Proverbs 17

По-добре сух залък и спокойствие с него отколкото къща, пълна с пиршества, и кавга.

E’ meglio un tozzo di pan secco con la pace, che una casa piena di carni con la discordia.

Мъдър слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята.

Il servo sagace dominerà sul figlio che fa onta, e avrà parte all’eredità insieme coi fratelli.

Топилнята е за среброто и пещта за златото, но ГОСПОД изпитва сърцата.

La coppella è per l’argento e il fornello per l’oro, ma chi prova i cuori è l’Eterno.

Злодеят слуша устните на греха и лъжецът дава ухо на езика на погибелта.

Il malvagio dà ascolto alle labbra inique, e il bugiardo dà retta alla cattiva lingua.

Който се присмива на сиромаха, безчести Създателя му и който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан.

Chi beffa il povero oltraggia Colui che l’ha fatto; chi si rallegra dell’altrui sventura non rimarrà impunito.

Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи.

I figliuoli de’ figliuoli son la corona de’ vecchi, e i padri son la gloria dei loro figliuoli.

Превъзходната реч не подхожда на безумен, много по-малко — лъжливи устни на началник.

Un parlar solenne non s’addice all’uomo da nulla; quanto meno s’addicono ad un principe labbra bugiarde!

Подаръкът е като безценен камък в очите на притежателя си, накъдето и да се обърне, успява.

Il regalo è una pietra preziosa agli occhi di chi lo possiede; dovunque si volga, egli riesce.

Който покрива престъпление, се стреми към любов, а който разказва за работата, разделя най-близки приятели.

Chi copre i falli si procura amore, ma chi sempre vi torna su, disunisce gli amici migliori.

Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича — на безумния.

Un rimprovero fa più impressione all’uomo intelligente, che cento percosse allo stolto.

Злият човек търси само разпри, затова жесток пратеник ще бъде изпратен против него.

Il malvagio non cerca che ribellione, ma un messaggero crudele gli sarà mandato contro.

По-добре да срещне човека мечка лишена от малките си, отколкото безумен в глупостта му.

Meglio imbattersi in un’orsa derubata dei suoi piccini, che in un insensato nella sua follia.

Който възвръща зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му.

Il male non si dipartirà dalla casa di chi rende il male per il bene.

Започването на кавга е като отприщване на вода, затова остави караницата, преди да се е разпалила.

Cominciare una contesa è dar la stura all’acqua; perciò ritirati prima che la lite s’inasprisca.

Който оправдава безбожния и който осъжда праведния — и двамата са мерзост за ГОСПОДА.

Chi assolve il reo e chi condanna il giusto sono ambedue in abominio all’Eterno.

Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма разум?

A che serve il danaro in mano allo stolto? ad acquistar saviezza?… Ma se non ha senno!

Приятел обича всякога и като брат се явява в беда.

L’amico ama in ogni tempo; è nato per essere un fratello nella distretta.

Човек без разум стиска ръка и става поръчител на ближния си.

L’uomo privo di senno dà la mano e fa sicurtà per altri davanti al suo prossimo.

Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение.

Chi ama le liti ama il peccato; chi alza troppo la sua porta, cerca la rovina.

Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло.

Chi ha il cuor falso non trova bene, e chi ha la lingua perversa cade nella sciagura.

Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост.

Chi genera uno stolto ne avrà cordoglio, e il padre dell’uomo da nulla non avrà gioia.

Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите.

Un cuore allegro è un buon rimedio, ma uno spirito abbattuto secca l’ossa.

Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието.

L’empio accetta regali di sottomano per pervertire le vie della giustizia.

Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята.

La sapienza sta dinanzi a chi ha intelligenza, ma gli occhi dello stolto vagano agli estremi confini della terra.

Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила.

Il figliuolo stolto è il cordoglio del padre e l’amarezza di colei che l’ha partorito.

Да се глобява праведният също не е добре, още повече да бъдат бити благородните за правото.

Non è bene condannare il giusto, foss’anche ad un’ammenda, né colpire i principi per la loro probità.

Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен.

Chi modera le sue parole possiede la scienza, e chi ha lo spirito calmo è un uomo prudente.

Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си — за разумен.

Anche lo stolto, quando tace, passa per savio; chi tien chiuse le labbra è uomo intelligente.