението на пророк Исая, сина на Амос, в Книгата на юдовите и израилевите царе.

Hvad som ellers er å fortelle om Esekias og hans fromme gjerninger, det er opskrevet i profeten Esaias', Amos' sønns syn i boken om Judas og Israels konger.

И Езекия легна при бащите си и го погребаха в най-горния от гробовете на Давидовите синове. И целият Юда и жителите на Ерусалим му отдадоха почест при смъртта му. А вместо него се възцари синът му Манасия.

Og Esekias la sig til hvile hos sine fedre, og de begravde ham ved opgangen til Davids efterkommeres graver. Hele Juda og Jerusalems innbyggere viste ham stor ære ved hans død. Og hans sønn Manasse blev konge i hans sted.