Psalms 102

(По слав. 101) Молитва на скърбящия, когато е съкрушен и излива жалбата си пред ГОСПОДА. ГОСПОДИ, послушай молитвата ми и викането ми нека дойде до Теб!

Hear my prayer, O LORD, and let my cry come unto thee.

Не скривай лицето Си от мен в деня на бедствието ми, приклони към мен ухото Си! В деня, когато Те призовавам, бързо ми отговори,

Hide not thy face from me in the day when I am in trouble; incline thine ear unto me: in the day when I call answer me speedily.

защото дните ми изчезват като дим и костите ми са нажежени като огън.

For my days are consumed like smoke, and my bones are burned as an hearth.

Сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, така че забравям да ям хляба си.

My heart is smitten, and withered like grass; so that I forget to eat my bread.

Поради гласа на стенанието ми костите ми прилепват към кожата ми.

By reason of the voice of my groaning my bones cleave to my skin.

Заприличал съм на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини.

I am like a pelican of the wilderness: I am like an owl of the desert.

Лежа буден и съм като самотно врабче на покрива.

I watch, and am as a sparrow alone upon the house top.

Враговете ми цял ден ми се присмиват; онези, които свирепеят против мен, кълнат в името ми.

Mine enemies reproach me all the day; and they that are mad against me are sworn against me.

Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи,

For I have eaten ashes like bread, and mingled my drink with weeping,

заради Твоя гняв и Твоето негодувание — защото си ме вдигнал и долу си ме хвърлил.

Because of thine indignation and thy wrath: for thou hast lifted me up, and cast me down.

Дните ми са като удължена сянка и аз като трева изсъхвам.

My days are like a shadow that declineth; and I am withered like grass.

Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш вечно и споменът Ти — през всички поколения.

But thou, O LORD, shalt endure for ever; and thy remembrance unto all generations.

Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион, защото е време да му окажеш милост, защото определеното време дойде.

Thou shalt arise, and have mercy upon Zion: for the time to favour her, yea, the set time, is come.

Защото слугите Ти милеят за камъните му и жалеят за развалините му.

For thy servants take pleasure in her stones, and favour the dust thereof.

Така народите ще се боят от Името на ГОСПОДА и всичките земни царе — от славата Ти.

So the heathen shall fear the name of the LORD, and all the kings of the earth thy glory.

Защото ГОСПОД ще съгради Сион и ще се яви в славата Си,

When the LORD shall build up Zion, he shall appear in his glory.

ще се обърне към молитвата на оставените и няма да презре молитвата им.

He will regard the prayer of the destitute, and not despise their prayer.

Това ще се запише за бъдещото поколение и народ, който ще се създаде, ще хвали ГОСПОДА.

This shall be written for the generation to come: and the people which shall be created shall praise the LORD.

Защото Той надникна от височината на Своето светилище, от небето ГОСПОД погледна към земята,

For he hath looked down from the height of his sanctuary; from heaven did the LORD behold the earth;

за да чуе стенанието на затворника, да освободи обречените на смърт,

To hear the groaning of the prisoner; to loose those that are appointed to death;

за да провъзгласяват Името на ГОСПОДА в Сион и хвалата Му в Ерусалим,

To declare the name of the LORD in Zion, and his praise in Jerusalem;

когато се съберат заедно народите и царствата, за да служат на ГОСПОДА.

When the people are gathered together, and the kingdoms, to serve the LORD.

Той отслаби силата ми в пътя, съкрати дните ми.

He weakened my strength in the way; he shortened my days.

Аз казах: Боже мой, не ме вземай в половината на дните ми! Твоите години са през всички поколения.

I said, O my God, take me not away in the midst of my days: thy years are throughout all generations.

От древността Ти си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата.

Of old hast thou laid the foundation of the earth: and the heavens are the work of thy hands.

Те ще погинат, но Ти пребъдваш; те всички ще овехтеят като дреха, като одежда ще ги смениш и ще бъдат изменени.

They shall perish, but thou shalt endure: yea, all of them shall wax old like a garment; as a vesture shalt thou change them, and they shall be changed:

Но Ти си същият и Твоите години няма да свършат.

But thou art the same, and thy years shall have no end.

Синовете на слугите Ти ще останат и потомството им ще се утвърди пред Теб.

The children of thy servants shall continue, and their seed shall be established before thee.