Lamentations 3

Аз съм човекът, който видя скръб от тоягата на Неговата ярост.

Io sono un uomo che ha veduto l’afflizione sotto la verga del suo furore.

Мен Той води и отведе в тъмнина, а не в светлина.

Egli m’ha condotto, m’ha fatto camminare nelle tenebre e non nella luce.

Само против мен обръща непрекъснато ръката Си цял ден.

Sì, contro di me di nuovo volge la sua mano tutto il giorno.

Състари плътта ми и кожата ми, строши костите ми.

Egli ha consunta la mia carne e la mia pelle, ha fiaccato le mie ossa.

Загради ме и ме обкръжи с горчивина и мъка.

Ha costituito una cinta contro di me, m’ha circondato d’amarezza e d’affanno.

Сложи ме да живея в тъмнина като отдавна умрелите.

M’ha fatto abitare in luoghi tenebrosi, come quelli che son morti da lungo tempo.

Обгради ме и не мога да изляза, утежни бронзовите ми окови.

Egli m’ha circondato d’un muro, perché non esca: m’ha caricato di pesanti catene.

Също и когато викам и ридая, спира молитвата ми.

Anche quando grido e chiamo al soccorso, egli chiude l’accesso alla mia preghiera.

Прегради пътищата ми с дялани камъни, изкриви пътеките ми.

Egli m’ha sbarrato la via di blocchi di pietra, ha sconvolti i miei sentieri.

Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

Egli è stato per me come un orso in agguato, come un leone in luoghi nascosti.

Отби настрана пътищата ми и ме разкъса, опустоши ме.

Egli m’ha sviato dal mio cammino e m’ha squarciato, m’ha reso desolato.

Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела.

Ha teso il suo arco, m’ha preso come mira delle sue frecce.

Заби в бъбреците ми стрелите на колчана Си.

M’ha fatto penetrar nelle reni le saette del suo turcasso.

Станах за присмех на целия си народ и за тяхна подигравателна песен цял ден.

Io son diventato lo scherno di tutto il mio popolo, la sua canzone di tutto il giorno.

Насити ме с горчивини, напи ме с пелин.

Egli m’ha saziato d’amarezza, m’ha abbeverato d’assenzio.

Строши зъбите ми с кремък, стъпка ме в праха.

M’ha spezzato i denti con della ghiaia, m’ha affondato nella cenere.

Отблъснал си душата ми от мира, забравих благоденствието.

Tu hai allontanata l’anima mia dalla pace, io ho dimenticato il benessere.

И казах: Погина силата ми и надеждата ми в ГОСПОДА.

Io ho detto: "E’ sparita la mia fiducia, non ho più speranza nell’Eterno!"

Спомни си скръбта ми и скитането ми, пелина и жлъчката!

Ricordati della mia afflizione, della mia vita raminga, dell’assenzio e dell’amarezza!

Душата ми ги помни непрестанно и се е смирила в мен.

L’anima mia se ne ricorda del continuo, e n’è abbattuta dentro di me.

Това ще влагам в сърцето си, затова ще се надявам:

Questo voglio richiamarmi alla mente, per questo voglio sperare:

Заради милостите на ГОСПОДА ние не се довършихме, защото милосърдията Му не свършват.

E’ una grazia dell’Eterno che non siamo stati interamente distrutti; poiché le sue compassioni non sono esaurite;

Те се подновяват всяка сутрин, голяма е Твоята вярност.

si rinnovano ogni mattina. Grande è la tua fedeltà!

Моят дял е ГОСПОД, казва душата ми, затова ще се надявам на Него.

"L’Eterno è la mia parte", dice l’anima mia, "perciò spererò in lui".

Добър е ГОСПОД към тези, които Го чакат, към душата, която Го търси.

L’Eterno è buono per quelli che sperano in lui, per l’anima che lo cerca.

Добро е тихо да се очаква спасението от ГОСПОДА.

Buona cosa è aspettare in silenzio la salvezza dell’Eterno.

Добро е за човека да носи ярем в младостта си.

Buona cosa è per l’uomo portare il giogo nella sua giovinezza.

Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го е наложил.

Si segga egli solitario e stia in silenzio quando l’Eterno glielo impone!

Нека сложи устата си в пръстта — може би има надежда.

Metta la sua bocca nella polvere! forse, v’è ancora speranza.

Нека подаде бузата си на онзи, който го бие, нека се насити с позор.

Porga la guancia a chi lo percuote, si sazi pure di vituperio!

Защото Господ не отхвърля завинаги,

Poiché il Signore non ripudia in perpetuo;

а като е наскърбил, пак се смилява според многото Си милости.

ma, se affligge, ha altresì compassione, secondo la moltitudine delle sue benignità;

Защото не от сърце Той наскърбява и огорчава човешките синове.

giacché non è volentieri ch’egli umilia ed affligge i figliuoli degli uomini.

Да се тъпчат под крака всички затворници на земята,

Quand’uno schiaccia sotto i piedi tutti i prigionieri della terra,

да се изкривява съдът на човека пред лицето на Всевишния,

quand’uno perverte il diritto d’un uomo nel cospetto dell’Altissimo,

да се онеправдава човек в делото му — ГОСПОД няма ли да види?

quando si fa torto ad alcuno nella sua causa, il Signore non lo vede egli?

Кой е този, който каза и се изпълни, без да е заповядал ГОСПОД?

Chi mai dice una cosa che s’avveri, se il Signore non l’ha comandato?

Не излизат ли от устата на Всевишния и злото, и доброто?

Il male ed il bene non procedon essi dalla bocca dell’Altissimo?

Защо се оплаква жив човек, и мъж за греховете си?

Perché il vivente si rammaricherebbe? Ognuno si rammarichi del proprio peccato!

Нека изследваме и изпитаме пътищата си и нека се върнем при ГОСПОДА!

Esaminiamo le nostre vie, scrutiamole, e torniamo all’Eterno!

Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога в небесата!

Eleviamo insiem con le mani, i nostri cuori a Dio ne’ cieli!

Ние съгрешихме и отстъпихме и Ти не ни прости.

Noi abbiam peccato, siamo stati ribelli, e tu non hai perdonato.

Обви се с гняв и ни преследва, убива ни, без да ни пожалиш.

Tu ti sei avvolto nella tua ira, e ci hai inseguiti; tu hai ucciso senza pietà;

Обви се с облак, за да не проникне молитва.

ti sei avvolto in una nuvola, perché la preghiera non potesse passare;

Помия и измет ни направи сред народите.

tu hai fatto di noi delle spazzature, dei rifiuti, in mezzo ai popoli.

Всичките ни врагове раззинаха устата си против нас.

Tutti i nostri nemici aprono larga la bocca contro di noi.

Ужас и яма ни сполетяха, опустошение и разрушение.

Ci son toccati il terrore, la fossa, la desolazione e la ruina.

Водни потоци лее окото ми заради разрушението на дъщерята на народа ми.

I miei occhi si sciolgono in rivi d’acqua, a motivo della ruina della figliuola del mio popolo.

Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отдих,

L’occhio mio si scioglie in lacrime, senza posa, senza intermittenza,

докато ГОСПОД не се наведе и не погледне от небесата.

finché dal cielo l’Eterno non guardi e non veda il nostro stato.

Окото ми наскърбява душата ми заради всичките дъщери на града ми.

L’occhio mio m’affanna l’anima a motivo di tutte le figliuole della mia città.

Постоянно ме гонят като птичка враговете ми без причина.

Quelli che mi son nemici senza cagione, m’han dato la caccia come a un uccello.

Отсякоха живота ми в рова и хвърлиха камък върху мен.

M’hanno annientato la vita nella fossa, m’han gettato delle pietre addosso.

Водите стигнаха над главата ми, казах: Отсечен съм!

Le acque salivano fin sopra al mio capo, io dicevo: "E’ finita per me!"

Призовах Името Ти, ГОСПОДИ, от най-дълбокия ров.

Io ho invocato il tuo nome, o Eterno, dal fondo della fossa;

Ти чу гласа ми; не крий ухото Си от въздишките ми, от вика ми!

tu hai udito la mia voce; non nascondere il tuo orecchio al mio sospiro, al mio grido!

Ти се приближи в деня, когато Те призовах. Каза: Не бой се.

Nel giorno ch’io t’ho invocato ti sei avvicinato; tu hai detto: "Non temere!"

Ти защити, Господи, делото на душата ми, изкупи живота ми.

O Signore, tu hai difesa la causa dell’anima mia, tu hai redento la mia vita.

Ти видя, ГОСПОДИ, онеправдаването ми, отсъди правото ми!

O Eterno, tu vedi il torto che m’è fatto, giudica tu la mia causa!

Ти видя цялото им отмъщение, всичките им замисли за мен.

Tu vedi tutto il loro rancore, tutte le loro macchinazioni contro di me.

Ти чу хулите им, ГОСПОДИ, всичките им замисли против мен,

Tu odi i loro oltraggi, o Eterno, tutte le loro macchinazioni contro di me,

говоренето на тези, които се надигнаха против мен, и хитрините им цял ден.

il linguaggio di quelli che si levano contro di me, quello che meditano contro di me tutto il giorno!

Виж сядането им и ставането им — аз съм им подигравателна песен.

Guarda! quando si seggono, quando s’alzano, io sono la loro canzone.

Върни им, ГОСПОДИ, отплата според делата на ръцете им!

Tu li retribuirai, o Eterno, secondo l’opera delle loro mani.

Дай им слепота на сърцето, Твоето проклятие да ги постигне!

Darai loro induramento di cuore, la tua maledizione.

Преследвай ги с гняв и ги изтреби изпод небесата ГОСПОДНИ!

Li inseguirai nella tua ira, e li sterminerai di sotto i cieli dell’Eterno.