Job 3

След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

Allora Giobbe aprì la bocca e maledisse il giorno della sua nascita.

И Йов заговори и каза:

E prese a dire così:

Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която се каза: Зачена се мъжко!

"Perisca il giorno ch’io nacqui e la notte che disse: "E’ concepito un maschio!"

Мрак да бъде онзи ден; да не го зачита Бог отгоре и да не изгрее на него светлина!

Quel giorno si converta in tenebre, non se ne curi Iddio dall’alto, né splenda sovr’esso raggio di luce!

Да го обладаят тъмнина и смъртна сянка, да го покрие облак, да го ужаси тъмата на деня!

Se lo riprendano le tenebre e l’ombra di morte, resti sovr’esso una fitta nuvola, le eclissi lo riempian di paura!

Онази нощ — тъмнина да я обладава, да не се радва между дните на годината, да не влезе в числото на месеците!

Quella notte diventi preda d’un buio cupo, non abbia la gioia di contar tra i giorni dell’anno, non entri nel novero de’ mesi!

Ето, безплодна да бъде онази нощ, да не влезе в нея ликуване!

Quella notte sia notte sterile, e non vi s’oda grido di gioia.

Да я прокълнат онези, които кълнат деня, онези, които са изкусни да събудят Левиатан.

La maledicano quei che maledicono i giorni e sono esperti nell’evocare il drago.

Да потъмнеят звездите на здрача й, да чака светлина и да я няма и да не види лъчите на зората;

Si oscurino le stelle del suo crepuscolo, aspetti la luce e la luce non venga, e non miri le palpebre dell’alba,

защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри страданието от очите ми.

poiché non chiuse la porta del seno che mi portava, e non celò l’affanno agli occhi miei.

Защо не умрях още от утробата и не издъхнах, щом излязох от корема?

Perché non morii nel seno di mia madre? Perché non spirai appena uscito dalle sue viscere?

Защо ме приеха коленете и защо — гърдите, за да суча?

Perché trovai delle ginocchia per ricevermi e delle mammelle da poppare?

Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя, тогава щях покой да имам —

Ora mi giacerei tranquillo, dormirei, ed avrei così riposo

с царе и съветници земни, които съградиха си развалини,

coi re e coi consiglieri della terra che si edificarono mausolei,

или с князе, които имаха и злато, и къщите напълниха си със сребро.

coi principi che possedean dell’oro e che empiron d’argento le lor case;

Или като скрито мъртвородено не щеше да ме има, като децата, които не са видели светлина.

o, come l’aborto nascosto, non esisterei, sarei come i feti che non videro la luce.

Там безбожните престават да вилнеят и уморените там си почиват.

Là cessano gli empi di tormentare gli altri. Là riposano gli stanchi,

Там пленените са на спокойствие и гласа на угнетителя не чуват.

là i prigioni han requie tutti insieme, senz’udir voce d’aguzzino.

Там са малък и голям; и слугата е свободен от своя господар.

Piccoli e grandi sono là del pari, e lo schiavo è libero del suo padrone.

Защо се дава светлина на страдащия и живот — на огорчените в душата,

Perché dar la luce all’infelice e la vita a chi ha l’anima nell’amarezza,

които за смъртта копнеят, но я няма; от имане скрито повече я търсят,

i quali aspettano la morte che non viene, e la ricercano più che i tesori nascosti,

и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба;

e si rallegrerebbero fino a giubilarne, esulterebbero se trovassero una tomba?

на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е оградил, затворил?

Perché dar vita a un uomo la cui via è oscura? e che Dio ha stretto in un cerchio?

Защото още преди хляба ми въздишката ми идва и стенанията ми като вода се леят.

Io sospiro anche quando prendo il mio cibo, e i miei gemiti si spandono com’acqua.

Защото онова, от което се боях, ме връхлетя и онова, от което се ужасявах, ми се случи.

Non appena temo un male, ch’esso mi colpisce; e quel che pavento, mi piomba addosso.

Нямам мир, нито почивка, нито покой, и дойде беда.

Non trovo posa, né requie, né pace, il tormento è continuo!"