Psalms 104

(По слав. 103) Благославяй ГОСПОДА, душо моя! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък.

Anima mia, benedici l’Eterno! O Eterno, mio Dio, tu sei sommamente grande; sei vestito di splendore e di maestà.

Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса,

Egli s’ammanta di luce come d’una veste; distende i cieli come un padiglione;

който гради превъзвишените Си заселища във водите, който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра,

egli costruisce le sue alte stanze nelle acque; fa delle nuvole il suo carro, s’avanza sulle ali del vento;

който прави ангелите Си ветрове и служителите Си — пламтящ огън.

fa dei venti i suoi messaggeri, delle fiamme di fuoco i suoi ministri.

Той е основал земята на основите й, тя няма да се поклати до века.

Egli ha fondato la terra sulle sue basi; non sarà smossa mai in perpetuo.

Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините.

Tu l’avevi coperta dell’abisso come d’una veste, le acque s’erano fermate sui monti.

При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.

Alla tua minaccia esse si ritirarono, alla voce del tuo tuono fuggirono spaventate.

Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях.

Le montagne sorsero, le valli s’abbassarono nel luogo che tu avevi stabilito per loro.

Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята.

Tu hai posto alle acque un limite che non trapasseranno; esse non torneranno a coprire la terra.

Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините.

Egli manda fonti nelle valli, ed esse scorrono fra le montagne;

Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си.

abbeverano tutte le bestie della campagna, gli asini selvatici vi si dissetano.

При тях обитават небесните птици и пеят между клоните.

Presso a quelle si riparano gli uccelli del cielo; di mezzo alle fronde fanno udir la loro voce.

Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти.

Egli adacqua i monti dall’alto delle sue stanze, la terra è saziata col frutto delle tue opere.

Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева — за служба на човека, за да изважда храна от земята,

Egli fa germogliar l’erba per il bestiame e le piante per il servizio dell’uomo, facendo uscir dalla terra il nutrimento,

и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека.

e il vino che rallegra il cuor dell’uomo, e l’olio che gli fa risplender la faccia, e il pane che sostenta il cuore dei mortali.

Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил,

Gli alberi dell’Eterno sono saziati, i cedri del Libano, ch’egli ha piantati.

където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите.

Gli uccelli vi fanno i loro nidi; la cicogna fa dei cipressi la sua dimora;

Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки.

le alte montagne son per i camosci, le rocce sono il rifugio de’ conigli.

Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си.

Egli ha fatto la luna per le stagioni; il sole conosce il suo tramonto.

Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове.

Tu mandi le tenebre e vien la notte, nella quale tutte le bestie delle foreste si mettono in moto.

Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога.

I leoncelli ruggono dietro la preda e chiedono il loro pasto a Dio.

Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си.

Si leva il sole, esse si ritirano e vanno a giacere nei loro covi.

Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта.

L’uomo esce all’opera sua e al suo lavoro fino alla sera.

ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения.

Quanto son numerose le tue opere, o Eterno! Tu le hai fatte tutte con sapienza; la terra è piena delle tue ricchezze.

Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества — малки и големи.

Ecco il mare, grande ed ampio, dove si muovon creature senza numero, animali piccoli e grandi.

Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него.

Là vogano le navi e quel leviatan che hai creato per scherzare in esso.

Всички тези чакат Теб — да им дадеш храната им на времето й.

Tutti quanti sperano in te che tu dia loro il lor cibo a suo tempo.

Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро.

Tu lo dài loro ed essi lo raccolgono; tu apri la mano ed essi son saziati di beni.

Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си.

Tu nascondi la tua faccia, essi sono smarriti; tu ritiri il loro fiato, ed essi muoiono e tornano nella loro polvere.

Изпращаш Духа Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята.

Tu mandi il tuo spirito, essi sono creati, e tu rinnovi la faccia della terra.

Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си!

Duri in perpetuo la gloria dell’Eterno, si rallegri l’Eterno nelle opere sue!

Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят.

Egli riguarda la terra, ed essa trema; egli tocca i monti, ed essi fumano.

Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам.

Io canterò all’Eterno finché io viva; salmeggerò al mio Dio finché io esista.

Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА!

Possa la mia meditazione essergli gradita! Io mi rallegrerò nell’Eterno.

Нека изчезнат грешните на земята и безбожните да ги няма вече. Благославяй ГОСПОДА, душо моя! Алилуя!

Spariscano i peccatori dalla terra, e gli empi non siano più! Anima mia, benedici l’Eterno. Alleluia.