Proverbs 10

Притчите на Соломон: Мъдър син радва баща си, а глупав син е тъга за майка си.

Proverbi di Salomone. Un figliuol savio rallegra suo padre, ma un figliuolo stolto è il cordoglio di sua madre.

Съкровища от неправда нищо не ползват, а правдата избавя от смърт.

I tesori d’empietà non giovano, ma la giustizia libera dalla morte.

ГОСПОД няма да остави да гладува душата на праведния, но отхвърля алчността на безбожните.

L’Eterno non permette che il giusto soffra la fame, ma respinge insoddisfatta l’avidità degli empi.

Който работи с немарлива ръка, ще обеднее, а ръката на трудолюбивия обогатява.

Chi lavora con mano pigra impoverisce, ma la mano dei diligenti fa arricchire.

Който събира лятно време, е разумен син, а който спи в жетва, е син, който докарва срам.

Chi raccoglie nella estate è un figliuolo prudente, ma chi dorme durante la raccolta è un figliuolo che fa vergogna.

Благословения почиват на главата на праведния, а насилие ще скрие устата на безбожните.

Benedizioni vengono sul capo dei giusti, ma la violenza cuopre la bocca degli empi.

Споменът на праведния е благословен, а името на безбожните ще изгние.

La memoria del giusto e in benedizione, ma il nome degli empi marcisce.

Мъдрият по сърце ще приеме заповеди, а бъбривият глупак ще падне.

Il savio di cuore accetta i precetti, ma lo stolto di labbra va in precipizio.

Който ходи непорочно, ходи безопасно, а който изкривява пътищата си, ще се познае.

Chi cammina nella integrità cammina sicuro, ma chi va per vie tortuose sarà scoperto.

Който намига с око, докарва скръб, и бъбривият глупак ще падне.

Chi ammicca con l’occhio cagiona dolore, e lo stolto di labbra va in precipizio.

Устата на праведния е извор на живот, а насилие ще скрие устата на безбожните.

La bocca del giusto è una fonte di vita, ma la bocca degli empi nasconde violenza.

Омразата предизвиква раздори, а любовта покрива всички провинения.

L’odio provoca liti, ma l’amore cuopre ogni fallo.

В устните на разумния се намира мъдрост, а тоягата е за гърба на лишения от ум.

Sulle labbra dell’uomo intelligente si trova la sapienza, ma il bastone è per il dosso di chi è privo di senno.

Мъдрите съхраняват знание, а устата на безумния е близка гибел.

I savi tengono in serbo la scienza, ma la bocca dello stolto e una rovina imminente.

Имотът на богатия е неговият укрепен град, съсипия за бедните е тяхната бедност.

I beni del ricco sono la sua città forte; la rovina de’ poveri è la loro povertà.

Приходът на праведния е за живот, доходът на злия е за грях.

Il lavoro del giusto serve alla vita, le entrate dell’empio servono al peccato.

Който внимава в поука, е в пътеката към живот, а който отхвърля изобличението, се заблуждава.

Chi tien conto della correzione, segue il cammino della vita; ma chi non fa caso della riprensione si smarrisce.

Който крие омраза, има лъжливи устни и който разгласява клевета, е безумен.

Chi dissimula l’odio ha labbra bugiarde, e chi spande la calunnia è uno stolto.

В многословието грехът е неизбежен, а който въздържа устните си, е разумен.

Nella moltitudine delle parole non manca la colpa, ma chi frena le sue labbra è prudente.

Езикът на праведния е избрано сребро, сърцето на безбожните не струва нищо.

La lingua del giusto è argento eletto; il cuore degli empi val poco.

Устните на праведния пасат мнозина, а безумните умират от липса на разум.

Le labbra del giusto pascono molti, ma gli stolti muoiono per mancanza di senno.

Благословението на ГОСПОДА обогатява и ГОСПОД не прибавя към него скръб.

Quel che fa ricchi è la benedizione dell’Eterno e il tormento che uno si dà non le aggiunge nulla.

Злодейството е като забавление за безумния, така е и мъдростта за разумния човек.

Commettere un delitto, per lo stolto, è come uno spasso; tale è la sapienza per l’uomo accorto.

Това, от което се страхува безбожният, ще го постигне, а желанието на праведните ще се изпълни.

All’empio succede quello che teme, ma ai giusti è concesso quel che desiderano.

Щом вихрушката отмине, и безбожния го няма, а праведният има вечна основа.

Come procella che passa, l’empio non è più, ma il giusto ha un fondamento eterno.

Както оцет за зъбите и дим за очите, така е ленивият за онези, които го изпращат.

Come l’aceto ai denti e il fumo agli occhi, così è il pigro per chi lo manda.

Страхът от ГОСПОДА умножава дни, а годините на безбожните ще се скъсят.

Il timor dell’Eterno accresce i giorni ma gli anni degli empi saranno accorciati.

Надеждата на праведните е радост, а очакването на безбожните ще загине.

L’aspettazione dei giusti è letizia, ma la speranza degli empi perirà.

Пътят на ГОСПОДА е крепост за непорочния и съсипия за онези, които вършат неправда.

La via dell’Eterno è una fortezza per l’uomo integro, ma una rovina per gli operatori d’iniquità.

Праведният няма да се поклати до века, а безбожните няма да обитават земята.

Il giusto non sarà mai smosso, ma gli empi non abiteranno la terra.

От устата на праведния блика мъдрост, а лъжливият език ще се отсече.

La bocca del giusto sgorga sapienza, ma la lingua perversa sarà soppressa.

Устните на праведния познават благоугодното, а устата на безбожните — лъжливото.

Le labbra del giusto conoscono ciò che è grato, ma la bocca degli empi e piena di perversità.