Romans 2

Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, който съдиш, защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.

Therefore thou art inexcusable, O man, whosoever thou art that judgest: for wherein thou judgest another, thou condemnest thyself; for thou that judgest doest the same things.

А знаем, че Божият съд е според истината върху тези, които вършат такива работи.

But we are sure that the judgment of God is according to truth against them which commit such things.

И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш Божия съд, като вършиш и ти същото?

And thinkest thou this, O man, that judgest them which do such things, and doest the same, that thou shalt escape the judgment of God?

Или презираш богатството на Неговата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост те води към покаяние?

Or despisest thou the riches of his goodness and forbearance and longsuffering; not knowing that the goodness of God leadeth thee to repentance?

Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие справедливият съд на Бога,

But after thy hardness and impenitent heart treasurest up unto thyself wrath against the day of wrath and revelation of the righteous judgment of God;

който ще отплати на всекиго според делата му:

Who will render to every man according to his deeds:

вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

To them who by patient continuance in well doing seek for glory and honour and immortality, eternal life:

и гняв и негодувание на онези, които са себелюбиви и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

But unto them that are contentious, and do not obey the truth, but obey unrighteousness, indignation and wrath,

скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло – първо на юдеина, после и на гърка;

Tribulation and anguish, upon every soul of man that doeth evil, of the Jew first, and also of the Gentile;

а слава и почест, и мир на всеки, който върши добро – първо на юдеина, после и на гърка.

But glory, honour, and peace, to every man that worketh good, to the Jew first, and also to the Gentile:

Понеже Бог не гледа на лице.

For there is no respect of persons with God.

Защото тези, които са съгрешили без закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закона, чрез закона и ще бъдат съдени –

For as many as have sinned without law shall also perish without law: and as many as have sinned in the law shall be judged by the law;

защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани;

(For not the hearers of the law are just before God, but the doers of the law shall be justified.

понеже, когато езичниците, които нямат закона, по природа вършат това, което се изисква от закона, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

For when the Gentiles, which have not the law, do by nature the things contained in the law, these, having not the law, are a law unto themselves:

те доказват, че действието на закона е написано на сърцата им, за което свидетелства и тяхната съвест, а мислите им една друга се обвиняват или извиняват –

Which shew the work of the law written in their hearts, their conscience also bearing witness, and their thoughts the mean while accusing or else excusing one another;)

в деня, когато Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото на хората според моето благовестие.

In the day when God shall judge the secrets of men by Jesus Christ according to my gospel.

Ето, ти се наричаш юдеин и се облягаш на закона, и се хвалиш с Бога,

Behold, thou art called a Jew, and restest in the law, and makest thy boast of God,

и знаеш волята Му, и изпитваш мненията, понеже си обучен в закона,

And knowest his will, and approvest the things that are more excellent, being instructed out of the law;

и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на онези, които са в тъмнина,

And art confident that thou thyself art a guide of the blind, a light of them which are in darkness,

наставник на неразумните, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на познанието и на истината.

An instructor of the foolish, a teacher of babes, which hast the form of knowledge and of the truth in the law.

Тогава ти, който учиш другиго, себе си не учиш ли? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

Thou therefore which teachest another, teachest thou not thyself? thou that preachest a man should not steal, dost thou steal?

Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли?

Thou that sayest a man should not commit adultery, dost thou commit adultery? thou that abhorrest idols, dost thou commit sacrilege?

Ти, който се хвалиш със закона, позориш ли Бога, като нарушаваш закона?

Thou that makest thy boast of the law, through breaking the law dishonourest thou God?

Защото ?заради вас се хули Божието Име между езичниците“, както е писано.

For the name of God is blasphemed among the Gentiles through you, as it is written.

Понеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона, но ако си нарушител на закона, твоето обрязване става необрязване.

For circumcision verily profiteth, if thou keep the law: but if thou be a breaker of the law, thy circumcision is made uncircumcision.

И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се счете за обрязване?

Therefore if the uncircumcision keep the righteousness of the law, shall not his uncircumcision be counted for circumcision?

И онзи, който е в природното си състояние необрязан, но изпълнява закона, няма ли да осъди теб, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?

And shall not uncircumcision which is by nature, if it fulfil the law, judge thee, who by the letter and circumcision dost transgress the law?

Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно, на плътта;

For he is not a Jew, which is one outwardly; neither is that circumcision, which is outward in the flesh:

а юдеин е този, който е вътрешно такъв, и обрязване е това, което е на сърцето, в Духа, а не в буквата, чиято похвала не е от хората, а от Бога.

But he is a Jew, which is one inwardly; and circumcision is that of the heart, in the spirit, and not in the letter; whose praise is not of men, but of God.