I Kings 17

А тесвиецът Илия, който беше от жителите на Галаад, каза на Ахав: Жив е ГОСПОД, Израилевият Бог, пред когото стоя — тези години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моята дума!

Da sa tisbitten Elias, en av dem som var flyttet inn i Gilead, til Akab: Så sant Herren, Israels Gud, lever, han hvis tjener jeg er: Det skal i disse år ikke komme dugg eller regn uten efter mitt ord.

И ГОСПОДНОТО слово беше към него и каза:

Og Herrens ord kom til ham, og det lød således:

Иди си оттук и се обърни на изток, и се скрий при потока Херит, който е пред Йордан.

Gå herfra og ta veien mot øst og skjul dig ved bekken Krit østenfor Jordan!

И ще пиеш от потока, а Аз заповядах на враните да те хранят там.

Du skal drikke av bekken, og jeg har befalt ravnene å forsørge dig der.

И той отиде и направи според ГОСПОДНОТО слово; отиде и остана при потока Херит, който е пред Йордан.

Så gikk han og gjorde som Herren hadde sagt; han gikk til bekken Krit østenfor Jordan og opholdt sig der,

И враните му носеха хляб и месо сутрин и хляб и месо вечер и той пиеше от потока.

og ravnene kom til ham med brød og kjøtt om morgenen og med brød og kjøtt om aftenen, og han drakk av bekken.

А след известно време потокът пресъхна, понеже нямаше дъжд в земята.

Men da det var gått en tid, blev bekken uttørret; for det kom ikke regn i landet.

Тогава ГОСПОДНОТО слово беше към него и каза:

Da kom Herrens ord til ham, og det lød således:

Стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там. Ето, Аз заповядах на една вдовица там да те храни.

Stå op og gå til Sarepta, som hører til Sidon, og bli der! Jeg har befalt en enke der å forsørge dig.

И той стана и отиде в Сарепта. И когато дойде до портата на града, ето, там беше една вдовица, която събираше дърва. И той извика към нея и каза: Моля те, донеси ми малко вода в съд, за да пия!

Han stod op og gikk til Sarepta, og da han kom til byporten, fikk han se en enke som gikk og sanket ved; han ropte på henne og sa: Hent mig litt vann i en skål, så jeg kan få drikke!

И докато тя отиваше да донесе, той извика към нея и каза: Моля те, донеси ми и залък хляб в ръката си!

Da hun nu gikk for å hente det, ropte han efter henne og sa: Ta med et stykke brød til mig!

А тя каза: Жив е ГОСПОД, твоят Бог — нямам пита, а само една шепа брашно в делвата и малко масло в стомната; и ето, събирам няколко дръвца, и ще ида да го приготвя за мен и за сина ми, за да го изядем и после да умрем.

Da sa hun: Så sant Herren din Gud lever: Jeg eier ikke en brødskive, men har bare en håndfull mel i krukken og litt olje i kruset, og nu går jeg her og sanker et par stykker ved for å gå hjem og lage det til for mig og min sønn, så vi kan ete det og så dø.

А Илия й каза: Не се бой; влез и направи както каза. Но първо ми направи една малка питка от него и ми донеси, и след това направи за себе си и за сина си.

Men Elias sa til henne: Frykt ikke! Gå hjem og lag det til, som du har sagt! Lag bare først et lite brød til mig av det og kom ut til mig med det! Siden kan du så lage til noget for dig og din sønn.

Защото така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да свърши и стомната с маслото няма да намалее до деня, когато ГОСПОД изпрати дъжд по лицето на земята.

For så sier Herren, Israels Gud: Melkrukken skal ikke bli tom og oljekruset ikke fattes olje like til den dag Herren sender regn over jorden.

И тя отиде и направи според словото на Илия; и тя, и той, и домът й ядоха много дни.

Og hun gikk og gjorde som Elias hadde sagt, og de hadde mat, både han og hun og hennes hus, i lang tid;

Делвата с брашното не свърши и стомната с маслото не намаля според словото на ГОСПОДА, което Той говори чрез Илия.

melkrukken blev ikke tom, og oljekrukken fattedes ikke olje, efter det ord som Herren hadde talt gjennem Elias.

А след това синът на жената, стопанката на къщата, се разболя и болестта му беше толкова тежка, че в него не остана дъх.

Men nogen tid efter hendte det at sønn til konen som eide huset, blev syk; og hans sykdom blev så svær at det til slutt ikke mere var livsånde i ham.

Тогава тя каза на Илия: Какво общо имам аз с теб, Божи човече? Ти си дошъл при мен, за да ми припомниш греха ми и да умориш сина ми!

Da sa hun til Elias: Hvad har jeg med dig å gjøre, du Guds mann? Du er kommet til mig for å minne mig om min synd og la min sønn dø.

А той й каза: Дай ми сина си. И той го взе от скута й и го занесе в горната стая, където живееше, и го положи на леглото си.

Han svarte henne: Gi mig din sønn hit! Så tok han ham fra hennes fang og bar ham op på loftet, hvor han bodde, og la ham på sin seng.

И извика към ГОСПОДА и каза: ГОСПОДИ, Боже мой, зло ли правиш и на вдовицата, при която живея, като уморяваш сина й?

Og han ropte til Herren og sa: Herre min Gud! Har du da også ført ulykke over denne enke hos hvem jeg bor som gjest, ved å la hennes sønn dø?

И той се простря три пъти върху детето и извика към ГОСПОДА, и каза: ГОСПОДИ, Боже мой, моля Те, нека душата на това дете се върне в него!

Så strakte han sig tre ganger bortover barnet og ropte til Herren og sa: Herre min Gud! La dette barns sjel vende tilbake til det!

И ГОСПОД чу гласа на Илия и душата на детето се върна в него и то се съживи.

Og Herren hørte Elias' bønn, og barnets sjel vendte tilbake, så det blev levende igjen.

И Илия взе детето и го свали от горната стая в къщата, и го даде на майка му. И Илия каза: Ето, синът ти е жив!

Og Elias tok barnet og bar det fra loftet ned i huset og gav det til dets mor; og han sa: Se, din sønn lever.

Тогава жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божи човек и че ГОСПОДНОТО слово в устата ти е истина.

Da sa kvinnen til Elias: Nu vet jeg at du er en Guds mann, og at Herrens ord i din munn er sannhet.