Job 4

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

Allora Elifaz di Teman rispose disse:

Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори?

"Se provassimo a dirti una parola ti darebbe fastidio? Ma chi potrebbe trattener le parole?

Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.

Ecco tu n’hai ammaestrati molti, hai fortificato le mani stanche;

Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.

le tue parole hanno rialzato chi stava cadendo, hai raffermato le ginocchia vacillanti;

А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.

e ora che il male piomba su te, tu ti lasci abbattere; ora ch’è giunto fino a te, sei tutto smarrito.

Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти — надеждата ти?

La tua pietà non è forse la tua fiducia, e l’integrità della tua vita la speranza tua?

Спомни си сега — кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са?

Ricorda: quale innocente perì mai? e dove furono gli uomini retti mai distrutti?

Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.

Io per me ho visto che coloro che arano iniquità e seminano tormenti, ne mietono i frutti.

От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.

Al soffio di Dio essi periscono, dal vento del suo corruccio son consumati.

Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават.

Spenta è la voce del ruggente, sono spezzati i denti dei leoncelli.

Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват.

Perisce per mancanza di preda il forte leone, e restan dispersi i piccini della leonessa.

А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови.

Una parola m’è furtivamente giunta, e il mio orecchio ne ha còlto il lieve sussurro.

Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада,

Fra i pensieri delle visioni notturne, quando un sonno profondo cade sui mortali,

ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха.

uno spavento mi prese, un tremore che mi fece fremer tutte l’ossa.

Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха.

Uno spirito mi passò dinanzi, e i peli mi si rizzarono addosso.

Застана — но аз изгледа му не познах — като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас:

Si fermò, ma non riconobbi il suo sembiante; una figura mi stava davanti agli occhi e udii una voce sommessa che diceva:

Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си?

"Può il mortale esser giusto dinanzi a Dio? Può l’uomo esser puro dinanzi al suo Fattore?

Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява,

Ecco, Iddio non si fida de’ suoi propri servi, e trova difetti nei suoi angeli;

а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!

quanto più in quelli che stanno in case d’argilla, che han per fondamento la polvere e son schiacciati al par delle tignuole!

От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги.

Tra la mattina e la sera sono infranti; periscono per sempre, senza che alcuno se ne accorga.

Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.

La corda della lor tenda, ecco, è strappata, e muoion senza posseder la sapienza".