I Corinthians 15

И още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,

Jeg kunngjør eder, brødre, det evangelium som jeg forkynte eder, som I og tok imot, som I og står fast i,

чрез което се и спасявате, ако държите здраво онова слово, което аз ви благовестих, освен ако не сте повярвали напразно.

som I og blir frelst ved dersom I holder fast ved det ord hvormed jeg forkynte eder det, såfremt I ikke forgjeves er kommet til troen.

Защото ви предадох преди всичко това, което и аз приех — че Христос умря за греховете ни според Писанията,

For jeg overgav eder blandt de første ting det som jeg selv mottok, at Kristus døde for våre synder efter skriftene,

че беше погребан, че беше възкресен на третия ден според Писанията

og at han blev begravet,

и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

og at han opstod på den tredje dag efter skriftene,

че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, повечето от които и досега са живи, а някои починаха,

og at han blev sett av Kefas, derefter av de tolv.

че после се яви на Яков, а след това на всичките апостоли;

Derefter blev han sett av mere enn fem hundre brødre på én gang - av dem er de fleste ennu i live, men nogen er hensovet.

а най-накрая от всички се яви и на мен, като на някой изверг.

Derefter blev han sett av Jakob, derefter av alle apostlene.

Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Божията църква.

Men sist av alle blev han og sett av mig som det ufullbårne foster; for jeg er den ringeste av apostlene og er ikke verd å kalles apostel, fordi jeg har forfulgt Guds menighet;

Но с Божията благодат съм, каквото съм; и Неговата благодат към мен не беше напразна, а аз се трудих повече от всички тях — не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен.

men av Guds nåde er jeg det jeg er, og hans nåde mot mig har ikke vært forgjeves, men jeg har arbeidet mere enn de alle, dog ikke jeg, men Guds nåde som er med mig.

И така, било аз или те, ние така проповядваме, и вие така повярвахте.

Hvad enten det da er jeg eller de andre, så forkynner vi således, og således kom I til troen.

Но ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как някои между вас казват, че няма възкресение на мъртвите?

Men forkynnes det om Kristus at han er opstanden fra de døde, hvorledes kan da nogen iblandt eder si at det ikke er nogen opstandelse av døde?

Ако няма възкресение на мъртвите, тогава и Христос не е бил възкресен.

Men er det ikke nogen opstandelse av døde, da er heller ikke Kristus opstanden;

А ако Христос не е бил възкресен, тогава нашата проповед е празна и вашата вяра също е празна.

men er Kristus ikke opstanden, da er vår forkynnelse intet, da er også eders tro intet;

При това, ние се намираме в положение на Божии лъжесвидетели, защото свидетелствахме за Бога, че е възкресил Христос, когото Той няма да е възкресил, ако мъртвите наистина не се възкресяват.

da finnes vi og å være falske vidner om Gud, fordi vi har vidnet mot Gud at han har opvakt Kristus, som han dog ikke har opvakt såfremt altså de døde ikke opstår.

Защото, ако мъртвите не се възкресяват, тогава и Христос не е бил възкресен;

For dersom de døde ikke opstår, da er heller ikke Kristus opstanden;

а ако Христос не е бил възкресен, вашата вяра е суетна; вие сте още в греховете си.

men er Kristus ikke opstanden, da er eders tro unyttig, da er I ennu i eders synder,

Тогава и тези, които са починали в Христос, са погинали.

da er altså også de fortapt som er hensovet i Kristus.

Ако се надяваме на Христос само в този живот, то от всичките хора ние сме най-окаяните.

Har vi bare i dette liv satt vårt håp til Kristus, da er vi de ynkverdigste av alle mennesker.

Но сега Христос е възкресен от мъртвите и стана първият плод от починалите.

Men nu er Kristus opstanden fra de døde og er blitt førstegrøden av de hensovede.

Понеже, както чрез един човек дойде смъртта, така чрез един Човек дойде възкресението на мъртвите.

For eftersom døden er kommet ved et menneske, så er og de dødes opstandelse kommet ved et menneske;

Защото, както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще оживеят.

for likesom alle dør i Adam, så skal og alle levendegjøres i Kristus.

Но всеки на своя ред: Христос — първият плод; а после тези, които са Христови — при Неговото пришествие.

Men hver i sin egen avdeling: Kristus er førstegrøden; derefter skal de som hører Kristus til, levendegjøres ved hans komme;

Тогава ще бъде краят, когато Той предаде царството на Бога и Отца, когато унищожи всяко началство и всяка власт, и сила,

derefter kommer enden, når han overgir riket til Gud og Faderen, efterat han har tilintetgjort all makt og all myndighet og velde.

защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си.

For han skal være konge inntil han får lagt alle sine fiender under sine føtter.

Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта.

Den siste fiende som tilintetgjøres, er døden;

Защото Бог "е покорил всичко под краката Му". Но когато казва, че всичко е покорено, ясно е, че се изключва Този, който Му е покорил всичко.

for han har lagt alt under hans føtter. Men når han sier at alt er ham underlagt, så er det klart at han er undtatt som har underlagt ham alt;

А когато всичко Му бъде покорено, тогава и Самият Син ще се покори на Този, който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко.

men når alt er ham underlagt, da skal og Sønnen selv underlegge sig ham som la alt under ham, forat Gud skal være alt i alle.

Иначе какво ще правят тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите изобщо не се възкресяват, защо тогава се кръщават заради тях?

Hvad gjør da de som lar sig døpe for de døde? Dersom de døde i det hele tatt ikke opstår, hvorfor lar de sig da døpe for dem?

Защо и ние се излагаме на опасност всеки час?

Hvorfor setter også vi oss hver time i fare?

Братя, с похвалата заради вас, която имам в Христос Иисус, нашия Господ, аз всеки ден умирам.

Jeg dør hver dag, så sant som jeg kan rose mig av eder, brødre, i Kristus Jesus, vår Herre.

Ако, по човешки казано, аз съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползва? Ако мъртвите не се възкресяват, "нека ядем и пием, защото утре ще умрем."

Var det på menneskelig vis jeg stred med ville dyr i Efesus, hvad vinning har jeg da av det? Dersom de døde ikke opstår, da la oss ete og drikke, for imorgen dør vi!

Не се мамете. Лошите другари покваряват добрите нрави.

Far ikke vill! Dårlig omgang forderver gode seder.

Събудете се за правдата и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да се засрамите.

Våkn op for alvor og synd ikke! for somme har ikke kjennskap til Gud; til skam for eder sier jeg det.

Но някой ще каже: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло идват?

Men en kunde si: Hvorledes opstår de døde? og med hvad slags legeme kommer de frem?

Глупако! Това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

Du dåre! det du sår, blir ikke levendegjort uten det dør.

И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, пшенично или някое друго,

Og når du sår, sår du ikke det legeme som skal bli, men et nakent korn, kan hende av hvete eller av noget annet slag;

а Бог му дава тяло, каквото е искал, и на всяко семе — негово собствено тяло.

men Gud gir det et legeme efter sin vilje, og hvert slags sæd sitt eget legeme.

Всяка плът не е еднаква; а една е плътта на хората, а друга — плътта на животните, друга — на птиците и друга — на рибите.

Ikke alt kjøtt er det samme kjøtt, men ett er kjøtt i mennesker, et annet i fe, et annet i fugler, et annet i fisker.

И има небесни тела и земни тела. Но блясъкът на небесните е един, а на земните — друг;

Og der er himmelske legemer, og der er jordiske legemer; men én herlighet har de himmelske legemer, en annen de jordiske.

един е блясъкът на слънцето, друг — блясъкът на луната и друг — блясъкът на звездите; а и звезда от звезда се различава по блясък.

Én glans har solen, og en annen månen, og en annen stjernene; for den ene stjerne skiller sig fra den andre i glans.

Така е и възкресението на мъртвите. Сее се в тление, възкръсва в нетление;

Så er det og med de dødes opstandelse. Det såes i forgjengelighet; det opstår i uforgjengelighet;

сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

det såes i vanære, det opstår i herlighet; det såes i skrøpelighet, det opstår i kraft;

сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Има одушевено тяло, има и духовно тяло.

der såes et naturlig legeme, der opstår et åndelig legeme. Så visst som det gis et naturlig legeme, gis det og et åndelig legeme.

Така е и писано: "Първият човек, Адам, стана жива душа", последният Адам стана животворящ дух.

Således er det og skrevet: Det første menneske, Adam, blev til en levende sjel; den siste Adam er blitt til en levendegjørende ånd.

Обаче не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.

Men det åndelige er ikke det første, men det naturlige, derefter det åndelige.

Първият човек е от земята — пръстен; вторият Човек е от небето.

Det første menneske var av jorden, jordisk; det annet menneske er av himmelen.

Какъвто е пръстеният, такива са и пръстените; и какъвто е Небесният, такива са и небесните.

Sådan som den jordiske var, så er og de jordiske, og sådan som den himmelske er, så skal og de himmelske være,

И както сме се облекли в образа на пръстения, така ще се облечем и в образа на Небесния.

og likesom vi har båret den jordiskes billede, så skal vi og bære den himmelskes billede.

А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.

Men dette sier jeg, brødre, at kjød og blod kan ikke arve Guds rike, heller ikke arver forgjengelighet uforgjengelighet.

Ето, казвам ви една тайна: не всички ще починем, но всички ще се изменим

Se, jeg sier eder en hemmelighet: Vi skal ikke alle hensove, men vi skal alle forvandles,

в един миг, в мигване на око, при последната тръба; защото тръбата ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.

i et nu, i et øieblikk, ved den siste basun. For basunen skal lyde, og de døde skal opstå uforgjengelige, og vi skal forvandles.

Защото това тленното трябва да се облече в нетление и това смъртното — да се облече в безсмъртие.

For dette forgjengelige skal bli iklædd uforgjengelighet, og dette dødelige bli iklædd udødelighet.

А когато това тленното се облече в нетление и това смъртното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне написаното слово: "Погълната беше смъртта победоносно."

Og når dette forgjengelige er iklædd uforgjengelighet, og dette dødelige er iklædd udødelighet, da opfylles det ord som er skrevet: Døden er opslukt til seier.

"О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?"

Død, hvor er din brodd? Død, hvor er din seier?

Но жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът;

Men dødens brodd er synden, og syndens kraft er loven;

но благодарение да бъде на Бога, който ни дава победата чрез нашия Господ Иисус Христос!

men Gud være takk, som gir oss seier ved vår Herre Jesus Kristus!

Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилствайте винаги в Господното дело, като знаете, че в Господа вашият труд не е напразен.

Derfor, mine elskede brødre, vær faste, urokkelige, alltid rike i Herrens gjerning, da I vet at eders arbeide ikke er unyttig i Herren!