II Chronicles 19

А юдовият цар Йосафат се върна с мир у дома си в Ерусалим.

Men Judas konge Josafat vendte uskadd hjem igjen til Jerusalem.

Тогава гледачът Ииуй, синът на Ананий, излезе да го посрещне и каза на цар Йосафат: На безбожния ли помагаш и тези, които мразят ГОСПОДА, ли обичаш? Затова върху теб има гняв от ГОСПОДА.

Da gikk seeren Jehu, Hananis sønn, ut imot ham, og han sa til kong Josafat: Skal en hjelpe den ugudelige, og skal du elske dem som hater Herren? For dette hviler det vrede over dig fra Herren.

Но в теб се намериха добри неща, защото ти премахна ашерите от земята и насочи сърцето си да търсиш Бога.

Dog er det også funnet noget godt hos dig; for du har utryddet Astarte-billedene av landet og vendt ditt hjerte til å søke Gud.

И Йосафат остана в Ерусалим. И той пак излезе сред народа от Вирсавее до хълмистата земя на Ефрем и ги обърна към ГОСПОДА, Бога на бащите им.

Josafat blev nu en tid i Jerusalem, men siden drog han atter ut iblandt folket, fra Be'erseba like til Efra'im-fjellene, og førte dem tilbake til Herren, deres fedres Gud.

И той постави съдии в земята, по всичките укрепени градове на Юда, град по град.

Og han innsatte dommere i landet, i hver av de faste byer i Juda.

И каза на съдиите: Внимавайте какво правите, защото не съдите за човека, а за ГОСПОДА, и Той е с вас в съдопроизнасянето.

Og han sa til dommerne: Akt vel på hvad I gjør! For I dømmer ikke for mennesker, men for Herren, og han er hos eder så ofte I dømmer.

Затова нека страхът от ГОСПОДА бъде върху вас! Внимавайте в делата си, защото у ГОСПОДА, нашия Бог, няма неправда, нито пристрастие, нито подкупничество.

Så la nu Herrens frykt være over eder, vær varsomme i hvad I gjør! For hos Herren vår Gud finnes det ingen urett, og han gjør ikke forskjell på folk og tar ikke imot gaver.

Йосафат постави и в Ерусалим някои от левитите и свещениците и от главите на израилевите бащини домове, за ГОСПОДНИЯ съд и за съдебните спорове; и те се върнаха в Ерусалим.

Også i Jerusalem innsatte Josafat nogen av levittene og prestene og av Israels familiehoder til å dømme i Herrens saker og i rettstretter, for de var vendt tilbake til Jerusalem.

А той им поръча и каза: Така да постъпвате със страх от ГОСПОДА, с вярност и с неразделено сърце.

Og han bød dem og sa: Således skal I gjøre i Herrens frykt, med troskap og med udelt hjerte:

И какъвто и да е съдебен спор да дойде при вас от братята ви, които живеят в градовете си — между кръв и кръв, между закон и заповед, наредби и правила, предупреждавайте ги да не стават виновни пред ГОСПОДА и да не дойде гняв върху вас и върху братята ви. Така постъпвайте, за да не ставате виновни.

Hver gang det blir lagt frem for eder en rettssak av eders brødre, som bor rundt om i sine byer - enten det nu gjelder en drapssak eller lov og bud, vedtekter og forskrifter - da skal I advare dem, så de ikke synder mot Herren, og det kommer vrede over eder og eders brødre; således skal I gjøre, ellers kommer I til å dra skyld over eder.

И, ето, главният свещеник Амария ще бъде над вас във всяко ГОСПОДНО дело, а първенецът на юдовия дом Зевадия, синът на Исмаил — във всяко царско дело, а левитите ще бъдат пред вас като управители. Бъдете силни и действайте; и ГОСПОД ще бъде с добрия.

I alle Herrens saker skal ypperstepresten Amarja være eders formann, og i alle kongens saker Sebadja, Ismaels sønn, fyrsten for Judas hus, og levittene skal være tilsynsmenn under eder. Vær nu frimodige og gjør dette, og Herren være med den som gjør hvad rett er!