Lamentations 5

Спомни си, ГОСПОДИ, какво ни стана! Погледни и виж позора ни.

Ricordati, Eterno, di quello che ci è avvenuto! Guarda e vedi il nostro obbrobrio!

Наследството ни премина на чужди, къщите ни — на чужденци.

La nostra eredità è passata a degli stranieri, le nostre case, a degli estranei.

Сирачета сме, без баща; майките ни са като вдовици.

Noi siam diventati orfani, senza padre, le nostre madri son come vedove.

Пием водата си срещу сребро, дървата ни идват срещу заплащане.

Noi beviamo la nostr’acqua a prezzo di danaro, le nostre legna ci vengono a pagamento.

Преследвачите ни са на шията ни, трудим се и не ни се дава почивка.

Col collo carico noi siamo inseguiti, siamo spossati, non abbiamo requie.

На Египет подадохме ръка, на Асирия, за да се наситим с хляб.

Abbiam teso la mano verso l’Egitto e verso l’Assiria, per saziarci di pane.

Бащите ни съгрешиха и ги няма, а ние носим беззаконията им.

I nostri padri hanno peccato, e non sono più; e noi portiamo la pena delle loro iniquità.

Слуги владеят над нас, няма кой да ни изтръгне от ръката им.

Degli schiavi dominano su noi, e non v’è chi ci liberi dalle loro mani.

Придобиваме хляба си с опасност за живота си заради меча, който ни заплашва в пустинята.

Noi raccogliamo il nostro pane col rischio della nostra vita, affrontando la spada del deserto.

Кожата ни почерня като пещ от ужасния глад.

La nostra pelle brucia come un forno, per l’arsura della fame.

Изнасилваха жени в Сион, девиците — в юдовите градове.

Essi hanno disonorato le donne in Sion, le vergini nelle città di Giuda.

С техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почетени.

I capi sono stati impiccati dalle loro mani, la persona de’ vecchi non è stata rispettata.

Младежи носят воденични камъни, децата падат под товара на дървата.

I giovani han portato le macine, i giovanetti han vacillato sotto il carico delle legna.

Старейшините не седят вече в портите, младежите се отказаха от песните си.

I vecchi hanno abbandonato la porta, i giovani la musica dei loro strumenti.

Престана радостта на сърцето ни, хорото ни се обърна на жалеене.

La gioia de’ nostri cuori è cessata, le nostre danze son mutate in lutto.

Венецът падна от главата ни. О, горко ни, защото съгрешихме!

La corona ci è caduta dal capo; guai a noi, poiché abbiamo peccato!

Заради това чезне сърцето ни, заради тези неща потъмняха очите ни,

Per questo langue il nostro cuore, per questo s’oscuran gli occhi nostri:

заради хълма Сион, който е опустошен; лисици ходят по него.

perché il monte di Sion è desolato, e vi passeggian le volpi.

Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш до века, Твоят престол е от поколение в поколение.

Ma tu, o Eterno, regni in perpetuo; il tuo trono sussiste d’età in età.

Защо ни забравяш навеки, оставяш ни за дълго време?

Perché ci dimenticheresti tu in perpetuo, e ci abbandoneresti per un lungo tempo?

Върни ни, ГОСПОДИ, при Себе Си, за да се върнем; обнови дните ни както преди.

Facci tornare a te, o Eterno, e noi torneremo! Ridonaci de’ giorni come quelli d’un tempo!

Или ще ни отхвърлиш съвсем, ще ни се разгневиш напълно?

Ché, ora, tu ci hai veramente reietti, e ti sei grandemente adirato contro di noi!