Romans 9

Казвам истината в Христос, не лъжа, и съвестта ми свидетелства с мен в Светия Дух,

I say the truth in Christ, I lie not, my conscience also bearing me witness in the Holy Ghost,

че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

That I have great heaviness and continual sorrow in my heart.

Защото аз самият бих желал да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът;

For I could wish that myself were accursed from Christ for my brethren, my kinsmen according to the flesh:

които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията;

Who are Israelites; to whom pertaineth the adoption, and the glory, and the covenants, and the giving of the law, and the service of God, and the promises;

чиито са и отците и от които по плът се роди Христос, който е над всички, Бог, благословен до века. Амин.

Whose are the fathers, and of whom as concerning the flesh Christ came, who is over all, God blessed for ever. Amen.

Обаче не е така, като че Божието слово се е провалило; защото не всички, които са от Израил, са Израил,

Not as though the word of God hath taken none effect. For they are not all Israel, which are of Israel:

нито всички са деца, понеже са Авраамово потомство, а ?по Исаак ще се нарече твоето потомство.“

Neither, because they are the seed of Abraham, are they all children: but, In Isaac shall thy seed be called.

Значи не децата, родени по плът, са Божии деца, а децата, родени според обещанието, се считат за потомство.

That is, They which are the children of the flesh, these are not the children of God: but the children of the promise are counted for the seed.

Защото това е думата на обещанието: ?Ще дойда по това време и Сара ще има син.“

For this is the word of promise, At this time will I come, and Sara shall have a son.

И не само това, но когато и Ревека зачена от един – от нашия отец Исаак,

And not only this; but when Rebecca also had conceived by one, even by our father Isaac;

макар че близнаците още не бяха родени и още не бяха сторили нищо добро или зло, но за да почива Божието по избор намерение не на дела, а на Онзи, който призовава,

(For the children being not yet born, neither having done any good or evil, that the purpose of God according to election might stand, not of works, but of him that calleth;)

й се каза: ?По-големият ще слугува на по-малкия“;

It was said unto her, The elder shall serve the younger.

както е писано: ?Яков възлюбих, а Исав намразих.“

As it is written, Jacob have I loved, but Esau have I hated.

Какво да кажем тогава? Има ли неправда у Бога? Да не бъде!

What shall we say then? Is there unrighteousness with God? God forbid.

Защото Той казва на Мойсей: ?Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.“

For he saith to Moses, I will have mercy on whom I will have mercy, and I will have compassion on whom I will have compassion.

И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от Бога, който показва милост.

So then it is not of him that willeth, nor of him that runneth, but of God that sheweth mercy.

Защото Писанието казва на фараона: ?Именно затова те издигнах, за да покажа в теб силата Си и да се възвести Името Ми по целия свят.“

For the scripture saith unto Pharaoh, Even for this same purpose have I raised thee up, that I might shew my power in thee, and that my name might be declared throughout all the earth.

И така, към когото иска, Той показва милост и когото иска, закоравява.

Therefore hath he mercy on whom he will have mercy, and whom he will he hardeneth.

Тогава ти ще кажеш: А защо още обвинява? Защото кой е устоял на волята Му?

Thou wilt say then unto me, Why doth he yet find fault? For who hath resisted his will?

Но, о, човече, кой си ти, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо си ме направил така?

Nay but, O man, who art thou that repliest against God? Shall the thing formed say to him that formed it, Why hast thou made me thus?

Или грънчарят няма ли власт над глината, от една и съща буца да направи един съд за почтена употреба, а друг – за непочтена употреба?

Hath not the potter power over the clay, of the same lump to make one vessel unto honour, and another unto dishonour?

Но какво от това, ако Бог, искайки да покаже гнева Си и да изяви силата Си, е търпял с голямо дълготърпение съдовете на гнева, приготвени за погибел,

What if God, willing to shew his wrath, and to make his power known, endured with much longsuffering the vessels of wrath fitted to destruction:

и това е, за да изяви богатството на Своята слава върху съдовете на милостта, които Той е приготвил отпреди за слава –

And that he might make known the riches of his glory on the vessels of mercy, which he had afore prepared unto glory,

нас, които призова не само измежду юдеите, а и измежду езичниците?

Even us, whom he hath called, not of the Jews only, but also of the Gentiles?

Както казва и в Осия: ?Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – тази, която не беше възлюбена“;

As he saith also in Osee, I will call them my people, which were not my people; and her beloved, which was not beloved.

?И на същото място, където им се каза: Не сте Мой народ; там ще се нарекат синове на живия Бог.“

And it shall come to pass, that in the place where it was said unto them, Ye are not my people; there shall they be called the children of the living God.

А Исая вика за Израил: ?Ако и да е броят на израилтяните като морски пясък, само остатък от тях ще се спаси;

Esaias also crieth concerning Israel, Though the number of the children of Israel be as the sand of the sea, a remnant shall be saved:

защото Господ ще изпълни на земята казаното (по правда) от Него, като го извърши и завърши бързо.“

For he will finish the work, and cut it short in righteousness: because a short work will the Lord make upon the earth.

И както Исая е казал по-преди: ?Ако Господ на Войнствата не ни беше оставил потомство, като Содом бихме станали и на Гомора бихме се оприличили.“

And as Esaias said before, Except the Lord of Sabaoth had left us a seed, we had been as Sodoma, and been made like unto Gomorrha.

Какво да кажем тогава? Това, че народи, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра;

What shall we say then? That the Gentiles, which followed not after righteousness, have attained to righteousness, even the righteousness which is of faith.

а Израил, който търсеше закона на правдата, не стигна до закона.

But Israel, which followed after the law of righteousness, hath not attained to the law of righteousness.

Защо? Защото не го търсиха чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха в камъка за препъване,

Wherefore? Because they sought it not by faith, but as it were by the works of the law. For they stumbled at that stumblingstone;

както е писано: ?Ето, полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън; и който вярва в Него, няма да се посрами.“

As it is written, Behold, I lay in Sion a stumblingstone and rock of offence: and whosoever believeth on him shall not be ashamed.