Psalms 125

(По слав. 124) Песен на изкачванията. Които се уповават на ГОСПОДА, са като хълма Сион, който няма да се поклати, а стои до века.

Canto dei pellegrinaggi. Quelli che confidano nell’Eterno sono come il monte di Sion, che non può essere smosso, ma dimora in perpetuo.

Както планините обграждат Ерусалим, така ГОСПОД обгражда народа Си отсега и до века,

Gerusalemme è circondata dai monti; e così l’Eterno circonda il suo popolo, da ora in perpetuo.

защото скиптърът на безбожието няма да почива върху дела на праведните, за да не протегнат праведните ръце към беззаконието.

Poiché lo scettro dell’empietà non sempre rimarrà sulla eredità dei giusti, onde i giusti non mettan mano all’iniquità.

Стори добро, ГОСПОДИ, на добрите и на онези, които са прави в сърцата си.

O Eterno, fa’ del bene a quelli che son buoni, e a quelli che son retti nel loro cuore.

А онези, които се отклоняват в кривите си пътища, ГОСПОД ще ги отведе заедно с онези, които вършат беззаконие. Мир на Израил!

Ma quanto a quelli che deviano per le loro vie tortuose, l’Eterno li farà andare con gli operatori d’iniquità. Pace sia sopra Israele.