Psalms 77

(По слав. 76) За първия певец. За Едутун. Псалм на Асаф. Гласът ми се издига към Бога и викам; гласът ми се издига към Бога и Той ще ме чуе.

I cried unto God with my voice, even unto God with my voice; and he gave ear unto me.

В деня на нещастието си потърсих Господа; нощем ръката ми беше протегната, без да отпадне, душата ми отказваше да се утеши.

In the day of my trouble I sought the Lord: my sore ran in the night, and ceased not: my soul refused to be comforted.

Спомнях си за Бога и въздишах, размислях и духът ми отпадаше. (Села.)

I remembered God, and was troubled: I complained, and my spirit was overwhelmed. Selah.

Ти държа отворени клепачите на очите ми, смутих се и не мога да продумам.

Thou holdest mine eyes waking: I am so troubled that I cannot speak.

Размислих за дните на древността, за годините на старите времена.

I have considered the days of old, the years of ancient times.

Спомням си песента си в нощта, размислям в сърцето си и духът ми изследва.

I call to remembrance my song in the night: I commune with mine own heart: and my spirit made diligent search.

Господ до века ли ще отхвърля и няма вече да покаже благоволение?

Will the Lord cast off for ever? and will he be favourable no more?

Милостта Му престанала ли е навеки? Престанало ли е словото Му от поколение в поколение?

Is his mercy clean gone for ever? doth his promise fail for evermore?

Забравил ли е Бог да бъде милостив? Затворил ли е в гнева Си благите Си милости? (Села.)

Hath God forgotten to be gracious? hath he in anger shut up his tender mercies? Selah.

Тогава казах: Това е мъката ми — да мисля, че десницата на Всевишния се е изменила.

And I said, This is my infirmity: but I will remember the years of the right hand of the most High.

Ще си спомня делата на ГОСПОДА; да, ще си спомня Твоите чудеса от древността.

I will remember the works of the LORD: surely I will remember thy wonders of old.

Ще размишлявам и за цялото Ти дело и ще разсъждавам за делата Ти.

I will meditate also of all thy work, and talk of thy doings.

Боже, Твоят път е в святост. Кой бог е велик като нашия Бог?

Thy way, O God, is in the sanctuary: who is so great a God as our God?

Ти си Бог, който върши чудеса; изявил си силата Си между народите.

Thou art the God that doest wonders: thou hast declared thy strength among the people.

Изкупил си народа Си с издигната ръка, синовете на Яков и Йосиф. (Села.)

Thou hast with thine arm redeemed thy people, the sons of Jacob and Joseph. Selah.

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и потръпнаха, и бездните се разтрепериха.

The waters saw thee, O God, the waters saw thee; they were afraid: the depths also were troubled.

Облаците изляха вода, небосводът издаде глас и стрелите Ти профучаха наоколо.

The clouds poured out water: the skies sent out a sound: thine arrows also went abroad.

Гласът на Твоя гръм бе във вихрушката, светкавиците осветиха света, земята се разтрепери и се разклати.

The voice of thy thunder was in the heaven: the lightnings lightened the world: the earth trembled and shook.

Пътят Ти е в морето и пътеките Ти — в големи води, и следите Ти не се познават.

Thy way is in the sea, and thy path in the great waters, and thy footsteps are not known.

Водил си Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон.

Thou leddest thy people like a flock by the hand of Moses and Aaron.