Job 24

Понеже времената не са скрити от Всемогъщия, защо онези, които Го познават, не виждат дните Му?

Perché non sono dall’Onnipotente fissati dei tempi in cui renda la giustizia? Perché quelli che lo conoscono non veggono quei giorni?

Едни преместват граници, грабят стадо и го пасат.

Gli empi spostano i termini, rapiscono greggi e li menano a pascere;

Откарват магарето на сирачетата, вземат в залог говедото на вдовицата.

portano via l’asino dell’orfano, prendono in pegno il bove della vedova;

Изтласкват бедните от пътя, сиромасите на земята заедно се крият.

mandano via dalla strada i bisognosi, i poveri del paese si nascondo tutti insieme.

Ето, като диви магарета в пустинята те излизат по работата си, подраняват за грабеж; пустинята им дава хляб и за децата им.

Eccoli, che come onàgri del deserto escono al lor lavoro in cerca di cibo; solo il deserto dà pane a’ lor figliuoli.

Жънат фуража си в полето и събират пабиръка от лозето на безбожния.

Raccolgono nei campi la loro pastura, raspollano nella vigna dell’empio;

Прекарват нощта голи, без дрехи, и нямат завивка в студа.

passan la notte ignudi, senza vestito, senza una coperta che li ripari dal freddo.

Планински дъждове ги мокрят, прегръщат скалата, понеже нямат подслон.

Bagnati dagli acquazzoni di montagna, per mancanza di rifugio, si stringono alle rocce.

Други грабват сирачето от майчината гръд и вземат залог от сиромаха.

Ce n’è di quelli che strappano dalla mammella l’orfano, che prendono pegni da poveri!

Карат голия да си отиде без дреха и които носят сноповете, остават гладни.

E questi se ne vanno, ignudi, senza vestiti; hanno fame, e portano i covoni.

Изстискват масло в оградите им и тъпчат линовете им, но пак са жадни.

Fanno l’olio nel recinto dell’empio; calcan l’uva nel tino e patiscon la sete.

Хора стенат из града и душите на ранените викат, но Бог не им счита безумие.

Sale dalle città il gemito de’ morenti; l’anima de’ feriti implora aiuto, e Dio non si cura di codeste infamie!

Тези са противниците на светлината, не познават пътищата й и не стоят в пътеките й.

Ve ne son di quelli che si ribellano alla luce, non ne conoscono le vie, non ne battono i sentieri.

Убиецът става преди светлината, убива сиромаха и бедния, а нощем е като крадец.

L’assassino si leva sul far del giorno, e ammazza il meschino e il povero; la notte fa il ladro.

И окото на прелюбодееца чака здрача и казва: Око няма да ме види! — и слага покривало на лицето си.

L’occhio dell’adultero spia il crepuscolo, dicendo: "Nessuno mi vedrà!" e si copre d’un velo la faccia.

В тъмнината се разбиват къщи; а през деня те се затварят, не познават светлината.

I ladri, di notte, sfondano le case; di giorno, si tengono rinchiusi; non conoscono la luce.

Защото зората за всички тях е смъртна сянка, защото познават ужасите на смъртната сянка.

Il mattino è per essi come ombra di morte; appena lo scorgono provano i terrori del buio.

Лек е по лицето на водите, прокълнат на земята е делът им, не се обръща повече към пътя за лозята.

Voi dite: "L’empio è una festuca sulla faccia dell’acque; la sua parte sulla terra è maledetta; non prenderà più la via delle vigne.

Както сушата и жегата поглъщат снежните води, така и Шеол — съгрешилите.

Come la siccità e il calore assorbon le acque della neve, così il soggiorno de’ morti inghiottisce chi ha peccato.

Утробата ще го забрави, червеят се храни сладко с него. Няма вече да се помни и неправдата ще се строши като дърво.

Il seno che lo portò l’oblia; i vermi ne fanno il loro pasto delizioso, nessuno più lo ricorda.

Онеправдава неплодната, която не ражда, и не прави добро на вдовицата.

L’iniquo sarà troncato come un albero: ei che divorava la sterile, priva di figli, e non faceva del bene alla vedova!"

Влачи силните със силата Си; става, и никой не е сигурен за живота си.

Invece, Iddio con la sua forza prolunga i giorni dei prepotenti, i quali risorgono, quand’ormai disperavan della vita.

Той им дава безопасност, и те се успокояват, но очите Му са върху пътищата им.

Dà loro sicurezza, fiducia, e i suoi occhi vegliano sul loro cammino.

Възвисяват се за малко, и ги няма; снижават се, и като всички си отиват; отсичат се като глави на класове.

Salgono in alto, poi scompaiono ad un tratto; cadono, son mietuti come gli altri mortali; son falciati come le spighe del grano maturo.

Сега, ако не е така, кой ще докаже, че лъжец съм, и кой речта ми ще унищожи?

Se così non è, chi mi smentirà, chi annienterà il mio dire?"