Ecclesiastes 2

Казах аз в сърцето си: Ела сега, ще те изпитам с веселие; затова, наслаждавай се на добро! И ето, и това беше суета.

Hoy izaho anakampo: Aoka mba hizahako toetra amin'ny hafaliana ianao, ka dia mifalia amin'ny fahitana ny fahafinaretana; kanjo, indro, zava-poana koa izany.

Казах за смеха: Лудост е! — и за веселието: Какво постига то?

Hoy izaho, miantso ny fihomehezana: Fahadalana, ary ny fifaliana hoe: Mahefa inona?

Реших в сърцето си да веселя плътта си с вино, докато сърцето ми ме водеше в мъдрост, и да удържа безумието, докато видя кое е доброто за човешките синове да го вършат под небето през всичките дни на живота си.

Nisaina tato am-poko hamalifaly ny nofoko tamin'ny divay aho (ny foko anefa mbola hitondra azy amin'ny fahendrena ihany) ary hitana ny fahadalana, mandra-pahitako izay tsara ho an'ny zanak'olombelona ka tokony hataony atỳ ambanin'ny lanitra amin'ny andro vitsy iainany.

Извърших големи дела: построих си къщи, насадих си лозя,

Nanao asa lehibe ho ahy aho, nanao trano, nanao tanim-boaloboka,

направих си градини и паркове, и насадих в тях всякакви плодни дървета.

nanao tanimboly sy saha aho ka namboly hazo fihinam-boa samy hafa karazana tao;

Направих си водоеми, от които да поливам растящата гора от дървета.

nanao kamory aho handemana ny ala be zana-kazo;

Купих слуги и слугини, и имах слуги, родени в дома ми. Имах и стада от едър и дребен добитък, повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим.

nahazo ankizilahy sy ankizivavy aho sady nanana ompikely; ary nanana fananana be aho, dia omby sy ondry aman'osy mihoatra noho izay rehetra talohako teto Jerosalema.

Събрах си и сребро, и злато, и съкровища на царе и страни. Събрах си също певци и певици, и насладите на човешките синове — всякакви изобилни великолепия.

Nihary volafotsy sy volamena koa aho ary fanaka tsara fananan'ny mpanjaka sy izay avy amin'ny tany samy hafa; ary nahazo mpihiralahy sy mpihiravavy aho mbamin'izay mahafinaritra ny zanak'olombelona, dia vady sy vaditsindrano betsaka.

Така станах велик и превъзходен повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим. Също и мъдростта ми ми остана.

Dia efa nisandratra mihoatra noho izay rehetra talohako teto Jerosalema aho; ary ny fahendreko anefa dia mbola tato amiko ihany.

И от всичко, което очите ми пожелаха, не им отказах нищо. Не възпрях сърцето си от никакво удоволствие, защото сърцето ми се радваше заради целия ми труд и това беше наградата ми за целия ми труд.

Ary na inona na inona nirin'ny masoko dia tsy nisy narovako taminy; tsy nisakana ny foko tamin'izay mety ho fifaliana aho; fa nahazo hafaliana avy tamin'ny fisasarako rehetra ny foko; ary izany no anjarako avy tamin'ny fisasarako rehetra.

И разгледах всичките си дела, които ръцете ми бяха извършили, и труда, в който работейки се трудих, и ето, всичко беше суета и гонене на вятър, и нямаше полза под слънцето.

Kanefa nitodika aho nandinika ny asa rehetra nataon'ny tanako sy ny fisasarana izay nisasarako, ka, indreo, zava-poana sy misambo-drivotra foana izany rehetra izany, fa tsy nisy nahasoa tatỳ ambanin'ny masoandro.

Тогава се обърнах да разгледам мъдростта и лудостта, и безумието, защото какво ще направи човек, който идва след царя? — Това, което е вече направено.

Ary nitodika aho hijery ny fahendrena sy ny fahaverezan-tsaina ary ny fahadalana; fa inona no hataon'ny olona izay handimby ny mpanjaka? Izay efa natao hatramin'ny ela ihany.

Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, както светлината превъзхожда тъмнината.

Dia hitako fa ny fahendrena dia tsara noho ny fahadalana, toy ny fahatsaran'ny mazava noho ny maizina.

Очите на мъдрия са в главата му, а безумният ходи в тъмнина. Но познах също, че една участ ги постига всичките.

Ny mason'ny hendry dia eo an-dohany; fa ny adala kosa mandeha amin'ny maizina; nefa hitako fa mitovy ihany ny manjo azy roa tonta.

Тогава казах в сърцето си: Каквато е участта на безумния, това ще постигне и мен. Защо тогава станах аз толкова мъдър? Затова казах в сърцето си, че и това е суета.

Dia hoy izaho anakampo: Mitovy amin'ny manjo ny adala ihany ny manjo ahy, koa nahoana ary no nanan-tombom-pahendrena aho? Dia hoy izaho anakampo: zava-poana koa izany.

Защото няма вечно спомен нито за мъдрия, нито за безумния, защото в идещите дни всичко ще бъде вече забравено. И как умира мъдрият? — Като безумния!

Fa samy tsy misy fahatsiarovana mandrakizay na ny hendry na ny adala; fa amin'ny andro ho avy dia samy ho hadino ela izy. Indrisy! samy ho faty na ny adala na ny hendry.

Затова аз намразих живота, защото тежко ми се видя делото, което се върши под слънцето; понеже всичко е суета и гонене на вятър.

Dia efa halako ny aina, satria nataoko ho ratsy ny asa atao atỳ ambanin'ny masoandro; fa zava-poana sy misambo-drivotra foana izy rehetra.

И аз намразих целия си труд, в който се бях трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който идва след мен.

Eny, efa halako ny fisasarako rehetra izay nisasarako tatỳ ambanin'ny masoandro, fa havelako ho an'ny olona izay handimby ahy izany,

И кой знае дали той ще бъде мъдър или безумен? Но пак той ще владее над плода на целия ми труд, в който се трудих и в който се показах мъдър под слънцето. И това е суета.

ary iza no mahalala na ho hendry na ho adala izy? Nefa izy no ho tompon'izay rehetra nisasarako sy nataoko tamin'ny fahendreko tatỳ ambanin'ny masoandro. Zava-poana koa izany.

Затова се обърнах и се отчаях от целия труд, в който съм се трудил под слънцето.

Dia nitodika aho hampamoy ny foko amin'ny fahakiviana ny amin'ny fisasarana rehetra izay nisasarako tatỳ ambanin'ny masoandro.

Защото има човек, чийто труд е бил с мъдрост, знание и умение, но го оставя за дял на друг, който не се е трудил за него. И това е суета и голямо зло.

Fa misy olona izay misasatra amin'ny fahendrena sy ny fahalalana ary ny fahaizana, nefa ny olona izay tsy nisasatra tamin'izany akory no tsy maintsy hamelany azy ho lovany. Zava-poana sy faharatsiana lehibe koa izany.

Защото каква полза за човека от целия му труд и от усилията на сърцето му, с които се труди под слънцето?

Fa inona no azon'ny olona amin'ny fisasarany rehetra sy amin'ny fikatsahan'ny fony, izay nisasarany tatỳ ambanin'ny masoandro?

Понеже всичките му дни са страдание и трудът му е скръб; дори и нощем сърцето му не почива. И това е суета.

Fa ny androny rehetra dia fanaintainana avokoa, ary ny fisasarany dia fahasorisorena; eny, na dia amin'ny alina aza dia tsy manam-pitsaharana ny fony. Zava-poana koa izany.

Няма нищо по-добро за човека, освен да яде и да пие, и да оставя душата си да вижда доброто от труда му. И това видях, че е от Божията ръка.

Tsy misy mahasoa ny olona mihoatra noho ny mihinana sy misotro ary ny mampahafinaritra ny tenany amin'ny fisasarany. Izany koa aza dia efa hitako fa avy amin'ny tànan'Andriamanitra

Защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Мен — Бог?

(fa iza no mahalany, ary iza no mahazo manaram-po mihoatra noho izaho?).

Понеже на човека, който е угоден пред Него, Бог дава мъдрост и знание, и радост, а на грешника дава да се труди, да събира и да трупа, за да даде на угодния пред Бога. И това е суета и гонене на вятър.

Fa ny olona izay ankasitrahan'Andriamanitra dia omeny fahendrena sy fahalalana ary fifaliana; fa ny mpanota kosa ampiasainy hanangona sy hamory, mba hisy homeny izay ankasitrahan'Andriamanitra. Zava-poana sy misambo-drivotra foana koa izany.