Job 21

Тогава Йов отговори и каза:

Allora Giobbe rispose e disse:

Слушайте внимателно речта ми и нека това бъде утехата от вас.

"Porgete bene ascolto alle mie parole, e sia questa la consolazione che mi date.

Потърпете ме, и ще говоря; а след като съм говорил, се присмивай.

Sopportatemi, lasciate ch’io parli, e quando avrò parlato tu mi potrai deridere.

На човек ли се оплаквам? И защо да не се притесни духът ми?

Mi lagno io forse d’un uomo? E come farei a non perder la pazienza?

Обърнете се към мен и онемейте, и сложете ръка на уста!

Guardatemi, stupite, e mettetevi la mano sulla bocca.

Дори и когато си спомня, се ужасявам и трепет обзема плътта ми.

Quando ci penso, ne sono smarrito, e la mia carne e presa da raccapriccio.

Защо безбожните живеят, остаряват, стават много силни?

Perché mai vivono gli empi? Perché arrivano alla vecchiaia ed anche crescon di forze?

Потомството им се утвърждава заедно с тях пред лицето им, издънките им — пред очите им.

La loro progenie prospera, sotto ai loro sguardi, intorno ad essi, e i lor rampolli fioriscon sotto gli occhi loro.

Домовете им са в безопасност от страх и Божията тояга не е върху тях.

La loro casa è in pace, al sicuro da spaventi, e la verga di Dio non li colpisce.

Говедата им се плодят, без да пропускат; кравата им се тели, без да помята.

Il loro toro monta e non falla, la loro vacca figlia senz’abortire.

Пускат момчетата си като стадо и децата им скачат наоколо.

Mandan fuori come un gregge i loro piccini, e i loro figliuoli saltano e ballano.

Издигат глас със тъпанче и арфа и се радват при звука на флейта.

Cantano a suon di timpano e di cetra, e si rallegrano al suon della zampogna.

Прекарват дните си в благополучие и в миг потъват във Шеол.

Passano felici i loro giorni, poi scendono in un attimo nel soggiorno dei morti.

И въпреки това казват на Бога: Махни се от нас, защото не желаем познанието на пътищата Ти!

Eppure, diceano a Dio: "Ritirati da noi! Noi non ci curiamo di conoscer le tue vie!

Какво е Всемогъщият, че да Му служим? И какво ни ползва да Го призоваваме?

Che è l’Onnipotente perché lo serviamo? che guadagneremo a pregarlo?"

Ето, благополучието им не е в ръката им. Далеч да е от мен съветът на безбожните!

Ecco, non hanno essi in mano la loro felicita? (lungi da me il consiglio degli empi!)

Колко често угасва светилото на безбожните и бедствието им връхлита върху тях, и Бог им разпределя примки в гнева Си,

Quando avvien mai che la lucerna degli empi si spenga, che piombi loro addosso la ruina, e che Dio, nella sua ira, li retribuisca di pene?

и те са като слама пред вятъра и като плява, която бурята отнася?

Quando son essi mai come paglia al vento, come pula portata via dall’uragano?

Дали Бог пази наказанието за греха му за децата му? По-добре да отплати на него, за да разбере!

"Iddio", mi dite, "serba castigo pei figli dell’empio". Ma punisca lui stesso! che lo senta lui,

Собствените му очи да видят гибелта му и от яростта на Всемогъщия да пие!

che vegga con gli occhi propri la sua ruina, e beva egli stesso l’ira dell’Onnipotente!

Защото, каква радост има от дома си след себе си, когато броят на месеците му се пресече насред?

E che importa all’empio della sua famiglia dopo di lui, quando il numero dei suoi mesi e ormai compiuto?

Ще научи ли някой Бога на знание, когато Той е, който съди високопоставените?

S’insegnerà forse a Dio la scienza? a lui che giudica quelli di lassù?

Един умира в цялата си сила, напълно спокоен и сигурен;

L’uno muore in mezzo al suo benessere, quand’è pienamente tranquillo e felice,

ребрата му са пълни с тлъстина и мозъкът на костите му свеж е.

ha i secchi pieni di latte, e fresco il midollo dell’ossa.

А друг умира с горестна душа и никога не е ял с радост.

L’altro muore con l’amarezza nell’anima, senz’aver mai gustato il bene.

Заедно лежат в пръстта и червеи покриват ги еднакво.

Ambedue giacciono ugualmente nella polvere, e i vermi li ricoprono.

Ето, зная мислите ви и плановете ви за моето съсипване.

Ah! li conosco i vostri pensieri, e i piani che formate per abbattermi!

Защото вие казвате: Къде е къщата на първенеца? Къде е шатрата и жилището на безбожните?

Voi dite: "E dov’è la casa del prepotente? dov’è la tenda che albergava gli empi?"

Не сте ли попитали пътуващите по пътя? И не познавате ли техните белези?

Non avete dunque interrogato quelli che hanno viaggiato? Voi non vorrete negare quello che attestano;

Защото безбожните се пазят за ден на гибел и в деня на ярост ще бъдат отведени.

che, cioè, il malvagio è risparmiato nel dì della ruina, che nel giorno dell’ira egli sfugge.

Кой ще изяви пътя му в лицето му? И кой ще му отплати, каквото е извършил?

Chi gli rimprovera in faccia la sua condotta? Chi gli rende quel che ha fatto?

Но и той ще бъде отведен в гроба и в гроба ще остане.

Egli è portato alla sepoltura con onore, e veglia egli stesso sulla sua tomba.

Буците на долината ще му бъдат сладки и всеки човек ще отиде след него, както безброй други преди него са отишли.

Lievi sono a lui le zolle della valle; dopo, tutta la gente segue le sue orme; e, anche prima, una folla immensa fu come lui.

Как тогава ще ме утешавате с празни думи, когато в отговорите ви остава лъжовност?

Perché dunque m’offrite consolazioni vane? Delle vostre risposte altro non resta che falsità".