Proverbs 5

Сине мой, внимавай в мъдростта ми, приклони ухото си към разума ми,

Figliuol mio, sta’ attento alla mia sapienza, inclina l’orecchio alla mia intelligenza,

за да запазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.

affinché tu conservi l’accorgimento, e le tue labbra ritengano la scienza.

Защото от устните на чуждата жена капе мед и говорът й е по-мек от маслинено масло,

Poiché le labbra dell’adultera stillano miele, e la sua bocca è più morbida dell’olio;

но последствията й са горчиви като пелин, остри като двуостър меч.

ma la fine cui mena è amara come l’assenzio, è acuta come una spada a due tagli.

Краката й слизат в смъртта, стъпките й водят към Шеол.

I suoi piedi scendono alla morte, i suoi passi fan capo al soggiorno dei defunti.

За да не разсъдиш за пътя на живота, пътищата й са непостоянни, и ти не ги знаеш.

Lungi dal prendere il sentiero della vita, le sue vie sono erranti, e non sa dove va.

И така, синове, слушайте ме и не отстъпвайте от думите на устата ми.

Or dunque, figliuoli, ascoltatemi, e non vi dipartite dalle parole della mia bocca.

Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата й,

Tieni lontana da lei la tua via, e non t’accostare alla porta della sua casa,

за да не дадеш честта си на други и годините си на жестокия;

per non dare ad altri il fiore della tua gioventù, e i tuoi anni al tiranno crudele;

да не се наситят чужди с имота ти и трудовете ти да отидат в дома на чужденец;

perché degli stranieri non si sazino de’ tuoi beni, e le tue fatiche non vadano in casa d’altri;

а ти да стенеш в края си, когато плътта ти и тялото ти излинеят,

perché tu non abbia a gemere quando verrà la tua fine, quando la tua carne e il tuo corpo saran consumati,

и да казваш: Как намразих поучението и сърцето ми презря изобличението,

e tu non dica: "Come ho fatto a odiare la correzione, come ha potuto il cuor mio sprezzare la riprensione?

и не послушах гласа на учителите си и не приклоних ухото си към наставниците си!

come ho fatto a non ascoltare la voce di chi m’ammaestrava, e a non porger l’orecchio a chi m’insegnava?

Без малко щях да изпадна във всяко зло сред събранието и обществото.

poco mancò che non mi trovassi immerso in ogni male, in mezzo al popolo ed all’assemblea".

Пий вода от своята си щерна и която извира от твоя си кладенец.

Bevi l’acqua della tua cisterna, l’acqua viva del tuo pozzo

Навън ще се изливат изворите ти, водните потоци — по улиците.

Le tue fonti debbon esse spargersi al di fuori? e i tuoi rivi debbon essi scorrer per le strade?

Нека бъдат само твои, а не и на чужди заедно с теб.

Siano per te solo, e non per degli stranieri con te.

Да бъде благословен твоят извор и весели се с жената на младостта си —

Sia benedetta la tua fonte, e vivi lieto con la sposa della tua gioventù.

любяща кошута и изящна сърна — нека нейните гърди те опиват по всяко време и винаги се възхищавай от нейната любов.

Cerva d’amore, cavriola di grazia, le sue carezze t’inebrino in ogni tempo, e sii del continuo rapito nell’affetto suo.

И защо, сине мой, да се възхищаваш от чужда и да прегръщаш обятията на чужда?

E perché, figliuol mio, t’invaghiresti d’un’estranea, e abbracceresti il seno della donna altrui?

Защото пътищата на човека са пред очите на ГОСПОДА и Той измерва всичките му пътеки.

Ché le vie dell’uomo stan davanti agli occhi dell’Eterno, il quale osserva tutti i sentieri di lui.

Безбожният ще бъде уловен от своите си беззакония и ще бъде държан с въжетата на своя грях.

L’empio sarà preso nelle proprie iniquità, e tenuto stretto dalle funi del suo peccato.

Той ще умре от липса на поука и в голямото си безумие ще се заблуди.

Egli morrà per mancanza di correzione, andrà vacillando per la grandezza della sua follia.